Животни в затвори: добри охранители или първи приятели

В затворите в Русия често се използват кавказки овчарки за охранители, а в Индонезия обмислят да заложат на крокодили...

затвори

Наскоро председателят на Агенцията за борба с наркотиците в Индонезия Бъди Уасесо излезе с нестандартно предложение относно третирането на осъдените на смърт наркотрафиканти. Според него би било добре те да бъдат изолирани в един от най-специалните затвори на света – остров, охраняван от… крокодили. Защо ли? Защото

крокодилите неминуемо са по-добри охранители от хората

– тях със сигурност с нищо не можеш да подкупиш, няма как да ги убедиш да пуснат някого да избяга. Уасесо дори заявил, че лично ще обиколи архипелага в търсене на най-свирепите чудовища от този вид.

крокодили
Крокодилите са отлични пазачи.

По отношение на наркотрафика индонезийците имат един от най-страшните закони в света. През 2013 г. пък беше сложен край на 4-годишен мораториум върху изпълнението на смъртните наказания и там отново могат да се извършват екзекуции.

Това няма да е първият случай, в който животни ще служат за охрана на затворници. Такива места за лишаване от свобода има в много страни.

В затвори в Русия често се използват кавказки овчарки

– заради безстрашния им нрав, дресурата, на която се поддават и приспособимостта им към сурови климатични условия. Животните се ползват както като охрана, така и за потушаване на бунтове и безредици.

Подобен затвор има и в Айдахо, САЩ, където пространството между вътрешната и външната ограда се охранява предимно от немски овчарки, ротвайлери, боксери и питбули, които са изключително ревниви към собственото си пространство. Само доближаване до оградата предизвиква истинска ярост у животните.

Самите те са били прекалено опасни и пред евтаназия заради лошия си нрав, преди да попаднат на това място. А ръководството на затвора е доволно, тъй като с тях се пести от администрация и са много по-надеждни охранители. И в действителност от въвеждането на кучешката охрана през 1986 г. никой не е успял да избяга, а от началото на 90-те години дори и опити вече няма.

guard_dogs
В някои затвори по света кучетата са и приятели, не само охранители на затворниците.

Но в затворите животни се използват не само заради лошия им нрав и за охрана. В САЩ има програми, при които кучета, насочени към евтаназия заради нрава им, се интегрират в ролята на

другари на лишените от свобода

В крайна сметка кучетата успяват да се превъзпитат и да станат годни за осиновяване, а затворниците се учат на емпатия и също стават по-добри. Подобни програми има и с котки.

В затвори в Шотландия като терапевтично средство пък се ползват пернати – петли и кокошки-носачки. Част от затворниците се научили да строят кокошарници, друга част да готвят различни ястия с яйца, трета част пък били обучени да отглеждат животните. Ефектът върху всички бил повече от отличен. Подобен експеримент, но с рибен развъдник има в американския щат Орландо.

Известен е и случай, при който в американски затвор за особено опасни престъпници било открито ранено врабче. Учудващо, затворниците решили да се опитат да го върнат към живота. В един момент охранителите забелязали видима промяна в поведението на лишените от свобода – работели заедно, били по-толерантни и търпеливи, докато се опитвали да помогнат на малката птичка.

Какъв ли ефект биха имали крокодилите-охранители върху осъдените на смърт в Индонезия? Дали, ако това действително се реализира, няма да се стигне до нов мораториум върху смъртното наказание там? Да видим…

Прочетете още: Котка срещу инфаркт. И още 20 неща, които не знаем за това животно

СПОДЕЛИ
Предишна статияМинутата, от която всички се нуждаем
Следваща статияБалкански фестивал на усмивките
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор