Страсти земни и божествени по течението на Ерма

река Ерма
Красотите около река Ерма. Освен спиращи дъха ждрела, тук може да почерпите вдъхновение и енергия и от двата манастира - Погановски и Суковски.

Река Ерма поема пътя си от планината Власина в Сърбия, влиза на територията на нашата страна при село Стрезимировци, оттам преминава през Трънско, където широкото корито на реката се свива между скалите. Тук Ерма е магия през всеки сезон. Особено красива е тя, когато есента прокара хладните си пръсти по дърветата от двата бряга на лоното ú и остави златисто-огнени следи.

Erma1
Река Ерма

Много са легендите, които жителите на Трънско си предават от уста на уста за Ерма. Ако съдим по тях, реката води началото си именно оттук. Една от тези истории ни разказва за пламналата невъзможна любов между

красивата девойка Ерма

и монах от манастир в околностите на Трън. Но любовта е лудост, нали? Влюбените загърбили моралните прегради и се подчинили на страстта. Ням свидетел на срещите им станали прозрачните води на Знеполското езеро.

За зла участ монасите от манастира разбрали за любовната история и прогонили надалеч изкушения си събрат. Красивата Ерма дълго търсила възлюбения си, а когато загубила надежда да го види отново, се хвърлила от скалите в езерото. Водите се разбунтували и потекли в река. В памет на хубавата девойка трънчани кръстили реката Ерма. Тази легенда е предадена от изследователката на трънския край Стоянка Миронова в книгата Край тихите води на Ерма.

Ако народните легенди и картите се разминават относно извора на река Ерма, то едно е сигурно. На 3-4 километра от Трън се намира

нейният най-живописен участък

Ябланица
Районът около река Ябланица също впечатлява с красотата си.

и един от най-красивите райони в България – Трънското ждрело. През 1961 г. ждрелото на Ерма, както е известно още то, е обявено за природна забележителност и е включено в 100-те национални туристически обекта. То е част от Трънската екопътека, която обхваща и не по-малко забележителното, но по-слабо познато ждрело на река Ябланица, която е приток на Ерма.

Ябланишкото ждрело е в близост до известната с минералните си води трънска Банкя. Позволявам си едно отклонение, за да споделя, че си струва човек да се отбие в това село. През 1919 г. след подписването на Ньойския мирен договор през него е прокарана българо-сръбската граница. В края на селото още се пази къща, която се е оказала

наполовина в Сърбия, наполовина в България

Границата със Сърбия при трънска Банкя
Границата със Сърбия при трънска Банкя

По-късно граничната линия е изместена с някакви метри.

Всеки, който минава през Трън на път към ждрелото на Ерма, не пропуска да се отбие в поддържания от местните жители параклис, устроен в естествена пещера. Той е посветен на популярната в този район Света Петка. Според преданието живялата в края на 10-и – началото на 11-ти век светица се укривала тук от противниците на християнската вяра. Веднъж, точно когато си пекла хляб, преследвачите ú се насочили към пещерата.

Вход към параклиса на Света Петка в Трън
Вход към параклиса на Света Петка в Трън

Петка заклела хляба да се вкамени, ако някой от враговете на християнството реши да си отчупи от него. След това се измъкнала от пещерата през таен вход. Местните ще ви покажат малките стъпки, оставени от Петка към тайния изход на пещерата, както и вкаменения хляб.

Оттам се насочваме към

ждрелото на Ерма

То няма как да не ви впечатли с причудливите форми, ваяни векове наред от водата във варовиковите скали, които притискат своенравната река. Природни красоти тук Господ е хвърлял с пълни шепи. По мостче пресичаме реката. Оттам ни чака доста стръмно изкачване и излизаме на един път. Малко по-нататък пред нас зейва изоставен тунел.

Тунелът по течението на Ерма
Тунелът по течението на Ерма.

Той е правен в началото на 20-и век за теснолинейка, която остава недовършена. В тунела е тъмно като в рог. Преминаваме през него внимателно, не само за да не се спънем, но и да не настъпим някое животинско изпражнение.

После продължаваме пътя си по течението на реката. От двата бряга на Ерма се извисяват две канари, високи до около 200 м. Това са

Манастирището и Жилав камък
Манастирището и Жилав камък

Жилав камък и Манастирището

За тях се разказва друга легенда. Според нея това са двама влюбени, проклети от майката на девойката да се превърнат в скали. Те са обречени да останат завинаги един до друг, без да могат да се докоснат. От сълзите им се образувала река Ерма.

