Сепуку – за живота и смъртта с чест

сепуку
Сепуку е самурайски самоубийствен ритуал.

Честта е една от най-възвишените човешки ценности, а за да я спасят, в древни времена хората са жертвали дори живота си. Така поне е било векове наред при самураите в Япония. Може би не веднъж сте чували за сепуку. Вероятно е и да сте го срещали под названието харакири. Това не бива да ви обърква, тъй като става дума за едно и също нещо. Сепуку го наричат местните хора, а харакири най-често чужденците. Буквално

сепуку означава

разрязване на корема. Самураят, решил да сложи край на живота си, за да откупи честта си чрез сепуку, прави дълбок хоризонтален разрез в областта на корема си. Посоката винаги е от ляво надясно.

Преди да стигне до самия разрез обаче той изпълнява някои други характерни ритуали. Например: облича си специална траурна одежда, най-често бяла и подготвя своя предсмъртен стих. В него воинът на честта обяснява какво е преживял и за какво се разкайва. Или иначе казано – посочва причината за предстоящото кърваво самоубийство. Този, на когото му предстои харакири, има право и за последно да хапне или пийне любимата си храна/напитка.

сепуку
Чрез сепуку самураят откупва погубената си чест.

Логичният въпрос, който може да си зададе един съвременен човек, е нужно ли е все пак една изгубена чест да се откупва с цената на един живот. За самураите в Япония това питане е напълно излишно. В техния неписан кодекс на поведение Бушидо (букв. Път на воина) категорично е посочено, че честта стои над всички останали ценности. А правилата и нормите, посочени в кодекса, са това, което изгражда идеалния воин.

“Позорът е като белег върху дърво, който вместо да се изтрива с времето, нараства.”

пише в своята книга Бушидо: Душата на Япония Инацо Нитобе. 

Да си отидеш от този свят чрез сепуку е един от начините за

най-бавна и мъчителна смърт

за които бихте могли да се сетите. Правенето на самия разрез на корема е ужасно трудно, болезнено и наистина жестоко. Но агонията след него – докато настъпи мигът на смъртта, е направо нечовешка. Затова след 1700 г. често по време на изпълнявано сепуку до смъртника стои т.нар. кайшакунин (секундант).

Неговата работа е да обезглави самонаранилия се самурай, за да го избави по-бързо от мъките му след изпълняване на ритуала. Както и да му спести опозоряването, което иначе неизбежно предстои, заради конвулсиите на тялото. Най-голямото майсторство при отсичането на главата е главорезът е да остави малка част от шията прикрепена към тялото на пожертвалия се в името на честта японски воин.

При липсата на секундант

самураят може сам да извади острието от корема си и да го забие в гърлото. Така смъртта му би настъпила много по-бързо. Често на подобни кървави церемонии са поканени и присъстват и т.нар. свидетели. Хора, които наблюдават случващото се, без да са пряка част от него. Има и случаи, в които се прави групово сепуку – няколко души изпълняват своето харакири едновременно.   

танто
Танто – най-честото оръжие, с което се извършва сепуку.

Този ритуал е наистина важен за японските мъже, които следват неписания самурайски кодекс, и то почти до края на 19-и век. Защото честта е онова, без което никой уважаващ себе си

самурай не може да живее

Чрез сепуку също така подчинените потвърждават предаността към своите господари.

“Самураите избират да служат на своя господар и го правят от уважение и любов, не защото са принудени. Служенето за тях не е унизително. Службата е израз на тяхната мощ и гордост. Те служат, защото само те са достатъчно силни, за да го правят с такова безупречно съвършенство и такива превъзходни способности. Това е източник на гордост за тях.”

 – обяснява писателят Алексей Максим Ръсел.

Първоначално обаче харакирито било измислено като смъртно наказание, което осъденият бил принуждаван да извърши сам. Първообразът на ритуалното самоубийство се появява през 12-ти век. Но като героична постъпка започва да се изпълнява и възприема чак през 15-ти.

Причините, подтикващи самураите към сепуку са много. Най-често това е практика, чрез която се откупва изгубената чест. Но самоубийственият ритуал е практикуван и в много случаи, в които воините предпочитат да си отидат с чест –

покосени от собствената си ръка

отколкото да бъдат измъчвани или обезглавени от враговете си. Това ярко личи по време на Втората световна война. Тогава много от пленените японски войници избират смърт чрез харакири пред мъченията на враговете си.

Сепуку е прието да се прави с Тачи (дълъг меч), Уакизаши (къс меч) или Танто (малък нож, кама). Интересен факт е, че подобно на мъжете си, японските жени също изпълняват ритуал, сходен със сепукуто. Наричат го джигай или гигаки. Разрезът, който те правят обаче е в гърлото. Преди церемонията жената привързва коленете си едно към друго, за да “бъде открита в прилична поза” след предсмъртните конвулсии.

сепуку
Сепуку понякога се използвало и като наказание или отбранителна мярка.

Мъжките и женските самоубийствени ритуали в името на честта се разделят на по няколко подгрупи в зависимост от причината да бъде извършено сепукуто. Предателство към господаря, предателство на господаря към идеологията, провал или грешка, които водят до обезчестяване на рода, на който служи самураят и др. От края на 19-и век почти няма случаи на сепуку. Ритуалът отмира заедно със самите самураи, за да се възроди от японските войници по времето на Втората световна война. Преди нея – един от последните сепуку ритуали е изпълнен през 1912 г. от японския генерал Ноги Маресуке

от лоялност към починалия император Мейджи

И въпреки, че е забраняван на два пъти в историята на Страната на изгряващото слънце, се твърди, че там сепуку се практикува и до днес.

“Бушидо като независим етичен кодекс може да изчезне, но силата му няма да изчезне от земята. Училищата по бойни умения или гражданска чест може да бъдат разрушени, но неговата светлина и слава ще оцелеят дълго време сред развалините им.”

Категоричен е Инацо Нитобе.

Разбира се, днес сепуку се изпълнява рядко и предимно от наследниците на самурайски династии и семейства. Основно в името на изгубената чест и нейното откупване. Ценност, чиято важност и значение сякаш днес сме позабравили или възприемаме някак изкривено.


Вижте още за друг вид самоубийство по японски – камикадзе

Отговор