Предсмъртното писмо на Умберто Еко до неговия внук

0
Умберто
Умберто Еко, роден на 5 януари преди 86 години

Преди две години, броени дни преди 84-тия рожден ден на Умберто Еко и броени седмици преди смъртта му, италианското списание Еспресо публикува едно коледно писмо. Адресирано е от Умберто Еко, известен с романите Името на розата и Махалото на Фуко, до хипотетичния му внук. В него писателят се опитва да убеди момчето да тренира паметта си, вместо винаги да разчита на информацията, достъпна в интернет.

Сещаме се за това писмо днес, когато авторът му – Умберто Еко, щеше да навърши 86 години. И когато то все още звучи така актуално. Публикуваме го с малки съкращения:


Мило мое момче,

Не бих искал това коледно писмо да звучи прекалено наставнически, в духа на Де Амичис (италиански автор на поучителни четива за деца), и да проповядва любов към нашите близки, към родината, към човечеството и други подобни.

Ти не би се вслушал в такива неща особено (вече си голям, а аз съм твърде стар), защото ценностната система толкова се промени, че моите съвети могат да ти се сторят неуместни. Но бих искал да говоря с теб за болестта, поразила твоето и предишното поколение, което вече учи в университетите.

Говоря за загубата на паметта 

Истина е, че ако ти поискаш да узнаеш кой е Карл Велики или къде се намира Куала Лумпур, можеш да натиснеш копчето на айпада си и веднага да научиш всичко това от интернет.

Прави го, когато ти е необходимо. Но щом го узнаеш, се постарай да го запомниш, за да не го търсиш повторно, когато тези знания ти потрябват пак, например в училище. Лошо е, че

убеждението, как компютърът може във всеки един момент да ти отговори на въпросите, убива желанието да запомниш информацията.

Мога да илюстрирам това със следното сравнение: щом разбере, че може да стигне от една улица до друга с автобус или с метро, което е много удобно при бързане, човек решава, че вече няма нужда да ходи пеша. Но ако спреш да ходиш пеша,

се превръщаш в инвалид

и трябва да се движиш с инвалидна количка. О, знам, че спортуваш и умееш да контролираш тялото си, но нека сега обърнем внимание на мозъка ти.

Памeтта е като мускулите на краката. Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее. и ти (нека говорим без увъртания) ще се превърнеш в идиот.

Освен това, всички ние на старини сме застрашени от болестта на Алцхаймер. И един от начините да избегнем тази неприятност се крие в постоянните упражнения на паметта ни. Ето каква е

рецептата на дядо ти Умберто

Всяка сутрин учи някакво кратко стихотворение, както караха нас да правим в детството. Можеш да правиш с приятели състезания за най-добра памет.

Умберто
Умберто Еко приживе в личната му библиотека.

Ако не ти харесва поезията, можеш да запаметяваш съставите на най-добрите футболни отбори. Състезавайте се в това, кой най-добре помни съдържанието на прочетените книги. Изясни, помнят ли твоите приятели имената на слугите на тримата мускетари и д’Артанян (Гримо, Базен, Мушкетон и Планше)… А ако не искаш да четеш Тримата мускетари (макар да не знаеш какво губиш от това), играй същата игра с книжката, която си прочел.

Изглежда като игра. И наистина е игра. Но ще видиш, че главата ти ще се напълни с персонажи, с истории и най-различни спомени.

Ще разбереш защо някога са наричали компютъра електронен мозък.

Той е бил замислен по образеца на твоя (нашия) мозък, но в човешкия мозък има повече връзки, отколкото в компютъра.

Мозъкът е такъв компютър

който е винаги с тебе, и възможностите му нарастват в резултат на упражненията. А твоят персонален компютър след продължително използване губи скорост и след няколко години употреба му трябва замяна. Пък мозъкът ти може да ти служи до 90 години, и на 90 години, ако го упражняваш, ще помниш повече, отколкото днес. Освен това е безплатен.

