Време за разкази: Притча за волята и есенния лист

0
притча за волята и есенния лист
Силвия Жекова
Силвия Жекова

Притчата За волята и есенния лист е написана от нашата читателка Силвия Жекова. Тя е автор на сборника Притчи за дълбините на душата и романа Неосъзнато бягство, които са издадени под псевдонима Силвия Джейкъб. Има участия в няколко антологии преди години, както и собствена стихосбирка. На страниците на Lifebites.bg вече публикувахме нейното стихотворение Докато има надежда, Писмо до моето аз и притчите Притча за величественото дърво, Истинската майка, Нощта на чудесата и Черната овца.

От онлайн списание Lifebites.bg приветстваме всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете рубриките Време за поезия и Време за разкази, където освен текстове на утвърдени имена, можете да намерите проза и поезия от млади български автори.


ПРИТЧА ЗА ВОЛЯТА И ЕСЕННИЯ ЛИСТ
Силвия Жекова

Той стоеше облегнат на прозореца и гледаше навън натъжен.

Есенен лист. Падна от дървото, откъсна се. Вятърът го грабна и го отвя незнайно къде. Ще го блъска и мята без посока. Точно като това листо се чувствам. Загубен, самотен, слаб и безпомощен – каза той на себе си.

А какво мислиш, че ще стане с листото, щом утихне вятърът? – прошепна тихо в ухото му Волята.

Ще падне и не след дълго ще изгние – отговори той все тъй натъжен.

Да, ще изгние, но преди това да се случи, пак ще задуха вятър. Ще го отвее отново нанякъде. След това може дъжд да го завали. Но и слънце ще го огрее. А щом ти си като този есенен лист, щом вятърът те отвее отново във висините, ти имаш своя избор. Можеш да се уплашиш, но можеш и да се наслаждаваш на гледката. Помни, че есенният лист колкото и отвисоко да пада, той никога не се сгромолясва с трясък и никога не го боли – прошепна му отново Волята.

Но аз не съм листо! – заинати се той.

Именно! – прошепна му Волята. – То няма силата, с която ти разполагаш.

Отговор