Рано тази сутрин на път за работа, извървявайки 20-тина минути, се вгледах в непрекъснатия поток от хора. Повечето от тях, независимо от пол и възраст, не спазват правилата и като участници в движението по пътищата създават предпоставки за произшествия.
Пешеходците се придвижват като стадо овце. Бутат се и бързат да се качат първи в автобуса или да пресекат, без да се замислят дали няма да станат причина някой да пострада. Шофьорите нервно натискат педала на газта и клаксоните си, без да се впечатляват, че са пропуснали да дадат мигач или да спрат на пешеходна пътека.
Всички ние се впускаме в сутрешния трафик, понесли своите проблеми и характери, които рефлектират върху начина им на движение.
Наблюдавайки повечето участници в движението у нас, успях да класифицирам няколко основни и най-често срещани типа:
Бързакът
Този тип всички сме го виждали и на всички ни се е налагало поне веднъж да се превърнем в него. Бързакът е най-вече характерен за големите градове, тъй като забързаното ежедневие на хората предполага, че и движението по пътищата е същото.
При пешеходците Бързакът е този, който е склонен да те отнесе, докато минава покрай теб или шумно се възмущава от движещия се с по-ниска скорост човек пред него. При притежателите на моторни превозни средства можеш да разпознаеш бързащия индивид по скоростта, с която се придвижва.
Той не спазва ограниченията, склонен е да минава на оранжево или червено и изнервено натиска клаксона, когато някой не е тръгнал веднага щом е светнало зелено на светофара. Този тип хора невинаги бързат, защото закъсняват, те просто са си такива и в личен план. За тях бавното ходене е чиста загуба на време и няма нещо по-неприятно от това някой да забавя устрема им по някакъв начин.
Мудният
Коренно противоположен на предходния тип. Мудните хора са такива като цяло и нищо не може да ги накара да се забързат, дори и да закъсняват. Ще ги разпознаете веднага по изражението на лицето им, което, естествено, съответства и на начина им на движение. Лошото е, че рано сутрин, когато всички бързат, винаги ще се намери поне един, който с невъзмутима физиономия да направи някое задръстване.
Наглият
Неприятен тип, особено ако се сблъскаш с него рано сутрин. Склонен е да те блъсне, просто защото го мързи да те заобиколи. А ако е с превозно средство – да те засече, пререди или да спре на средата на пешеходната пътека. За да се подсигури, че някой с подобни на неговите виждания няма да го изпревари.
Наглото шофиране е най-честата причина за пътни инциденти. А техният брой, както всички знаем, придобива заплашителни размери. Най-лошото е, че подобен тип поведение навлиза дълбоко в нашето общество и вече се възприема като нещо абсолютно нормално.
Неориентираният
Този тип се отличава с бавни и колебливи движения. Когато го гледаш, си представяш как в главата му вървят питания от рода на „Абе тук ли трябваше да завия?“ и „Откъде да мина днес?“. Неориентираните хора са такива и в живота, и в начина си на придвижване. Те също са доста досадни, особено рано сутрин, тъй като стават повод за натоварване на трафика, което напряга останалите участници в движението.
Стриктният
Стриктните хора са почти идеалните пешеходци и шофьори. Те винаги спазват правилата за движение, защото смятат, че не са създадени просто, за да ги забавят. Пешеходците пресичат винаги на обозначените за това места и на зелен светофар. Характерна тяхна черта е спазването на дистанция и ред не само при шофьорите, но и при пешеходците. Лошото при тях е, че се хвърлят да пресичат без дори да се огледат, защото са в правото си, но не всички шофьори смятат така.
Безотговорният
Това са хората, за които правилата за движение са просто едно досадно задължение и ги спазват само, когато са им угодни. Те не се притесняват да пресекат по диагонал на улицата или на два метра от пешеходната пътека, просто защото не виждат особена причина да не го правят. Наскоро станах свидетел на подобна ситуация, която за малко щеше да завърши зле.
„Инцидентът“ се случи до градинка в жилищен квартал в София. Майка с дете беше решила да пресече между две пешеходни пътеки, съвсем близо една до друга. По улицата, както навсякъде, бяха паркирали коли и шофьорите нямаха никаква видимост. Чист късмет, че идващата кола се движеше с ниска скорост и шофьорът й успя да реагира и да спре навреме.
И тук трябва да се запитаме като чуем по новините, че някой е ударил дете на пътя, как трябва да реагираме, защото всички първосигнално заклеймяваме човека зад волана.
Боязливият
За жалост, поради ситуацията в страната всички до някаква степен сме се превърнали в боязливи личности. Кой не е ставал свидетел на следната ситуация – човек стои на пешеходната пътека и чака няколко минути да минат всички коли, след което се оглежда плахо във всички посоки, и чак тогава претичва до отсрещния тротоар. Или пък шофьор, който не смее да тръгне, въпреки че е с предимство.
Сърдитият
Този типаж също е доста често срещан. Особено в големите градове, където напрежението от забързаното ежедневие се отразява доста по-сериозно върху нервите на хората. Този индивид можете да чуете да мърмори за какво ли не и е доста неприятен като цяло. Сърдитковците обикновено са си такива и без да има кой знае каква причина за това.
Но сутрешното придвижване до работното място се отразява наистина пагубно върху нервната им система. Не стига, че трябва да ходят на работа, ами и автобусът закъснява… а на всичкото отгоре шофьорът е пушил вътре! Как да издържиш на такова напрежение без да се нервираш?
Бабите
Класифицирам възрастните хора като отделна единица, защото за тях не важат никакви правила. Те могат да са нахални, да не спазват регламента и да се бутат… Лошото е, че смятат всичко това за позволено понеже са възрастни.
Всички останали си мълчим от уважение към годините им, като по този начин само им помагаме да се убедят, че това е така. За Бабите нищо няма значение – дали ще минат на червено, дали ще пресекат улицата по диагонал и дали ще има пешеходна пътека (това изобщо не ги засяга!). Те директно пресичат, защото всички са длъжни да им направят път.
Най-дразнещи са представителите на този тип, които се озовават в градския транспорт рано сутрин, когато всички отиват на работа или училище. Те, естествено,
имат някаква работа, която трябва да се свърши точно в най-натовареното време
и държат да седнат, понякога и на две седалки, просто защото са възрастни.
От написаното дотук и от това, което виждам всеки ден по новините, и с което се сблъсквам ежедневно, отивайки на работа или връщайки се от нея, мога да заключа само, че т. нар. война по пътищата се е превърнала в мини-световна война. Тя няма изгледи да спре, докато всички ние не осъзнаем, че трябва да сме по-толерантни и внимателни към околните. Защото от това може да зависи не само техният, но и нашият живот.
