Фотографът Петя Василева: Да уловиш любовта

Петя Василева - сватбена фотография
Петя Василева за сватбената фотография и видеография.

Когато за първи път видях снимките ú, възкликнах: “Ще се омъжа, само, за да ме снимаш ти и да имам и аз толкова красиви спомени!” Тя се казва Петя Василева. На 12 години започва да продава портокали пред къщата на баба си. Минава през още доста трудови дейности, докато намери “нейното” нещо. Което да я кара да забравя за всичко около себе си и да иска да… работи и работи.

Виждала съм я в действие и да, точно така е. Когато снима,

Петя Василева забравя за света и времето

За да създаде истински приказки, смели и различни. Които вдъхновяват. Вижте нейната работа и научете повече за фотографа, който умее да улавя любовта, когато е най-красива и чиста.

Петя Василева
Петя Василева на “снимачната площадка”.
Представи се на хората, които не те познават.

Казвам се Петя Василева и както често се шегувам, казвам, че съм фотограф – и то професионален. Себе си не взимам на сериозно, но работата си – да. Говоря много, смея се гръмогласно, предпочитам трудното пред лесното, екстремното и различното. Фотографията бе единственото, което успя да задържи вниманието ми за часове и години наред.

Как стана това, спомняш ли си?

Бях на десет. Получих фотоапаратче за Коледа и не спрях да снимам цял ден, вживявайки се, клякайки, скачайки почти като шут. Уви, беше напразно! Оказа се, че няма заредено филмче в апарата.

След още десет години бе и втората ми среща с фотографията. Оказа се най-важната. Озовах се в магазинче за стара фотографска техника, подготвях се за кандидатстудентски изпит по това време. Направих портрет на майстора, който поправяше фотоапаратите, подарих му ръчно черно-бяло копие. Той го хареса, жена му също (по това време се оказа главен редактор на вестник Новинар). Помня още думите на Иванка Монова

“Защо не дойде да се пробва това дете да снима за нас?”

Шанс и думи, които не се забравят. Така и започнах да изкарвам прехраната си като фоторепортер – първо в Новинар, а след това в 168 часа.

Каква мечтаеше да станеш, когато беше малка?

Обичам много животните, танците и музиката. Събирах бездомни кучета, скатавах храна от хладилника за тях, преглеждах ги с едни пластмасови слушалки и се правех на ветеринар, но най-силно явно ми е идвало отвътре да танцувам. Майка ми разказва една история от времето, когато сме живеели в Сирия.

Минавайки всеки ден през магазин за касетофони, продавачите усилвали музиката, защото моя милост започвала да кърши снага и те, естествено, се спуквали от смях. Иначе за музиката – и до днес изпълнявам концерти изцяло и само на себе си и хората, които се возят в колата ми.

сватбени снимки
Любовта изглежда по-красива на снимки.
Каква беше първата ти работа?

Първото ми работно място… Бях на 12 г. и започнах да помагам на майка ми, която е медицинска сестра, но тогава се налагаше да продава портокали пред къщата на баба ми, в която живеехме. От мен купуваха най-много. След това продавах очила, бански, за кратко работих във фотостудио. Извървях дълъг път, докато намеря това, което ми доставя удоволствие и ме кара да горя, да забравя, че времето тече.

Кога започна да се занимаваш със сватбена фотография?

Явно при мен всичко е на десет и след още толкова години реших да стана фриленсър – фотограф на свободна практика, и да направя студио, предимно за сватбена фотография и видеография. Не помня точно коя година, но още по времето, когато работех във вестниците, и се получи – като домино. Доволни младоженци ме препоръчваха и техни приятели и близки се обаждаха за техните сватби.

IMG_2161
Преди години Петя напуска работата си на фотожурналист в голям вестник и основава Pefo Studio – студио за сватбена фотография и видеозаснемане.
Как реши да откриеш свое фотостудио?

Ами спрях да си мисля, че ще спечеля от тотото, или че ще наследя богатството на далечна леля. Винаги съм искала да бъда колкото се може по-независима и в труден за мен момент трябваше да измисля нов начин, с който да изкарвам средства, за да живея. Всички знаем, че фотографията е доста скъпо нещо, а крастата е голяма. След като вестниците вече не можеха да ми предложат нещо ново и вълнуващо, заради което останах толкова  дълги години, реших, че не трябва да се бавя. Направих сайт за сватбена фотография, започнах сериозно да работя по него и да трупам портфолио.

Кога реши, че трябва да разшириш екипа си?

В началото правех всичко сама, но година по-късно осъзнах, че това не е редно и “батериите” ми ще свършат бързо.  Това от своя страна би повлияло на услугата… защото това, което хората харесват е излязло от моето сърце и душа и ми е нужна енергия, за да

продължавам да го правя със същата сила

Започнах да работя с асистент, наех местенце за студио. Съдбата ме срещна с прекрасни хора и професионалисти, с които работя и днес, и те са част от моето малко семейство. За съжаление, не им го казвам често. Просто не умея да го изразявам с думи. Но съм им признателна, че и в най-трудни моменти винаги са били на високо ниво и голяма опора за мен.


Прочетете още… Тези луди, луди фотографи


Следва продължение. В него ще разберете как според Петя Василева изглежда любовта на снимка, всеки ли може да се захване с този тип фотография и как бъдещите младоженци да се ориентират, че наемат наистина свестен професионалист за заснемане на сватбата си.

Повече за работата на Петя може да научите на нейния официален сайт.


Отговор