Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
Полусуровата Швейцария: Домашна сливова и още
Реших да ви разкажа една история, свързана с това каква е полусуровата Швейцария. Онази отвъд банките, фините шоколади и сирена, високите цени и лукса. Страната...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Даяна Александрова: Пишещата реклама на България
Каква по-добра реклама може да си представите за страната ни от красива, млада и умна българка? Може би красива, млада и умна българка, която...
Изабела Шопова: Рискувах всичко заради Антарктида
Помните ли историята на българката, която искаше да покори Марс? Разказахме ви за Изабела Шопова преди година. Варененката кандидаства за участие в експеримент, целящ...
Българинът и не/щастието на живота в чужбина
Тези дни за пореден път в живота ми се настани коментар по така актуалната през последните години тема за шанса в чужбина. За това...