Не можеш да говориш за смъртта на Пейо Яворов, без да говориш за Лора. А не можеш да засегнеш любовта на поета към Лора, без да споменеш и други две негови любими – Мина Тодорова и Дора Габе. Обикновено разказите стигат до Мина, но не е честно. Защото накрая винаги излиза, че до каквото се е докоснал Яворов, е било обречено на гибел.
Яворов и младата Дора Габе
А всъщност всичко е можело да свърши иначе. Ако любовта се беше случила още от първия опит. Тогава, когато в Народната библиотека Яворов среща дъщерята на богат чифликчия от Добруджа – Изадора. Първата стихосбирка на писателя, който по онова време работи като библиотекар, вече е факт. Той е на 27 години, Дора – на 17. До смъртта му остават 9.
Яворов скоро е запленен от таланта на прохождащата поетеса, на която помага, като редактира едни от първите ѝ стихове. А също и от красотата ѝ. Флиртът им започва постепенно, но е бил само с писма. Без целувки, без истинска близост.
Дора е амбициозна, тя мечтае за повече. Заминава да учи в чужбина, което разбива сърцето на поета. На сбогуване получава от него стихосбирка на Хайне, на която Яворов е написал: „На първата българска поетеса“.
Яворов и двете хубави очи на Мина
Година след срещата в Народната библиотека е време за друга съдбовна любов. Яворов вече е сътрудник и редактор на най-доброто тогава списание за литература – Мисъл. Вижда Мина за пръв път на една от сбирките на изданието, състояла се в собствения му дом.
Мина е сестра на писателя Петко Тодоров и е едва на 15 г. За нейната душа на дете е стихотворението Две хубави очи, както и още от най-силните творби на Яворов. Чувствата им обаче са обречени.
Дори да не беше смъртта на Мина, победена от туберкулоза четири години по-късно, семейство Тодорови са били достатъчно
възмутени от Яворов
Бащата е народен представител, а майката – племенница на Иларион Макариополски. А това, че Яворов е посветил на момичето им стихотворенията си от цикъла Писма, направо ги вбесява.
Ако искате да добиете представа за намесата на заможното семейство в отношенията на двамата влюбени, гледайте пиесата на Яворов – В полите на Витоша, на сцената на Театър Българска Армия (актьорът Веселин Анчев влиза чудесно в образа, за когото прототип е самият писател!). Нея драматургът пише в Париж, веднага след смъртта на Мина. Която, по ирония на съдбата, си отива тъкмо в Града на любовта.
Яворов и тъмната страна на Лора
И тя е наследница на славен род – дъщеря е на държавника Петко Каравелов. За разлика от Дора и от Мина, Лора поема инициативата за връзката си с Яворов. Запознават се на излет в Драгалевци. В същата година, в която поетът среща Мина. Следващите години интересът му към намаханата Каравелова щерка е засенчен от пълното му отдаване на плахата Тодорова наследница.
Животът обаче се завърта така, че Лора и Яворов се превръщат в най-ярката двойка на софийското общество. В нея не липсват скандали от ревност, при това – редовни. Сенките на живи и вече мъртви жени стоят между двамата през почти трите години, в които са заедно (през последната са дори женени). Една ноемврийска нощ обсебената от ревност Лора се прострелва в гърдите с револвер. 35-годишният Яворов прави опит да я последва, като също
натиска спусъка, но оцелява
Повтаря опита година по-късно. Този път успешно.
За атмосферата в тази връзка ще добиете представа от постановката Нирвана на Театрална работилница Сфумато (сюжетът проследява последната нощ на двойката, изиграна от Христо Бонин и Ирмена Чичикова).
Като изгледате живота на Яворов, изнизващ се като на лента пред очите ви, няма как да не се замислите за повторенията в живота му. За любовите, които не потръгват от първия път. Дора и Мина първо са обикнали таланта му, едва после са го виждали и като мъж, а Лора е получила втори шанс чак по-късно.
(Още един театрален прочит на Яворовите любови предлагаше и постановката на Бойко Илиев – Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла.)
Прочетете още: На среща с Вазов
Ами страстният му нрав, който проявява не само в поезията, но повтаря и в борбите за Македония? Представете си – достига с чета от 9-ма чак до Кавала, за да тръбят новинарите за българския остров Тасос!
Смъртта също редува повторенията си
в живота му. От него си отиват не само Мина и Лора, но и Гоце Делчев, на когото, освен приятел и сподвижник, става и пръв биограф. Дори собствената си смърт повтаря заради неуспешния първи опит за самоубийство.
Не е ли жестока ирония тогава, че модерната лирика на Яворов харесваме тъкмо заради поетичните повторения, върху които е изградена? Да, ще ви припомним част от тях. Но преди това ви каним на виртуална разходка
в къщата музей на Пейо Яворов
на столичната улица Раковска. Макар да бе външно освежена тази пролет, конструкцията ѝ е все още опасна. И докато не бъдат събрани средства за по-стабилен ремонт, стаите, съхранили живота на Яворов и Лора, остават затворени за посетители. Не и онлайн обаче – разходете се из тях тук.
А после отгърнете Писма на най-ефирното повторение от цикъла – на думите обичам те. Посветени на Мина, да!
ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те – въздушно
нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен
за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! – че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.Обичам те, защото се усмихваш – кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре
(защото аз те любя!)
ни укор, ни молба –
и себе си, и тебе да погубя…
