Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
Българин открива тайния свят на хутеритите
Можете ли да си представите, че в 21-ви век в Америка стотици хора живеят откъснати от цивилизацията? Не са виждали телевизор, не знаят какво...
Две действителни истории за “работата” в чужбина
Това, което ще прочетете, са две действителни истории. Всъщност, по-скоро художествено разкрасените им версии. Рамката на случките е реална, детайлите са плод на фантазията...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Изабела Шопова: Рискувах всичко заради Антарктида
Помните ли историята на българката, която искаше да покори Марс? Разказахме ви за Изабела Шопова преди година. Варененката кандидаства за участие в експеримент, целящ...