Бичът свръхтегло: За сладостта, която убива

Тази история може да ви се стори тъжна или мрачна. Тя е за неуспешната борба с бича свръхтегло. Тя е една светната лампичка. За всички родители, подрастващи, не е излишно да бъде разказана и на децата. Защото тя е за живота и острата му, отровна, смъртоносна захапка. За предизвикателствата, с които не всеки успява да се справи. За онази ябълка, чието отхапване носи удоволствие, но, от което няма връщане назад.

През 2015 г. една скърбяща майка проговори за съдбата и най-вече за

смъртта на детето си заради свръхтегло

Англичанката Сатиш Апълбай излезе пред медиите, все още трепереща от мъка по изгубения си син, за да разкаже за най-голямата си болка и неуспеха да я предотврати.

Шон се ражда в Англия и когато е едва на 4 годинки, семейството му се мести в Австралия. Скоро след това родителите му се разделят и Шон и по-голямата му сестра се завръщат заедно с баща си в Англия. Майката остава в Австралия.

В следващите няколко години момчето става абсолютен фен на храната от ресторантите за бързо хранене – любими са му пържените картофки и пилешките хапки от McDonalds, също специалитетите на KFC и Pizza Hut. Тъпче се с големи количества чипс и газирани напитки. Естествено, килограмите тръгват рязко нагоре.

JS61515668

На 13 години вече надхвърлят 100. Прилича на поничка

Лекарите са категорични, че детето е със свръхтегло. Съставена му е програма за здравословно хранене и упражнения, но въпреки това, теглото продължава да расте.

Когато Шон е на 14 години, майка му Сатиш се завръща в Англия и поема грижата за сина си. Започва да му приготвя само здравословна храна, без да прави изключения. С времето обаче открива, че в нейно отсъствие синът ú продължава да се храни с чипс и бонбони, старателно скрити из къщата.

Правят облог – тя ще спре да пуши, а той ще намали времето пред компютъра. Майката го стимулира да наблегне на любимото си занимание – въпреки вида и теглото си, Шон плува като истинска риба. Веднъж в седмицата посещава басейна. Но и това не помага, тъй като си остава

единственото му занимание

свързано с движение. Момчето е с твърде ниска самооценка и вместо да излиза, да търси контакт с връстници, се самоизолира и прекарва по-голямата част от времето си пред компютъра. Седи пред него по 10 часа на ден, в паузите е с iPhone-а в ръка. Пълна обсебеност, зад която се крият липсата на самочувствие и срама от растящото свръхтегло.

Шон вече не е между живите. Причината - неговото свръхтегло.
Шон вече не е между живите. Причината – неговото свръхтегло.

На 17 години той вече е 125 килограма и пристрастен към компютърните игри младеж. Майка му предприема поредната решителна стъпка. Включва сина си в престижна програма за отслабване, настоява да продължи заниманията в басейна. Теглото най-после тръгва надолу. А самочувствието – леко нагоре.

Макар и чрез социалните мрежи, Шон дори завързва контакт с момиче. Уговаряли се да се срещнат след няколко месеца. Междувременно се подготвя да вземе участие в семинар за геймъри. Сякаш животът му е на път да се оправи. Сякаш е на път да се отърве от бича свръхтегло. Светлинката в тунела става все по-ярка.

И точно тогава настъпва страшната развръзка

Денят е 26 февруари 2015 г., Шон е вече на 18 години и тежи отново “само” 100 кг. Както обикновено, играе на компютъра до среднощ. Ляга си към 4 призори. Майка му не очаква да се събуди преди ранния следобед, затова не го безпокои. Към 4 следобед обаче се озадачава защо още не е станал. Отива да го събуди и го намира вкочанен. От часове Шон вече не е между живите.

Според лекарите, причината за смъртта му е сърдечно-съдов проблем, дължащ се най-вече на неговото свръхтегло. Но както обяснява майка му пред британските медии, то не би било толкова смъртоносно, ако не били вредните му навици – нездравословното хранене, съчетано с престой от 12 часа в денонощието пред компютъра. Според нея, ако навиците и теглото му са били контролирани в ранна детска възраст, Шон не би си отишъл толкова рано.

Предотвратима смърт, както казва тя. И допълва:

Ще страдам цял живот по изгубеното си дете. Но ако говорейки за това спася поне един негов връстник, животът му не ще да е бил напразен.“


Вижте още… Колко важен е външният вид – галерия със снимки

СПОДЕЛИ
Предишна статияС колело из Европа срещу рак на костите
Следваща статияНай-загадъчната книга на света и българинът, който се опита да я разгадае
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор