Време за поезия: Веселин Ханчев – Любов

0
Веселин Ханчев - Любов
Веселин Ханчев - "Любов"

Любов от Веселин Ханчев*

Къде си ти? Не свети в твойта стая,

но зная, че си тук, че си сама.

Завърнах се. За първи път разкаян.

За първи път оставам у дома.

Не е ли вече късно да остана?

Измъчих те. До смърт те изтерзах.

Какво ти връщам? Нежност разпиляна.

Уста с горчиви бръчки покрай тях.

Какво ти нося? Две ръце, с които

да те докосна ме е срам дори.

Къде си ти? Вдигни лице сърдито.

Възмездие поискай. Удари.

Вратата черна покажи ми с тази

немилвана ръка като платно.

В лицето ми извикай, че ме мразиш

или дори че ти е все едно.

Заслужил съм очите ти студени.

Заслужил съм ги с хиляди вини.

Ти ставаш. Приближаваш се до мене.

Невидима, ти казваш: “Остани.”


* Веселин Ханчев е роден на 4 април 1919 г. в Стара Загора. Въпреки че завършва право в Софийския университет, отдава живота си на работа в сферата на литературата и изкуството.

Веселин Ханчев
Веселин Ханчев

Първата стихосбирка на Веселин Ханчев

Испания на кръст е посветена на Испанската гражданска война. Самият той участва във Втората световна война и голяма част от стиховете му са посветени на събитията, преживени по това време и героизма и мъжеството на българския войник. Поетът работи като литературен уредник във вестник Литературен клас, завежда отдела за литература и изкуство в Радио София, а след това е драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София.


Прочетете още… едно от най-нежните стихотворения на Дамян Дамянов – Не си отивай

Отговор