Нарциси на Уилям Уърдсуърт
Всеки път когато видя тези прекрасни жълти пролетни цветя в съзнанието ми мелодично се прокрадват прекрасните му строфи.
Нарциси
Самотен като облак пак
аз реех се из небесата,
когато зърнах цял рояк
нарциси, греещи в позлата.
Край езерото, сред гората
във танц с полъхващия вятър.
Безбройни светещи звездици,
като в потрепващ Млечен път,
една несвършваща редица –
блести на залива брегът.
Аз хиляди видях завчас
с глави, танцуващи в захлас.
Танцуваха вълните с тях,
и те засенчваха вълните,
а аз като поет трептях
от толкоз радост неприкрита.
И пиех с поглед възхитен
богатството на този ден
До днес щом легна уморен
или замислен и несретен
те с топъл пламък греят в мен
блажено в самотата светят.
И моето сърце бленува
и с нарцисите пак танцува.
Превод: Мария Нориега
