В ерата на Меси и Роналдо забравяме другите големи футболни шампиони. Всъщност, без да спечели титла от Мондиал, никой от тези двамата няма място сред най-великите легенди. Световната футболна история боготвори само победителите: Марадона, Пеле и останалите, завоювали златни медали за родината си. А подобно постижение май ще се окаже непосилно за прехвърлилите тридесетте Лионел и Кристиано. Ето защо най-големият шампион на нашето време не е нито Лионел Меси, нито Кристиано Роналдо. Казва се Зинедин Язид Зидан. Галенo го наричат Зизу – прозвище, дадено от треньора му в Бордо Ролан Курбис.
Зизу е в топ 10 на най-успелите футболисти за всички времена:
Носител е на Златната топка (1998), на световна и европейска титли с Франция (1998 и 2000). Става шампион и на Серия А (Италия) с Ювентус, и на Примера дивисион (Испания) с Реал Мадрид. Победител е в Шампионската лига с Реал, носител на Суперкупата на Европа и на Междуконтиненталната купа с Ювентус. Печели всички възможни награди за участието си на терена. За разлика от Меси и Роналдо…
Всеобща е изненадата от феноменалното представяне на Зинедин Зидан и на треньорската скамейка. През януари 2018 г. се навършват едва 4 години от вземането на треньорски лиценз, а Зидан вече обра овациите и на най-големите скептици. Свикнали сме гениалните футболисти да се провалят като треньори. Справка: Марадона, Стоичков, Матеус. Но не и Зизу!
Само за година и половина Зидан направи истински фурор начело на Белия балет (Реал Мадрид). Грабна две поредни отличия в Шампионската лига – нещо, което никой друг треньор преди него не беше правил. Към тях прибави първо място от световното клубно първенство (два пъти) и шампионската титла в Испания.
Само седмина треньори в историята
са печелили КЕШ (или Шампионска лига) и като играчи, и като треньори. Това са Мигел Муньос, Джовани Трапатони, Йохан Кройф, Карло Анчелоти, Франк Рийкард и Хосеп Гуардиола. Седмият се нарича Зинедин Зидан. За отбелязване е, че само за сезон и половина в Мадрид Зизу спечели повече пъти ШЛ, отколкото Йохан Кройф в “ерата Кройф” в Барселона.
Сред треньорите има двама по-успели от Зидан: Марио Загало и Франц Бекенбауер. Те са печелили световната титла и като футболисти, и като треньори. Но никой от тях не е ставал европейски клубен шампион като треньор. Бекенбауер е бил шампион на Германия и е вземал купата на УЕФА, но не и Шампионска лига (Купа на европейските шампиони). Нищо не пречи на Зидан, оглавявайки един ден националния отбор на Франция, да изпревари Загало и Бекенбауер. Като се има предвид бързината, с която жъне успехи – няма да е голяма изненада.
В кариерата на Зизу обаче не всичко минава толкова гладко, колкото можем да предполагаме, гледайки статистиката и безспирните му трофеи. Зидан преживява голямата си драма през 2005 г.,
когато се отказва от френския национален отбор
Той е лидер на най-силното поколение френски футболисти, донесло голяма радост през 1998 и 2000. След краха на световното 2002 и неубедителното представяне на европейското две години по-късно, през 2005 г. 33-годишният Зидан решава да се откаже. Явно годините натежават. Както гласи клишето: „Трябва да се дава път на младите.“
Но тогава се случва чудото, което преобръща живота му. То го кара отново да облече националната фланелка. Зидан преживява нещо мистериозно, за което и до днес отказва да разкрие подробности. В интервю за Франс Футбол през август 2005 г. все пак споменава въпросната случка и впечатленията си.
Една нощ в три сутринта го събужда странен глас. Има непознат в спалнята. Онзи го заговаря. Увещава го да се върне в националния. Непознатият има магнетично влияние. Зидан се зарича до сетния си дъх да пази в тайна самоличността на събеседника си.
“Това е някой, който вие вероятно не ще срещнете никога.“
След разговора Зидан не е на себе си от вълнение
Започва да преосмисля миналото си. В спомените се връща към дебюта си в професионалния футбол, „когато бях никой, когато никой не ме познаваше и когато можех на спокойствие да се уча и да напредвам в професията.“ Иска му се да преживее всичките приятни емоции отново.
Равносметката е направена. Зизу взема решението да се върне в националния отбор. Това се случва през лятото на 2005 г.
„Трябваше да се подчиня на гласа“, обяснява той.
Тайнствената среща връща хъса за победа на Зидан. Старият шампион отново изпитва наслада от играта. Зизу от световното през 2006-та блести повече дори от онзи в 1998 г. Познатият майстор в средата на терена размахва диригентската палка, за да концертира последния си голям спектакъл, преди да слезе от сцената.
Неочаквано за специалистите
Франция стига до финала за титлата. Героите отпреди 8 години – Зидан, Анри, Трезеге, Тюрам и Виера – доказват, че още ги бива за големия футбол. А в „домашната“ им титла навремето е нямало нищо случайно. Зинедин Зидан е избран за най-добър играч на първенството.
Финалната среща между Франция и Италия е помрачена от грозна случа с участието именно на Зидан. Французинът не издържа на провокациите на защитника Марко Матераци и го блъска с глава в гърдите. Получава червен картон за постъпката. Франция е в шок от загубата на лидера си. Логичното се случва. Италия става световен шампион. Днес в музея на модерното изкуство Жорж Помпиду в Париж е изложен петметров бронзов паметник на удара на Зидан по Матераци.
Загадъчната среднощна среща на Зидан му връща глада за успехи. Благодарение и на нея продължава походът му към все нови победи, титли и отличия. И като футболист, и като треньор. В съставката на всеки голям шампион влиза една щипка магия. Зизу получи своята в онази незабравима нощ на 2005 г.
