Алберт Айнщайн: Малко известни факти за великия учен

Идеите му са толкова велики, че името му вече се е превърнало в нарицателно за човешкия гений

Алберт Айнщайн
Човекът, символ на човешкия гений; Photo credit: ThomasThomas via Foter.com / CC BY-NC

През февруари 2016 г. американски учени обявиха, че официално са регистрирали т.нар. гравитационни вълни. Това е хипотеза за деформации във времето и пространството, за чието съществуване говори Алберт Айнщайн преди близо 100 години. Това е най-значимото откритие в областта на физиката от десетилетия насам.

Отново се заговори за Айнщайн и неговия забележителен гений. Ето обаче няколко не толкова популярни факта от неговия живот, които може би не знаете или пък сте забравили, но със сигурност ще ви се сторят любопитни!

ЦИГУЛАР

Алберт Айнщайн бил малко момче, когато за първи път хванал цигулката. И я пуснал едва на стари години, когато лявата му ръка вече не можела да се движи така бързо и точно, колкото се изисква. За него свиренето на цигулка било най-добрият начин за разтоварване от напрежението. Но хобито му стигало и до широката публика, тъй като великият учен свирел на различни благотворителни концерти. Любимите му композитори били Бах и Моцарт.

УЧИТЕЛЯТ МУ ТВЪРДЯЛ, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ПОСТИГНЕ НИЩО
Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн със сестра си. Photo credit: janwillemsen via Foter.com / CC BY-NC-SA

Самият Айнщайн и семейството му неведнъж споделяли пред медиите, че той проходил и проговорил относително късно. В спомените за именития си брат, сестра му Мая пише, че когато бил още малко момче удома в Германия, познатите им били много загрижени дали изобщо някога ще проговори.

В училище изобщо не харесвал хуманитарните предмети. Затруднявал се с писането и се предполага, че е имал дислексия. Веднъж учителят му по гръцки така го ругал заради лошо направено домашно, че в гнева си заявил, че от Алберт “нищо няма да излезе”.

Освен това, Айнщайн се провалил на приемния изпит в университета, но в чиновническата работа, която захванал, имал достатъчно време, за да развие идеите си. Публикувал научни статии, впоследствие започнал академична кариера, направил разтърсващи открития в областта на физиката, сред които Теорията на относителността, а през 1921 г. получил Нобелова награда.

НУЖДИ И ПРИСТРАСТЕНОСТИ

Според немския автор Ернст Фишер, за Айнщайн пушенето било по-важно от храненето. И избягвал посещение при лекар, доколкото му било възможно. “Твърдо съм решил да умра с възможно най-малка лекарска помощ. Диетата: пушене като комин, волски труд и хранене без особено замисляне и придирчивост“.

Един лекар пък описал великия физик по следния начин: “Спи, докато го събудиш. Будува, докато не го накараш да си легне. Гладува, докато му дадеш да яде. Тъпче се, докато не му вземеш яденето”. Нарекъл го “човек без усет към тялото“.

МОЗЪКЪТ НА АЛБЕРТ АЙНЩАЙН БИЛ НЕОБИЧАЕН

Мозъкът на учения има дълъг живот след физическата смърт. По-голямата част от него днес се съхранява в Ню Джърси. В продължение на 4 десетилетия бил при принстънския патолог д-р Томас Харви, извършил аутопсията на великия ум, който във филм на ВВС от 1994 г. е заснет как реже парченце от мозъка, за да го даде на посетител.

Алберт Айнщайн
Мозъкът на Айнщайн, Photo: National Museum of Health and Medicine, Chicago

Учените открили, че невроните в него били разположени в много по-гъста мрежа, отколкото при другите хора. Предполага се, че това може да му е давало възможност да възприема и осмисля информацията по-бързо. Частта от мозъка, отговорна за пространственото и математическото мислене била освен това по-широка от нормата.

Според мнозина обаче всичко това са спекулации и е много трудно да се докаже каквато и да било връзка между физическия мозък и човешкия гений. Защото големината на мозъка е различна за различните хора.

БЕЖАНЕЦ

При идването на власт на нацистите, Алберт Айнщайн вече бил достатъчно популярен. Както и еврейският му произход. За него ставало все по-трудно да се концентрира върху работата си заради антисемитизма в Европа. В началото на 30-те години на ХХ век Айнщайн приел предложение за работа в САЩ и заминал. Скоро след това Третият райх го обвинил в държавна измяна, а творбите му били хвърлени в огъня по време на церемониално изгаряне на книги от студенти-нацисти.

Айнщайн помогнал на други евреи да избягат от Германия. Самият той обаче имал смесени чувства относно собственото си заминаване. В едно писмо написал: “Почти се срамувам от живота си в мир, докато толкова други се борят и страдат“.

ОТКАЗАЛ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СТАНЕ ВТОРИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА ИЗРАЕЛ

През 1952 г. израелският посланик в САЩ изпратил на Айнщайн писмо от името на премиера на Израел. В него му се предлагало да заеме поста на президент на страната, в знак на признателност на еврейския народ към великия си син. Обещавали му пълна материална обезпеченост, за да може свободно да продължи научната си работа.

Айнщайн отказал. Написал, че за него това предложение е голяма чест, но няма как да го приеме заради напредналата си възраст и характера си. “Цял живот съм се занимавал с обективната материя и ми липсват както естествена наклонност, така и опит за работа с хора, за да изпълнявам официална длъжност“.

Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн
КАКВО Е КАЗАЛ ИЛИ НЕ Е КАЗАЛ

Има едно клише, че ако не можеш да обясниш нещо с прости думи, значи не си го разбрал достатъчно добре. Приписва се като мисъл на Айнщайн, но няма документални свидетелства да я е изричал. Тъкмо напротив – различни версии на същата мисъл присъстват в източници векове преди неговото раждане.

В действителност, по-голямата част от работата на Айнщайн е свързана с изключително сложна материя. И изобщо не е шега работа да се обясни с прости думи. А името му е страхотен магнит за приписване на авторство на хубави мисли с неизвестен източник.

Това, което действително обаче е казал, е: “Въображението е по-важно от знанието. Познанието е ограничено, докато въображението се простира върху целия свят, стимулирайки прогреса и давайки начало на еволюцията“. Тази негова мисъл е от интервю, публикувано във вестник през 1929 г.

Малко преди смъртта си обаче, великият учен се оплакал, че твърде често го цитират. “Преди и през ум не ми е минавало, че всяка дребна забележка, която кажа, ще бъде записана и цитирана. Ако знаех, че ще стане така, сигурно щях да се скрия в черупката си“.

НАЙ-ИЗВЕСТНАТА СНИМКА

Снимката, която се е превърнала в негова запазена марка, е направена на 71-вия му рожден ден. Трябвало да позира на фотографи и му писнало да се усмихва. Тогава се изплезил. Снимката станала абсолютен хит. Дотолкова, че самият той поръчал множество копия, които да разпрати на приятели.

Алберт Айнщайн
Най-известната снимка на Айнщайн.

По материали от ВВС

СПОДЕЛИ
Предишна статияОпра: От фермата до светлините на прожекторите
Следваща статияАлисия Викандер – новата кино любимка
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор