На театър с бира и фъстъци: възмутително, унизително и дразнещо

на театър
"Живак" се играе успешно вече повече от 5 години. Снимка: Любо Байчински.

Всеки средно интелигентен човек знае, че има няколко неписани правила на поведение, които трябва да спазва, когато отива на театър. За съжаление обаче все по-често актьорите се натъкват на не дотам възпитани зрители. Попаднали незнайно как и защо в театралния салон. Конкретният пример, който ни подкани да споделим с вас този текст, е съвсем пресен. В едно от поредните си представления на спектакъла Живак, изиграно в края на май, актьорът Димитър Живков се озовава в кошмарна ситуация, в която буквално не знае как да реагира.

Малко след началото на първия ред в театъра, на метър и малко от сцената се настаняват четирима закъснели зрители и старателно изваждат от раница предварително подготвени като за театър атрибути. Не, не си мислете за цветя и рози, които ще поднесат в края на представлението на актьора.

Бира и пакетчета с фъстъци 

или други ядки. Хапват и пийват преспокойно почти до самия финал на Живак. Можете да си представите и без да ви казваме, колко разконцентриращо, неуместно и неприятно е това. Както за актьора на сцената, така и за всички останали посетители. Отишли да гледат театър и да се насладят на актьорското изкуство.

Тук можете да прочетете искрената и неподправена изповед на Димитър Живков, споделена от него малко след неприятното преживяване на профила му във Фейсбук. Ето какво още сподели актьорът в интервю, специално за Lifebites.bg.

Димитър Живков
Актьорът Димитър Живков. Фотограф: Петър Бонев

Митко, как се чувстваше, докато ти се раздаваше на публиката, а срещу тебе седяха хора с бира и фъстъци В ТЕАТЪРА?

Беше неприятно, унизително и дразнещо.

До каква степен те разконцентрираха действията им и как успя да издържиш цялото представление, без да покажеш, че нещо не е наред?

Виждах и чувах тези хранещи се хора. Усещах кога реагират, кога си похапват, защото бяха на първия ред, точно под носа ми. Макар и да не контактувам директно с публиката, сценичният разказ не е затворен чрез четвърта стена, а е насочен към зрителя. Колкото и да гледах през тях, всяко тяхно движение ми влизаше в зрението през почти целия спектакъл. Единственият начин да продължа в такава ситуация, е да удвоя енергията и концентрацията си в детайлите; да прескоча тази “стена” от дразнители. Това ме изтощи двойно повече, защото продължи прекалено дълго време.

Случвало ли ти се е подобно нещо друг път и какви са най-честите “провинения” на зрителите, отишли на театър?

Имал съм случаи, в които ученици, вероятно правейки се на интересни пред приятелите си, говорят наравно с мен; възрастни хора, които имат проблем със слуха и коментират на по-висок тон. Преди няколко представления, пак на първия ред, беше дошла една сериозна мъжка компания, която се

забавляваше на представлението като на футболен мач

бурни възгласи и смях чак до задавяне. Най-често се случва да звъни телефон и притежателят му или не отговаря и го оставя да звъни, все едно нищо не се случва, или щом телефонът звънне, автоматично се отговаря, без притеснение, че има други хора и се намираме в театър. Понякога идват родители с малки деца, които започват да реват, да говорят и хленчат. Случвало ми се е да ми подвикват, добавят и хвърлят реплики, свързани със спектакъла. Но за първи път ми се случва така нагло да се хранят и то на първия ред.

Защо според теб се стигна дотук – зрителите да си позволяват подобно недопустимо поведение по време на представление и на какво се дължи ниската култура на някои от посетителите в театралните салони?

Мисля, че проблемът се корени най-вече в липсата на уважение към другия и неговия труд. Толкова е паднала границата на толерантност, че лесно оплюваме и подиграваме човека насреща. Като прибавим и консуматорската култура, при която всяко нещо, което не ни донесе незабавно удоволствие, бурна реакция или ни се стори по-различно от очакваното, готови сме да го отхвърлим, да “сменим канала”, докато намерим нещо по-интересно. Може би сетивата ни са пренаситени от киното, телевизията и интернет и не можем да оценим

живак
Сцена от спектакъла “Живак”. Снимка: Дани Дончов

уникалността на живото изкуство

Считам, че родният ефир е залят от риалити формати, в които актьорският опит “не е задължителен”, че даже “не е препоръчителен”. После въпросният продукт се реализира с хора с доста съмнителни актьорски заложби и умения, а масовият зрител, най-вече децата и подрастващите, започва да гледа на актьорската игра като на нещо, което всеки би могъл да прави.

