Бичът свръхтегло: За сладостта, която убива

0

Тази история може да ви се стори тъжна или мрачна. Тя е за неуспешната борба с бича свръхтегло. Тя е една светната лампичка. За всички родители, подрастващи, не е излишно да бъде разказана и на децата. Защото тя е за живота и острата му, отровна, смъртоносна захапка. За предизвикателствата, с които не всеки успява да се справи. За онази ябълка, чието отхапване носи удоволствие, но, от което няма връщане назад.

През 2015 г. една скърбяща майка проговори за съдбата и най-вече за

смъртта на детето си заради свръхтегло

Англичанката Сатиш Апълбай излезе пред медиите, все още трепереща от мъка по изгубения си син, за да разкаже за най-голямата си болка и неуспеха да я предотврати.

Шон се ражда в Англия и когато е едва на 4 годинки, семейството му се мести в Австралия. Скоро след това родителите му се разделят и Шон и по-голямата му сестра се завръщат заедно с баща си в Англия. Майката остава в Австралия.

В следващите няколко години момчето става абсолютен фен на храната от ресторантите за бързо хранене – любими са му пържените картофки и пилешките хапки от McDonalds, също специалитетите на KFC и Pizza Hut. Тъпче се с големи количества чипс и газирани напитки. Естествено, килограмите тръгват рязко нагоре.

JS61515668

На 13 години вече надхвърлят 100. Прилича на поничка

Лекарите са категорични, че детето е със свръхтегло. Съставена му е програма за здравословно хранене и упражнения, но въпреки това, теглото продължава да расте.

Когато Шон е на 14 години, майка му Сатиш се завръща в Англия и поема грижата за сина си. Започва да му приготвя само здравословна храна, без да прави изключения. С времето обаче открива, че в нейно отсъствие синът ú продължава да се храни с чипс и бонбони, старателно скрити из къщата.

Правят облог – тя ще спре да пуши, а той ще намали времето пред компютъра. Майката го стимулира да наблегне на любимото си занимание – въпреки вида и теглото си, Шон плува като истинска риба. Веднъж в седмицата посещава басейна. Но и това не помага, тъй като си остава

единственото му занимание

свързано с движение. Момчето е с твърде ниска самооценка и вместо да излиза, да търси контакт с връстници, се самоизолира и прекарва по-голямата част от времето си пред компютъра. Седи пред него по 10 часа на ден, в паузите е с iPhone-а в ръка. Пълна обсебеност, зад която се крият липсата на самочувствие и срама от растящото свръхтегло.

Шон вече не е между живите. Причината - неговото свръхтегло.
Шон вече не е между живите. Причината – неговото свръхтегло.

На 17 години той вече е 125 килограма и пристрастен към компютърните игри младеж. Майка му предприема поредната решителна стъпка. Включва сина си в престижна програма за отслабване, настоява да продължи заниманията в басейна. Теглото най-после тръгва надолу. А самочувствието – леко нагоре.

Макар и чрез социалните мрежи, Шон дори завързва контакт с момиче. Уговаряли се да се срещнат след няколко месеца. Междувременно се подготвя да вземе участие в семинар за геймъри. Сякаш животът му е на път да се оправи. Сякаш е на път да се отърве от бича свръхтегло. Светлинката в тунела става все по-ярка.

И точно тогава настъпва страшната развръзка

Денят е 26 февруари 2015 г., Шон е вече на 18 години и тежи отново “само” 100 кг. Както обикновено, играе на компютъра до среднощ. Ляга си към 4 призори. Майка му не очаква да се събуди преди ранния следобед, затова не го безпокои. Към 4 следобед обаче се озадачава защо още не е станал. Отива да го събуди и го намира вкочанен. От часове Шон вече не е между живите.

Според лекарите, причината за смъртта му е сърдечно-съдов проблем, дължащ се най-вече на неговото свръхтегло. Но както обяснява майка му пред британските медии, то не би било толкова смъртоносно, ако не били вредните му навици – нездравословното хранене, съчетано с престой от 12 часа в денонощието пред компютъра. Според нея, ако навиците и теглото му са били контролирани в ранна детска възраст, Шон не би си отишъл толкова рано.

Предотвратима смърт, както казва тя. И допълва:

Ще страдам цял живот по изгубеното си дете. Но ако говорейки за това спася поне един негов връстник, животът му не ще да е бил напразен.“


Вижте още… Колко важен е външният вид – галерия със снимки

Отговор