Съществува и историческа памет, която не е свързана с фактите от твоя живот или с това, което си прочел. Тя пази такива събития, които са се случили преди да се родиш.

Днес, ако идеш на кино, трябва да стигнеш преди началото на филма. 

Когато филмът започне, като че ли през цялото време те води за ръчичка и ти обяснява какво се случва.

По мое време

можеше да се влезе в киното, когато си поискаш, дори по средата на филма. Много неща се бяха вече случили, докато се появиш, и се налагаше да домисляш онова, което се е случило преди това.

Когато започнеха да прожектират филма от началото, можеше да провериш дали реконструкцията ти е правилна. Ако ти е харесал филмът, можеше да останеш и да го гледаш още веднъж.

Животът прилича на гледането на филм по мое време. Раждаме се в момент, когато вече са станали много събития в течение на стотици хиляди години, и е важно да разберем какво се е случило преди да се родим.

Това е необходимо, за да можем да разберем по-добре защо сега се случват

толкова нови събития 

Сега училището (отделно от твоите собствени четива) би трябвало да те учи да запомняш онова, което се е случило преди рождението ти. Но това не му се отдава.

Различните анкети показват, че днешната младеж, дори университетската, родена през 1990 г., не знае, а може би и не иска да знае онова, което се е случвало през 1980 г. Да не говорим за времената преди 50 години.

Умберто
Умберто Еко през 90-те години в Рим

Статистиката потвърждава, че когато запитат младите хора кой е този Алдо Моро (италиански премиер), те отговарят, че той е оглавявал Червените бригади. Пък той беше убит тъкмо от членовете на тази нелегална ляворадикална организация. Дейността ѝ остава тайна за мнозина, а тези бригади присъстваха на политическата сцена едва

преди някакви си 30-ина години

Днешната младеж не познава дори актрисите отпреди 20 години. А аз, младият Умберто, знаех коя е Франческа Бертини, снимала се в нямото кино 20 години преди да се родя.

Може би това беше, защото прелиствах старите списания, натрупани в килера на нашата къща. Аз и на теб предлагам да прелистваш старите списания, защото така можеш да разбереш онова, което е ставало, преди да се родиш.

Ала защо е така важно да знаеш за събитията от далечното минало? Защото често такива знания помагат да разберем хода на днешните събития и при всички случаи, като познаването на състава на футболния отбор, това помага да обогатим нашата памет.

Имай предвид, че можеш да тренираш паметта си не само с помощта на книгите и списанията, но и с

помощта на интернет

Мрежата е предназначена не само да бъбриш с твоите приятели, но и за да изучаваш световната история.

  • Кои са били хетите, камизарите?
  • Как са се казвали трите кораба на Колумб?
  • Кога са измрели динозаврите?
  • Имало ли е кормило на Ноевия ковчег?
  • Как се наричал прародителят на вола?
  • Преди 100 години имало ли е повече тигри, отколкото сега?
  • Какво знаеш за империята Мали? Кой е разказал за нея?
  • Кой е бил вторият папа в историята?
  • Кога е измислен Мики Маус?

Мога да продължа да питам до безкрайност, и въпросите биха могли да станат прекрасна тема за изследване. Защото

всичко трябва да се помни

Ще дойде ден, в който ще остарееш, но ще чувстваш, че си изживял хиляди животи. Все едно си участвал в битката при Ватерло, присъствал си на убийството на Юлий Цезар, посетил си същото място, където Бертолд Шварц, смесвайки различни вещества в опит да получи злато, случайно изобретил барута и хвръкнал във въздуха (така му се и пада!).

А другите ти приятели, които не се опитват да обогатят паметта си, ще преживеят само един – собствения си живот, монотонен и лишен от емоции. Така че, обогатявай паметта си.

И за утре да научиш наизуст La Vispa Teresa (детско стихотворение на италианския поет Луиджи Сайлер).


Прочетете още… Четири велики любовни писма

СПОДЕЛИ
Предишна статия5 магични думи без точен превод, които докосват душата
Следваща статияНащърбено сърцето ми е щастливо сърце
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор