Сещам се за рижата и синеока Амелия Еърхарт всеки път, когато съм на борда на излитащ самолет. Горе, между облаците, си давам сметка, че ако моето технократско сърце от XX-XXI век все още трепери при всяка вибрация от турбуленциите, то това на Еърхарт, живяла век по-рано, е минавало през разтърсващи вълнения.
В епоха, в която дамите авиатори са кът,
Еърхарт става първата жена, прелетяла сама над Атлантика
А също и над Северна Америка. И първата, отправила се към небето над Тихия океан, с цел да обиколи света по въздух.
За мнозина историята ѝ е показател за висотата, до която могат да стигнат смелите жени. Но това е и история за силата на възпитанието. За крилете, които родителите дават на децата си със своя собствен пример, излизайки от рамките на общоприетото, остарялото, отеснялото мислене.
Защото майката на Амелия е била не по-малко приключенец по дух – била е първата жена, изкачила Пайкс Пийк (4300 м, най-високият връх в южната част на Скалистите планини в САЩ). От нея бъдещата авиаторка получава необичайно възпитание, противно на моделирането на покорни момиченца.
До 12-ата си година Еърхарт е обучавана у дома от майка си, баба си и гувернантка. Детството ѝ минава в стрелба с пушка, катерене по дървета, сглобяване на увеселително влакче (с релси, закрепени на покрива на къщата, и с дървена щайга за седалка). Тъкмо с това влакче Амелия
за пръв път усетила какво е да лети
Експериментът приключва с разцепена устна, скъсана рокля и много въодушевление. На истински самолет се качва през 1920 г., когато била вече на 23 г. За 10-минутния полет си спомня:
“Просто разбрах, че трябва да летя!”
Започва да пести за уроци по летене, като се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, и скоро започва да учи при една от първите жени пилоти – Анита Снук. Шест месеца по-късно купува първия си самолет – Кинър Еърстър, когото кръщава Канарчето. Броила за него 2 хил. долара, макар според Снук да бил твърде труден за приземяване от начинаещ. Амелия обаче го вдига до 14 хил. фута в небето –
световен рекорд за жените пилоти
През 1927 г. вече има близо 500 часа самостоятелен полет. За да се справя с парите, работи като търговски представител на производителя на самолети Кинър и пише вестникарски колонки, посветени на летенето. Сред изданията, за които пише, е и списание Cosmopolitan. Еърхарт става негов авио-редактор и на страниците му, в зората на пътническите полети, разсъждава по въпроси като: Трябва ли да научим дъщерите ни да летят? и Защо жените се страхуват да летят?
Полет към славата
Годината е 1927. Чарз Линдберг прелита над Атлантическия океан, а Еърхарт получава покана да стане първата жена, направила същото. Предложението е от хайлайф дамата Ейми Фипс Гест, която мечтаела за това прекосяване, но осъзнавала, че то не е безопасно, и затова търсела жена авиатор, която да спонсорира.
Полетът от Нюфаундленд до Уелс е факт на следващата година. Амелия само води бордовия дневник и всъщност е придружител на други двама пилоти. Но и това е достатъчно да се превърне в знаменитост.
При завръщането си в САЩ издава книга, обикаля страната, за да изнася лекции, и става рекламно лице на какво ли не. Включително и на собствена модна линия (Еърхарт учила шиене като малка, така че сама изработвала първите модели). Вложила пари и усилия и в пускането на първия редовен полет между Ню Йорк и Вашингтон (заедно със същия Линдберг от 1927 г.).
Мечтата за собствен рекорд
Месец след кацането в Уелс Амелия става първата жена, прелетяла соло над Северна Америка и обратно. Но това не ѝ стига. Тя е решена да повтори презатлантическия полет на Линдберг. И през 1932 г., вече на 34 години, излита сама от Нюфаундленд. След почти 15 часа каца в Северна Ирландия, на пасище в Кълмор, където днес е издигнат центърът Амелия Еърхарт. (В това видео можете да видите как авиаторката чертае и обяснява с нейния прекрасен глас маршрута си над Атлантика!)
Успехът ѝ носи орден и почести от цял свят. И я вдъхновява за още постижения: тя става първият човек, летял сам от Хавайските острови до Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико сити, от Мексико сити до Ню Йорк.
На крилете на любовта
Амелия вече я е срещнала. Още през 1927 г., когато се готви за първия си презокеански полет – онзи, на който ще води бордовия дневник. Координатор на проекта е бъдещият ѝ съпруг Джордж Путнам, тогава все още женен. (Двамата са изиграни убедително от Хилари Суонк и Ричард Гиър във филма Амелия от 2009 г.)
Две години след срещата им Джордж получава развод и пада на колене пред Еърхарт. Налага му се да го прави няколко пъти, докато чуе нейното Да. Сключват брак през 1931 г. и в деня на сватбата авиаторката праща писмо до Путнам, в което му заявява разбиранията си за брака:
“Нито ти трябва да спазваш средновековни норми на преданост към мен, нито аз се чувствам обвързана с тях.”
Амелия вярва, че отговорността в семейството е разделена по равно. И отказва да смени фамилията си.
Последният полет, планиран от Еърхарт
…е околосветски. Нямало да е първият около Земята, но щял да е най-дългият – 47 хил. км! Осъществяването на тази мечта стартира с куп малки и по-големи перипетии. Но все пак Амелия и нейният колега-придружител излитат. Остават им само 11 хил. км, когато самолетът им изчезва над Тихия океан, някъде край остров Хоуленд.
Американското правителство харчи 4 млн. долара за последвалото издирване на Еърхарт. Когато то приключва без резултат, Путнам финансира свое лично разследване и обикаля всички острови в района, където изчезва неговата любима.
Уви, никога повече няма да я види да каца. Нито ще разбере какво се е объркало в онзи злощастен 2 юли. Ще я запомни обаче с това, че е следвала до последно сърцето си. И с думите ѝ, че:
“Жените, също като мъжете, трябва да опитват да постигнат невъзможното. Когато се провалят, техният провал трябва да служи като предизвикателство за останалите.”
