Време за разкази: Притча за черната овца

1
черната овца
"А ти искаш ли да си като тях?"
Силвия Жекова
Силвия Жекова

Притчата Черната овца е написана от нашата читателка Силвия Жекова. Тя е автор на сборника Притчи за дълбините на душата и романа Неосъзнато бягство, които са издадени под псевдонима Силвия Джейкъб. Има участия в няколко антологии преди години, както и собствена стихосбирка. На страниците на Lifebites.bg вече публикувахме нейното стихотворение Докато има надежда, Писмо до моето аз и притчите Притча за величественото дърво, Истинската майка и Нощта на чудесата.

От онлайн списание Lifebites.bg приветстваме всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете рубриките Време за поезия и Време за разкази, където освен текстове на утвърдени имена, можете да намерите проза и поезия от млади български автори.


ЧЕРНАТА ОВЦА
Силвия Жекова

Едно момче много страдало, че другите деца го отбягват. Те нарочно правели бели и тормозели старите хора в селото, а момчето само им повтаряло, че не е хубаво това, което правят. Затова не искали да играят повече с него.

Един ден дядо му видял колко  е унил и го попитал:

Защо скучаеш тук сам? Защо не отидеш да играеш с другите деца?

– Те не искат да играят с мен, а и ме обиждат – отговорило детето.

Защо? – учудил се дядото.

Защото не съм като тях. Казват, че във всяко стадо има черна овца, и тази овца съм аз.

А ти искаш ли да си като тях? – попитал го дядо му.

черната овца
“Ако беше изчезнала друга овца щеше ли да забележиш?”

Не, защото на мен не ми харесват глупостите, които вършат. Но понякога е трудно, когато се различаваш от останалите. Ето, мен веднага ме оприличиха на черната овца – казало момчето с насълзени очи.

Погалил го дядото по главата и му рекъл:

Утре ела с мен, когато изкарвам стадото, така няма да скучаеш, а и ще ми помагаш.

На другия ден тръгнали рано сутринта. Много вървели, не се спрели чак до обяд. Стигнали до една малка горичка и дядото казал:

Хайде да спрем, да хапнем и да си починем малко.

Нахранило се момчето и легнало под сянката на едно дърво. Не след дълго умората го надвила и заспало. Дядото скочил, хванал черната овца и я завързал по-надалеч от стадото. Щом момчето се събудило, дядо му казал:

Хайде да подкарваме овцете и да тръгваме.

Момчето подкарало стадото, но изведнъж се спряло.

Дядо почакай, черната овца я няма!

А, наистина – направил се на учуден старецът. – Ще я потърся.

След малко се върнал водейки черната овца и попитал момчето:

Ако се беше загубила друга овца, щеше ли да забележиш?

Ех, дядо, това беше твоя идея, нали? – усмихнало се момчето. – Прав си, май не е толкова лошо да се различаваш от останалите.

1 КОМЕНТАР

  1. Виждам себе си в прочетеното.
    Себе си като овцата, но и вече като дядото. Дядото през живота си може да не е бил “черна овца”, но е разбрал мъдростта.
    И аз така – нося кръста да съм инициатор сред останалите и затова аз оставам виновния, че не се обаждам дълго време, когато никой от останалите също не ме е потърсил за това време.
    Но момчето от притчата е имало съвест, носел е божествената искра в себе си. Онази, която получваме в чудото на раждането си. Онази, която много от нас не развиват с годините и я оставят да угасне.
    Фактът, че “черните овце” са единици сред останалите не доказва непременно, че на останалите им липсва съвест, а по-скоро, че им липсва оригиналност на мислене, изявен индивидуализъм.

Отговор