Странната история на Майки – пилето без глава

Пилето отказвало да умре месеци наред, след като му отрязали главата

През септември 1945 г. американският фермер Лойд Олсън и съпругата му Клара изкарали на двора си във Фрута, щата Колорадо няколко десетки пилета, за да ги заколят и продадат на пазара за месо.

Лойд им отнасял главите с брадвата, а Клара ги скубела и почиствала. Тогава се случило нещо изключително странно. Едно от обезглавените петлета продължило да се разхожда, все едно нищо му нямало. Не се мятало, не подскачало конвулсивно – тичало и риело с крак, както обикновено.

Макар да бил силно озадачен, Лойд метнал пилето в една стара касетка за ябълки и го оставил настрани за през нощта. Не можел да повярва на очите си, когато на следващия ден обезглавеното пиле гордо пристъпило извън касетката и взело да се мотае из двора. Лойд натоварил странното туловище заедно с почистените бройлери и отишъл на пазара.

Срещу бира или нещо друго се обзалагал с кого ли не, че има живо пиле без глава.

mike2

Слухът за чудатото природно създание бързо се разпространил. Репортери от местни и регионални медии му посветили статии. Дадено му било и име – Майк. В един момент фермерите и чудатият Майк дори потеглили на пътешествие из страната, за да припечелят някой долар, тъй като живеели доста бедно и притеснено. Обикаляли щатите на шир и на длъж.

mike6
Майк бил хранен с течна храна.

 

През цялото време птицата била хранена с течна храна, изливана директно в хранопровода й. Почиствали гърлото от събраната слуз със спринцовка, за да не се задуши. Една нощ по време на обиколките си обаче се събудили от странни звуци – Майк се задушавал от събраната слуз. Не намерили спринцовката и докато измислят какво да правят, животното се споминало.

Това станало във Финикс, Аризона през пролетта на 1947 г. – цели 18 месеца, след като му била отнета главата. Дълги години Лойд криел какво се случило с Майк. Не искал да признае, че умрял в ръцете му. Казвал, че го е продал.

Сигурно ви звучи като абсолютна фантастика, но историята е доста реална. Как може да бъде обяснено всичко това? Д-р Том Смълдърс от Университета в Нюкасъл казва, че е абсолютно странен фактът, че Майк не е кървял до смърт след отрязването на главата му. А това, че оцелял толкова време след това имало някакво логично обяснение. Ако на човек му бъде отрязана главата, това е неминуема смърт заради загубата на мозъка. При пилетата обаче не е точно така. Д-р Смълдърс казва – „Нямате представа колко е малка част от мозъка на птиците се намира в предната част на главата“.

По-голямата част от мозъка, отговорна за функционирането на тялото, като сърдечната дейност, дишането, усещането за глад и храносмилането, се намира в задната част на главата. При Майк вероятно ударът със сатъра е отнесъл клюна, физиономията и очите, но най-вероятно изобщо не е засегнал задната част на мозъка.

Мнозина опитали да създадат свои природни чудеса, подобни на Майк, но не успели. Обяснението на д-р Смълдърс е, че просто Майк е имал изключителния късмет брадвата да попадне на точното място, за да се получи бързо съсирек и животното да не загуби много кръв.

mike3
Фермерът Лойд Олсън позира с чудото Майк – пиле без глава.

В крайна сметка чудноватият Майк донесъл успех и частично благополучие на стопаните си. В пика на „кариерата“ си животното печелело по 4500 долара на месец (към днешна дата тези пари се равняват на близо 50 000 долара). Лойд си купил машина за балиране на слама и два трактора, които заменили коня и мулето на полето. Успял да си вземе даже и камион-пикап Шевролет. Най-важното обаче е, че през всичките 18 месеца той и съпругата му много се забавлявали: „Благодарение на тази чудатост обиколихме страната и видяхме места, които при други обстоятелства не бихме посетили“.

През 1999 г. във Фрута, Колорадо бил обявен ежегоден „Ден на Майк – пилето без глава“. Денят се чества на третия уикенд от месец май с множество занимателни прояви.

Прочетете още:  Защо мъртвата змия продължава да хапе?

СПОДЕЛИ
Предишна статияШофьорът Живко Русев за затворите в Иран и България
Следваща статияИлияна Киркова: Един различен учител
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

1 КОМЕНТАР

Отговор