Наскоро ви разказахме за търгувания на безценица архив на Светослав Минков, който незнайно как се озова в популярен сайт за онлайн търгове и бе купен от варненеца Николай Цаневски. Малко след публикуването на статията, с редакцията на Lifebites.bg се свърза единственият наследник на писателя. Светослав Танев е син на Теодора Минкова, дъщеря на Светослав Минков от първия му брак с Мария Томова. Г-н Танев сам пожела да разкаже повече за архива на именития си дядо.
Г-н Танев, вие се свързахте с нас, за да уточните, че документите и снимките, закупени от Николай Цаневски не са “единственият архив” на Светослав Минков, както твърди изследователката Румяна Пенчева, а част от архив, откраднат преди време. Какво точно имате предвид?
Не искам да изпадам в подробности, но се налага да уточня, че
преди около десет години част от целия архив бе открадната
от мой имот, заедно с два портрета на Светослав Минков – последната работа на Илия Петров и пастелен портрет, рисуван от Иван Табаков.
И впоследствие част от този откраднат архив се появява онлайн. Кога разбрахте за документите и снимките, които варненецът Николай Цаневски е купил на търг?
Информацията достигна до мен случайно. Успях да се свържа с Николай и той сподели, че е купил пликове от кореспонденция между дядо ми и Жорж Папазов чрез онлайн търг. Тази история ме натъжи поради няколко факта.
Първо, видях неща, които са принадлежали на фамилията и попадат като “жълта новина” в социалните мрежи. Второ, заглавието е невярно и тенденциозно – “Архивът на … купен за …”. Не архивът, а малка част от него е купена. Трето, изникна въпросът – чия собственост е архивът на един български творец? Може ли част от него да отиде в национална институция, без съгласието на собствениците?
Предполагам имате предвид това, че Николай Цаневски е дарил част от закупените от него документи на Националния литературен музей. Доколко това, което той е успял да купи, се припокрива с откраднатото от архива на дядо ви и какво е вашето обяснение – защо от писмата на Жорж Папазов до дядо ви са останали само пликовете?
Да, припокрива се естествено. Защо са останали само пликовете, без писмата – мога само да гадая. Вероятно на някой следващ търг ще се появят и самите писма. Мисля, че
такива търгове трябва да са предмет на разследващите власти
тъй като много ценни неща от нашата разнебитена история могат да се появят там и да изчезнат безследно.
Напълно съм съгласен с това. Разкажете повече за приятелството на дядо ви с Жорж Папазов.
Били са много близки, споделяли са общ светоглед, интересували са се от процесите в света повече, отколкото от тези на мегдана. Светослав Минков като манталитет винаги е бил част от един друг свят, далечен на провинциалния бит и душевност. Повечето от контактите му са били със световни личности като Жорж Папазов, Стефан Цвайг, Густав Майринк и Карел Чапек. В София е общувал с Ангел Каралийчев, Ламар, Дечко Узунов, Илия Бешков, Иван Пенков и др.
Споменахте редица български и световни известни личности. Къде е в момента кореспонденцията между дядо ви и такива световно известни писатели като Майринк, Цвайг и Чапек?
За цялата кореспонденция – не мога да кажа, тъй като не знам колко е голяма тя. Част от нея е взета от Държавна сигурност още в деня на неговата смърт, част от нея е при мен, а друга – вероятно при някой любител на българската история…
Казвате, че архивът на дядо ви е във вас. Какво се съдържа в него и колко голям е той?
За семейството това не е само архив, а наследство, семейна история, която включва лични вещи, огромна библиотека с класически произведения, както и издания на книги на Светослав Минков на немски, френски, чешки, полски, руски, датски, холандски, английски и полски език.
Дядо ви е издаван в доста страни по света, но също така е известен и като преводач. Кой държи правата върху оригиналните произведения и преводите му?
Като единствен негов наследник, авторското право върху всички негови произведения принадлежи на мен. С малки изключения работя много добре с почти всички издателства, които имат желание да издават преводите и авторските произведения на Светослав Минков. Много съм щастлив, че миналата година издателство Изток-Запад издаде Голем на Майринк в превод на Светослав Минков.
Какви са плановете ви относно бъдещето на дядо ви? Обмисляли ли сте да го дарите на Държавна агенция “Архиви” или на Националния литературен музей?
Да, обмислял съм. Преди години съм правил опит да даря библиотеката. И знаете ли какъв отговор получих? Отговорът беше: “Донесете книгите, ние ще изберем какво да вземем. Останалото ще си го приберете”.
Не сме научени да уважаваме авторитетите и
нямаме отношение към миналото
Не обвинявам никого, приемам с тъжна усмивка тази действителност. Аз няма да търся никого, но ако се свържат с мен от някоя от гореспомемнатите институции и гарантират, че ще запазят това, което им предоставям – нямам нищо против да го даря.