До върха на Манастирището води стръмна пътека през камънаци и коренища. Горе е устроена обзорна площадка с фантастична гледка към българските и сръбските земи. Тук внимаваме с мобилните телефони, тъй като понякога се включва сръбски оператор (чиито услуги излизат доста скъпо). Вървейки по течението на Ерма, изненадващо можете да се окажете в Сърбия. Покрай историите с бежанците сръбските граничари реагират доста бързо, макар и ненатрапчиво.

Ерма
Екопътека в района.

Трънската екопътека е изградена с множество дървени стълби, на места доста стръмни, и високи мостчета над пенливите води на реката, които криволичат между камъните и образуват водовъртежи. Между Жилав камък и Манастирището има 4-метров водопад. До неотдавна екопътеката е била

доста занемарена

Напоследък е пооправена, изградени са беседки с барбекюта, пейки. Но, в унисон с поговорката, че много хубаво не е на хубаво, има и неоправени места и трябва да се внимава.

След Трън Ерма се устремява към българската граница, за да навлезе отново на сръбска територия. Там се влива в река Нишава. В Сърбия Ерма също е много красива. Тук по течението ѝ се намират Погановският и Суковският манастир, които някога са били на българска територия.

Ерма
Погановското ждрело на Ерма.

В района на Погановския манастир Свети Йоан Богослов е Погановското ждрело. То дотолкова впечатлява Алеко Константинов, че писателят му посвещава пътеписа си Какво? Швейцария ли?!.

“Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса… Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо! Е, как да опиша сега ония колосални порти, образувани от разноцветните скали, в които е прикован моят поглед?

– пише впечатлен Константинов.

Погановски манастир
Погановски манастир

Изграждането на Погановския манастир започва в края на 14-ти век от деспот Константин-Деян, а след смъртта му строежът е продължен от неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог. Храмът е завършен и богато изографисан едва през 1499 г.

Погановски манастир
Стените в Погановския манастир.

До Втората световна война тук се е намирала

интересна двустранна икона от 15-и век

От едната ú страна са изобразени Света Богородица Катафиги и Йоан Богослов, а от другата страна – Христовото чудо в Латом. Днес в манастира има нейно копие, а оригиналът се пази в криптата на катедралата Св. Александър Невски в София.

От другата страна на моста през Ерма, който води към храма, има импровизиран пазар. Тук погановци продават произведени от тях домашни туршии, сокове, компоти, мед, сладкá и други вкусотии. Има и малко ресторантче, където може да се хапне от прочутите плескавици. Разходката по течението на реката е много приятна, макар че се върви по шосето. Минава се през редица тунели, проправени в червеникавите скали.

Поганов
Погановци продават домашни туршии, сокове, компоти, мед, сладкá и други вкусотии.

По-нататък на десния бряг на река Ерма край село Суково е разположен Суковският манастир. Мястото е доста изолирано и наситено с особена енергия. Един час престой тук е равен на един ден релакс.

Край манастира

са нивите от стопанството на монасите. В манастирското магазинче се предлагат различни интересни нещица. Хит са ореховият ликьор и сиренето, мехлеми от естествени продукти за всевъзможни болежки и др.

Продавницата в Суковския манастир. Снимки: Авторът
Продавницата в Суковския манастир.
Снимки: Авторът

От известно време насам по храма се извършват реконструкции, които, за съжаление, видимо изменят фасадата му. Той е строен в периода 1857 г. – 1859 г., а изписването му е завършено през 1869 г. За това свидетелства надпис от Васил Попхристов от Самоков. През първата половина на 20-и век в манастира за известно време се установяват руски монаси, дошли от Атон. От 1968 г. Суковският манастир е под закрила на държавата.

Задължително обърнете внимание на прекрасната фреска на Богородица Крилата. Това е украинска трактовка на темата Покров Богородичен, пренесена в българските земи от основателката на Самоковския метох, както обяснява изследователката на

Стенописите в Суковския манастир
Стенописите в Суковския манастир

Самоковската иконописна школа

проф. Елена Генова. На българска територия Богородица Крилата е изобразявана единствено от самоковските зографи. По стените на храма може да се види и изображение на Свети Христофор с кучешка глава. Такова има и в храма Света Петка в Брезник. Вдясно на иконостаса има икона на небесния покровител на България Свети Йоан Рилски.

Със своите природни и във възхвала на Бога построени красоти река Ерма се превръща в една удивителна романтична връзка между България и Сърбия. Всеки неин участък е надарен със своя собствена красота и зареден със силна енергия. Затова когато имате време и възможност, задължително планирайте разходка в този район. Ерма няма да ви разочарова. В никакъв случай…


Прочетете още… Шаварите – забравеният български оазис

Отговор