Биляна Константинова
Ако има нещо, което ценя безкрайно, това са думите. Точните, уместните, тези, които улучват целта. Обичам да жонглирам с тях, да ги нижа като мъниста и по-рядко да ги размахвам като камшик. Обичам ги с мляко с нес и котешки езичета следобед и с вино вечер. Усмихната над чашата, обичам и да слушам – с отворени очи, защото така виждам неизречените.
Успехите на България по света
Една българка в миланската Ла Скала
Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Полусуровата Швейцария: Домашна сливова и още
Реших да ви разкажа една история, свързана с това каква е полусуровата Швейцария. Онази отвъд банките, фините шоколади и сирена, високите цени и лукса. Страната...
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Христо Кирилов – Златната китара на Европа
Преди време, когато карах такси в Лас Вегас, имах шанса да возя популярен руски кино режисьор, който се оказа, че познава мой скъп приятел...