А генералният проблем за мен е, че сякаш изгубихме чувствителност, желание да съпреживяваме, да се удивляваме, да се вълнуваме. Театърът е магия, случване, което цели да ни заведе на друго място, да ни покаже един по-различен свят. Дори и най-тежкото, трагично и емоционално натоварващо представление цели да ни покаже един по-различен, по-добър, по-красив вариант на живота, на света. В представленията, които откровено целят да забавляват зрителя, това се усеща още по-силно. За съжаление, на актьорите се гледа като на хора, които ТРЯБВА да обслужват нашето желание да се смеем и забавляваме на едно много елементарно ниво.

Често чувам репликата “този не е смешен”, налага се на плакати да се изписва изрично “комедия”.

Често ни наричат “циркаджии”

обиждайки по този начин и великото цирково изкуство. А театърът като институция, като средище на култура наистина е храм. И на случващото се в театралните зали трябва да се гледа като на нещо изключително, нещо необикновено. Такова отношение се изгражда още на ниво семейство, после в детската градина, училището. За него сме отговорни всички.

Става все по-очевидно, че на някои хора е нужно да им бъде напомнено какви са правилата, макар и неписани, които трябва да се спазват, когато са в театъра. Имаш ли някакви конкретни идеи или предложения как да стане това?

По една или друга причина има хора, които не са стъпвали в театрална зала. Други отдавна не са ходили на театър, пак по различни причини. Да напомняме на зрителите как да се държат в театъра е също толкова неприятно и отчайващо, колкото да напомняме за правилата на поведение в градския транспорт, обществените места, болниците и изобщо всяко място, където голяма група от хора се е събрала с някаква цел. Но все по-фрапантните случаи на неуважителни зрители налага, според мен,

да действаме радикално

С риск да обидим възпитания зрител, явно трябва да се държим към невъзпитания като към елементарно създание. На което да се кажат, повторят, и потретят нещата, които може и НЕ може да прави в театъра, и в частност в зрителната зала. Вариантите не са малко, формите също. Може да се направят обучителни филми, които да се прожектират в училищата, че даже и в самите театрални зали, ако технически е възможно. Може да се направи аудио запис, в който да се изредят правилата в театъра. Да се подготвят кратки етюди или обръщение на живо към зрителите преди спектаклите. Ако това няма да наруши целостта на представлението, което следва да се види.

Може да се направят срещи с актьори в училищата, детските градини, където да се говори за театър и как трябва да се държим, когато гледаме театър. Но да се говори и на преподавателите, та после те да знаят как да контролират децата, когато ги водят на представление. Да започнат да се възпират зрители, които са закъснели и да не се допускат в залата, без значение колко струва билетът и кога е купен. Хората от салонния персонал не са просто хора, които късат билетчето и насочват към местата. Те са контролен орган в театъра и ИМАТ право да действат.

Изрично да се споменава, че салонният персонал ИМА право да извежда зрители, които нарушават реда по един или друг начин. Че връхните дрехи, раниците и въобще какъвто и да е багаж се оставя на гардероб. И който има неотложна нужда да яде, говори или върши нещо, да го свърши ИЗВЪН зрителната зала. Да се извеждат безапелационно зрителите, които си говорят по телефона. Тази информация, тези правила могат да се поднесат, чрез серия от снимки, колажи, табели, клипове докато публиката чака да влезе в залата.

Понякога публиката в провинцията се оказва по-възпитана от тази в столицата. Имаш ли подобни наблюдения и на какво се дължи това според теб?

Не мисля, че има такава драстична разлика. В провинцията има места, в които хората са по-жадни за театър, но пак има единици, които пречат. Като цяло проблемът се отнася за малка част от публиката. Не бих могъл да кажа, че българската публика е невъзпитана. Но са достатъчни и един-двама да съсипят удоволствието и за двете страни, участващи в един спектакъл.


Вижте още – Стоян Радев: Ако не ходиш на театър – не си простак. Но ще бъдеш…

Отговор