ТАГ: Докато има надежда
Време за поезия: Докато има надежда
ДОКАТО ИМА НАДЕЖДА Силвия Жекова Понякога нужда изпитвам тихо сама да поплача, гордостта набързо изритвам и бавно поглъща ме здрача. Но щом утро настъпи отново, аз бързо обличам усмивка, забравям тъгата… Готово! Тя е само нощна завивка. Сякаш превръщам...
Успехите на България по света
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Българинът и не/щастието на живота в чужбина
Тези дни за пореден път в живота ми се настани коментар по така актуалната през последните години тема за шанса в чужбина. За това...
Българка събира света над бюрото си в Брюксел
Вера Георгиева притежава безценна колекция. Нейното съкровище са картички, които близки и приятели ú изпращат от различни части на света. Заедно с обичта, добрите мисли и...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...