Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
20 разлики между живота в България и Англия
Всички знаем за разликите в традициите и манталитета на отделните нации. Но колкото и да си слушал и чел, нищо не може да се...