Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
За интернет и други новости в трафика на хора
Наскоро ви разказахме две действителни истории за част от "работата" в чужбина. Искахме да повдигнем отново темата за едно от най-сериозните престъпления срещу личността. А...
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Изабела Шопова: Рискувах всичко заради Антарктида
Помните ли историята на българката, която искаше да покори Марс? Разказахме ви за Изабела Шопова преди година. Варененката кандидаства за участие в експеримент, целящ...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...