Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Повод за гордост: Българче смая журито на Гласът на Русия
Русия за първи път вижда такова нещо. И чува. Баща и дъщеря, които участват в "слепите прослушвания" на супер популярното предаване Голос (Гласът на...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Криси Среткова, която обикаля света със своите изложби
Световноизвестната ни художничка – Кристина Среткова, има българско и немско гражданство, но всъщност е made in Sweden, както самата тя се изразява. Родена в...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....