ТАГ: размисли

Нека бъде просто. Като първа среща на гара – място на начало, край, продължение, пресечна точка. Всичко или пък нищо от това. Случване без определение. Посока, която се прави...

Вярвай! Красивите неща не трябва да са трудни... Ако не се случваше с мен, щях да кажа, че е измислица, че е филм, че не може да е реалност. Но ето,...

Люто е. Малко повече, отколкото ми допада. Малко повече, отколкото съсипаният ти стомах би понесъл. Изпуснала съм черния пипер. Не много. Само щипка повече. Не стига да ме извади...

Понякога човек има чувството, че Те са навсякъде! Пъплят из паркове, трамваи, плажове, самолети, чакални, площади, дори и по пейките на Витошка! Хора с отнесени погледи, блуждаещи, замислени... Понякога...

Някъде по това време миналата година бяхме в градския парк с три приятелки и си правехме снимки. Докато едната ме снимаше, друга ми подхвърли, че мога съвсем спокойно да...

Орехова маса пред широк, светъл прозорец, бяла памучна покривка, вазичка с диви цветя – у дома съм си. Домът в мен, за който не плащам безбожен кредит и от...

- На какво се смееш? - Сладка си. - И кое точно му е забавното? - Как се опитваш да задържиш илюзията... "Майната ти" е първото, което съм готова да изстрелям....

Топъл поглед, събрал цялото стаено негодувание. Привидно спокойствие. Ще бъде изненадващо! Неочаквано, бързо и болезнено. Шамар! Имам тежка ръка. Шок, объркан поглед, недоумение, мълчание... А после едно смъмрено "Заслужих...

Първият 8-ми март, в който беше най-сетне почетен и признат фактът, че съм жена, е бил някъде в 6-ти или 7-ми клас. Тогава по нечия учителска инициатива момчетата в класа...

Добри учители по пътя - това е само малка част от чудесата в живота. Днес приятел, след дълго лечение, ще може да празнува своя имен ден отново, навярно като за...

Мъж работи на бюро. На врата му висят метални тежести, чиято цел е да имитират женски гърди. Чуди се къде да ги подпре, за да не му пречат. Като...

На 33 г. съм и смятам, че все още ми е рано за деца. И не. Не се чувствам виновна за това си не/желание да стана майка сега. Макар всички...

"Никога не се превръщай в лозунг, защото... си стих!" Неделя следобед, щъкам нагоре-надолу по каналите с дистанционно в ръка и тази реплика ме заковава на място. Виго Мортенсен – без...

Тичам през бурята. Капките се блъскат в тялото ми и се плъзгат надолу като по стъкло. Отмиват. Над мен гърми, в мен се прояснява. Обувките ми са в найлоновия...

Беше един от онези мързеливи съботни следобеди, в които трудно вземам решение как да прекарам оставащите часове от бавно отиващия си ден. Беше юли. Беше горещо. Влагата беше на...

Какво бихте отговорили, ако ви кажат: "Представи си, че някой ти предложи да ти купи билет за където пожелаеш. Кое ще е мястото, на което би отишла?" Може би Европа...

Беше висока и слаба, с тъмна коса и топъл поглед. Обгръщаше ни с него като приятел. В дамската си чанта носеше английски речник с размерите на кирпичена тухла и...

Не ми се става още. Това е една от онези сутрини, в които се оказвам на разположение единствено и само на себе си, напук на всекидневните задачки, които започват...

Там са. Винаги има някой. Понякога, докато танцувам насред хола или притичвам полугола да взема нещо от терасата, се обръщам за миг и ги виждам – очи, вперени в...

Коя съм? Кое е свещено за мен? За какво си струва да живея? За какво да умра? Харесвам ли изобщо хората? А себе си? Задавам си вечните въпроси, лежейки на дивана...