За спорта и човещината с примери от тениса

човещината в тениса
Не случайно Гришо е един от фаворитите на публиката в тениса.

Когато спортът върви ръка за ръка с честната игра и човещината, тогава нещата винаги се получават добре. И се продават добре. Но пък какво лошо има? Важното е примерът да е положителен, в крайна сметка. А спортсменството – то винаги трябва да тържествува!

Във всеки спорт има множество случки, достойни за отбелязване. Но покрай еуфорията, която Григор Димитров за пореден път предизвика с рекордното си класиране в световната ранглиста и фантастичните му победи на заключителния турнир в Лондон, ще обърнем (заслужено) поглед точно към неговия спорт – негово високоблагородие Тенисът.

Следват няколко абсолютно случайно подбрани

примера за човещината на тенисистите. Защо ли? Защото са готини.

В своеобразния списък, който от Lifebites.bg решихме да изготвим (по абсолютно субективни и неангажиращи критерии), не можем да не започнем точно с нашата суперзвезда. Да, фаворитът ни сред добрите примери в тениса е Гришо, който през 2014 г. по време на мач с Кей Нишикори се притече на помощ на едно от децата- подавачи. И това няма как да се забрави. Причината – прилоша му на детето. И нашето момче, макар изключително концентриран върху играта, не можа да подмине вида на момичето. А публиката скандира името му и го аплодира, докато коментаторите се възхищаваха на хуманното му отношение.

По време на турнира в Шанхай през 2016-а Григор Димитров отново блесна с

човещината и състрадателността си

по време на мача му с Вашек Поспишил. Тогава опонентът му удари неволно едно от децата-подавачи, но така, че на детето буквално му се доплака от болка. Забавянето в играта в този момент определено се дължеше на нашия тенисист, който отново не остави незабелязано детето.

Подобни изпълнения имат и други тенисисти. Като Хуан Мартин дел Потро, който се притече на помощ на дете, ударено от Марин Чилич. Годината – отново 2016, срещата – за Купа Дейвис. А публиката – разбира се, беше във възторг.

Това ще да е била най-състрадателната година в тениса. Сякаш заразени един от друг, тенисистите се надпреварваха да се притичват на помощ. Големият Рафаел Надал също прекъсна мач, макар и демонстрационен и то на двойки. И всичко това, за да може обезпокоена майка да открие изгубеното си дете. А случката направо просълзи противника му на корта в този момент – големия Джон Макенроу.

Едно от култовите изпълнения на шегаджията Новак Джокович е от 2014 г. на откритото първенство на Франция – турнирът Ролан Гарос. Тогава той покани момчето, държащо чадъра над главата му заради дъжда, да поседне до него. Взе да държи чадъра, а на младежа подаде ракетата си. И дори го почерпи с вода. А своеобразната им наздравица предизвика най-искрения смях на турнира.

И за финал на тези прояви на състрадание, отново ще покажем любимеца на публиката и колегите си Хуан Мартин дел Потро. Той трогна всички с реакцията си на

отчаянието, връхлетяло испанеца Николас Алмагро

заради поредната травма. Това стана през тази година – 2017-а. Мястото е отново Франция, турнирът – Ролан Гарос. Но случката беше колкото затрогваща, толкова и очаквана, защото сам дел Потро знае по-добре от много други какво е травми да спират постоянно полета на таланта ти.

За финал ще ви почерпим не с проява на състрадателност, а с любима закачка. Разбира се, става дума за бой-бандата, сформирана от Маестро Роджър Федерер, нашата гордост Григор Димитров и немеца Томи Хаас. Да, те пеят далеч по-зле, отколкото играят тенис. Но какво от това? Важното е, че ако на корта са люти съперници, извън него са приятели и умеят да (се) забавляват заедно.


Вижте още за очернянето на успелите българи

СПОДЕЛИ
Предишна статияКак да преборим липсата на енергия
Следваща статияИскам същото като лорд Сандвич, моля!
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор