Благодаря ти, любов моя!
Благодаря ти, любов моя,
че ме приемаш и обичаш точно такава, каквато съм. Че никога не се опита да ме промениш.
Че си винаги до мен и ми даваш кураж да продължавам смело напред в тежките моменти.
Че ме глезиш по всевъзможни начини, но не и тогава, когато трябва да се „стегна“.
Че винаги ме държиш за ръката и ми вдъхваш увереност и упоритост.
Че не се интересуваш от хорското мнение и ми предаде този безценен урок.
Че ме прегръщаш и гледаш в очите ми, сякаш съм единствена в света.
Благодаря ти, любов моя,
за казаните хубави думи и премълчаните тръпчиви упреци.
За мързеливите сутрини, които прекарваме гушнати и завити нежно с мълчаливо одеяло, изтъкано от любов.
За протегнатата ръка, която здраво ме сграбчва, във всяка трудна ситуация и рисков момент.
За честността, която буквално е твоята втора природа.
За общите ни бъдещи планове и мечтите, превърнали се в реалност.
За изпетите песни и нашите танци, изиграни все едно никой не ни гледа.
За празниците и делниците, които нямаше да бъдат същите без теб.
За трезвата оценка, която често ме спасява от пропастта на собствените ми емоции.
За вярата, която ми вдъхваш, че нищо в този свят не може да ни раздели.
Благодаря ти, любов моя,
че обичаш и приемаш моите родители и роднини като свои.
Че не делиш къщната работа на мъжка и женска и винаги ми помагаш с нея.
Че си толкова търпелив и мъдър, че цял един живот няма да ми стигне, за да те догоня.
Че никога не ме накара да се съмнявам в теб и любовта ти.
Че смело ме защитаваш от бурните урагани на живота и токсичността на лошите хора.
Че си така грижовен и отговорен.
Че ме разбираш отлично, без да казвам и дума.
Благодаря ти, любов моя,
за всички спокойни вечери и страстни нощи.
За смелостта да отстояваш себе си и да останеш истински.
За изпитите чайове и сладостта на горчивите кафета, споделени с теб.
За нежните думи и хилядите пъти изречено „Обичам те!“.
За това, че винаги мога да разчитам на теб, независимо за какво става въпрос.
За изиграните игри, които всеки път ни връщат в детството, и ни превръщат отново в деца.
За забавленията и смеха, които с теб като вулкан изригват право от сърцето и душата ми и се разливат.
За практичността, която толкова ми липсва.
За моментите, в които сякаш никой и нищо друго, освен нас двамата, не съществува в този свят.
Благодаря ти, любов моя,
че винаги откриваш смисъла, дори когато съм пропита от съмнение в него.
Че никога не ми спестяваш истината, дори когато знаеш, че ще е болезнена за мен.
Че вярваш в мен и моите неограничени възможности.
Че се смееш на глупавите ми шеги и ги приемаш със снизхождение.
Че никога не раздели нещата на твои и мои. Че мислиш за нас като за едно голямо общо цяло.
Благодаря ти, любов моя,
за всичко казано и неизказано.
За всичко минало и всичко предстоящо.
За дългите години заедно, които изминаха като кратичък миг и продължават неуморно хода си.
Вижте още: Искаш ли да остареем заедно? Искаш ли…
