Швейцарски кантон забрани носенето на бурка

След като аплпийската държава стана първата страна в света, забранила издигането на минарета към джамиите, тези дни един от кантоните й въведе закон, според който носенето на бурка ще се глобява с около 9 хил. евро

Copyright: Keystone

На 25 ноември тази година швейцарският кантон Тичино (известен като италианската част на страната) забрани с решение на местния парламент носенето на бурка на обществени места – на улицата, в колата, в магазини, ресторанти и т.н. При нарушаване на забраната се предвижда глоба от … 10 000 франка!

Това е малко над 9 000 евро.

И няма да се правят никакви изключения за туристи

В същото време, е позволено носенето на каски и маски.

Швейцарският кантон не е първото място, на което се приема подобен закон. Такива има още във Франция и Белгия.

Но не мислете, че това има кой знае колко общо със случилото се в Париж по-рано този месец. Всъщност, преди две години в кантона е проведен референдум, на който близо две трети от жителите му се обявяват против пълното прикриване на лицето и то по религиозни причини. Това решение сега е оформено като закон, като е определено и наказанието при нарушение. А глобата е внушителна, даже и според местните стандарти.

Ако питате жителите на Тичино защо са се обявили против носенето на бурка от страна на някои мюсюлманки и дали това не е проява на враждебност към чужденците, ще чуете, че хората нямат нищо против онези, които искат да живеят сред тях. Стига да са готови да се интегрират, да спазват законите и да зачитат ценностната система, на която се основава швейцарският начин на живот. Но онези, които искат да наложат своите ценности на швейцарците, няма как да са добре дошли.

Оказва се, че забраната за носене на бурка, не е единственото ограничение по отношение на исляма, въведено в различни части на Швейцария. Lifebites.bg направи проверка има ли други случаи, в които отделни кантони гласуват подобен тип закони, какво гласят те и къде трябва да бъдат спазвани.

НЕ НА ИСЛЯМСКИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ

През 2014 г. кантон Цюрих отказа откриването на ислямска детска градина. Вносителите на искането го обосновават с аргумента, че мюсюлманските деца трябва да бъдат възпитавани в ислямските ценности не само в семейството, но и извън него. И също – че още от детската градина трябва да започне изучаването на Корана и на арабски език.

Цюрихските образователни власти отхвърлят искането за ислямска детска градина с няколко аргумента. Сред тях е този, че има сериозни съмнения дали в това учебно заведение (детските градини осъществяват предучилищното образование) ще се изпълнява адекватно образователната политика на кантона, която се основава на толерантност, диалогичност и откритост.

БЕЗ МИНАРЕТА

Швейцария определено има традиции в налагането на определени ограничения, свързани с изповядването на исляма. Масово съм срещала в България да се говори, че в алпийската държава са забранени джамиите. Но това не е точно така.

В Швейцария има множество джамии и сдружения на мюсюлмани.

Но разликата с други страни е, че те просто не се отличават от другите сгради.

Как е възможно? Нямат минарета. Само 4 от джамиите в страната имат издигнати подобни кули и това е станало преди швейцарците да гласуват на референдум, че са против тази практика. Това става на 29 ноември 2009 г.

Така Швейцария става първата страна в света, която забранява издигането на минарета към джамиите

Още за джамиите в Швейцария и отношението на местните хора към чужденците – на следващата страница

1
2
Следваща страница
СПОДЕЛИ
Предишна статияБухенвалд: За Германия и чувството за вина
Следваща статияИзумителни портрети на нюйоркчани през 70-те
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор