Това, което ще прочетете, са две действителни истории. Всъщност, по-скоро художествено разкрасените им версии. Рамката на случките е реална, детайлите са плод на фантазията на автора. Това се прави често, когато трябва да се скрие самоличността на жертвите на престъпление. А опитът им – да се предаде, за да предпази други от нещо подобно.
Сценариите може да са ви до болка познати – разказвани са не веднъж, само с различни действащи лица и детайли по случките. Още подобни истории има на сайта на кампанията Чети между редовете на Националната комисия за борба с трафика на хора. Сигурно се чудите какви са тези хора, които продължават да се ловят на въдиците на трафикантите с цел сексуална, трудова или друга експлоатация.
Истината е, че броят им почти не се променя. А престъпниците стават все по-находчиви и убедителни в методите си. И точно затова е необходимо отново и отново да се говори по темата. Защото само информацията може да предпази потенциалните жертви на трафик.
Действителни истории
Случай 1: Иван и работата в Германия
Иван не издържаше повече. Откакто започна кризата и спря да се строи под път и над път, все гладен си лягаше. Цял живот беше бачкал по строежите, че и за добър майстор го имаха. Но вече 5 години нямаше работа, само от време на време се появяваше нещо, колкото да изкара за хляб. Месо от лани не беше близвал. Понякога се случваше да купи сирене, ама от онова евтиното – дето има вкус и вид на вкиснал тебешир.
Искрено завиждаше на разни познати на познати, за които разправяха, че лятно време ходели да работят в чужбина. И с много пари се връщали. Ето в Швеция например все се търсели берачи на боровинки. Лека работа, няма жеги през лятото, а парата си струвала. На Иван обаче му се щеше нещо по-така – “по специалността” му.
И ето, че му се отвори късметът
Един приятел му каза за обява в Интернет за строителни работници на голям обект в Германия. То и без това повечето ни майстори натам избягаха, ще се спасява и той, така си помисли. Отговори на обявата. Срещна се с младо момче, което му обясни, че от него почти нищо няма да се иска, освен работата, разбира се. Ще му поемат пътните разноски, ще го настанят в квартира с всичко необходимо за пребиваването му в Германия. Ще му изготвят трудов договор, няма да има никакви неясноти.
Иван си даде личните документи, за да му подготвят договора. Получи една камара листове с текст на немски, който не разбираше, но пък изглеждаше съвсем редовно на външен вид. И със сигурност всичките хартии вдъхваха доверие. Та ги разписа, нали искаше бързо да замине.
Дойде дългоочакваният ден. Пристигна в Германия. Но вместо в квартира, бе настанен във фургон заедно с още петима души. Без баня, тоалетна, кухня или каквито и да било елементарни условия. Строежът, на който уж щеше да работи, беше наблизо, но по него се извършваха някакви други дейности и трябваше да чакат, за да им дойде редът да бачкат. Чакането, гарнирано с битовата мизерия, направо го отчая. Харчеше малкото си спестени средства и те твърде бързо се стапяха.
Издържа две седмици така. И си даде сметка, че ако не действа незабавно, ще остане завинаги роб на ситуацията, в която се беше забъркал. Уж беше за добро, за работа, откъде да знае, че ще се случи така?
И каква е логиката?
Ами такава, че веднъж като си без работа и задлъжнееш някому, ставаш негов роб. И тогава ще започнеш да работиш, но не за да изкарваш пари за себе си, а за да изплащаш несъществуващи дългове към трафикантите. Тези дългове, разбира се, край няма да имат. А като роб могат да те ползват за всичко и да трупат печалби на гърба на твоето нещастие по най-безскрупулен начин.
Иван се измъква. Някак успява да преметне трафикантите, че му изтича срокът на личните документи, за да си ги върне. После чрез приятели българи, живеещи в Германия, успява да намери изход и да се завърне в България. Мнозина други обаче нямат този шанс. Остават жертви на поробителите си, далеч от близки, без възможности за измъкване.
Действителни истории
Случай 2: Жана и мечтата за богатата чужбина
Родителите ѝ постоянно се караха. Най-вече заради парите. Все ги нямаше пустите. Ама така е, никой от двамата не работеше, поне не някаква читава и постоянна работа. Поливаха споровете си с огромно количество алкохол и ги гарнираха с достойни дози кютек. Жана, братята и сестрите ѝ мълчаливо наблюдаваха отстрани. Свикнали бяха – дори не го намираха за нередно. Молеха се само, като почне поредната бурна вечеря, да не отнесат и те по някой шамар. Щото така или иначе честичко ги млатеха, пък с това не се свикваше.
Един ден стана ясно, че това няма как да продължава повече. Заведоха децата да живеят на друго място, за да не се чудят и тях как да хранят. Много гърла бяха (цели 5), много грижи създаваха. В дома не беше толкова лошо за Жана. Не я биеха за щяло и не щяло. Имаше покрив над главата и редовно получаваше храна. Намери и приятелки. При това от по-големите. Обещаха ѝ да я пазят.
И да ѝ помогнат да успее в живота
Каките ѝ казаха, че се запознали по Интернет с някакви момчета, дето щели да им съдействат да започнат работа и да изкарат много пари. И на Жана ѝ се прииска да има от онова, което все е нямала и заради което родителите ѝ все се караха, че и наред биеха. С пламнал поглед каза, че иска да се включи в групата, която готините типове ще прекарат в богатата чужбина, за да работят и да са богати. И замина.
Първо за Германия. После я прехвърлиха в Белгия. Уж се разбраха за някаква работа, за добри пари, пък изведнъж какво стана? Взеха да бият, да събличат, да насилват. И работата стана ясно каква ще е. А измъкване нямаше. Щото ако каже, че не иска – бой, до смърт, ако се наложи. Или при добро настроение ѝ казваха, че няма да я трепят, а ще качат голите ѝ снимки в Интернет и цял свят ще разбере, че е пачавра. Сякаш сама си го беше избирала.
И най-лошото – обещаваха ѝ, че ако направи нещо срещу тях, първите, които ще пострадат, ще са братята и сестрите ѝ. Ей това беше много страшно. С всичко друго можеше да рискува, но страхът за близките успяваше да я скове така, че
нищо да не предприема
Жана все пак има късмет. Намират я представители на белгийска неправителствена организация, които се свързват с полицията. Измъкват я от сводниците. Скриват я в защитено жилище и организират връщането ѝ в България. Там също получава закрила. И дори се решава да съдейства на органите на реда за разкриване и подвеждане под отговорност на трафикантите ѝ. Реката на живота може да се прибере в коритото си и да потече спокойно в посока към по-нормален и достоен живот. Мнозина други момичета обаче са все още робини, без шанс за измъкване.
