Щастието точно сега: Стига глупости!

0
Съзнанието ни е заето прекалено много с „всичко останало“

“- Какво е това глупости?
– Представи си, че си на морето, на плажа, вятърът вее косите ти. Представи ли си?
– Да.
– Ето, всичко останало са глупости!”

Не помня къде прочетох този диалог най-напред, може би тук. Помня, че после го виждах на различни места за вдъхновение. И всеки път стомахът ми се свиваше, защото си давах сметка, че съзнанието ми е заето с прекалено много от това “всичко останало”.

Бях готова да споря. Да споря до пълно изтощение с идеята на горното послание. Защото – как така единственото значимо нещо в живота ни ще бъде някакво си море, било то с плаж, вятър и развени коси. А кой ще го плати? Как ще стигнем? С кого ще бъдем? Ами после, като свърши?… Все въпроси за

“глупостите”, които плащат прищевките

Въпроси, които изискват контрол и организация.

Въпроси, които може да си задава само човек, чиято коса не е била разрошена.

Докато един ден не го връхлети вятърът. Краката му не усетят моментността на прашинките пясък и не нагазят във вечността на водата до над коленете. До шията. Без спасителен пояс. С поглед, закотвен отвъд хоризонта.

Тогава условностите спират да имат значение. Защото нищо няма значение. Единствено усещането, че си жив. Че си бил щастлив, дори сега да не си, защото щастието е единственото измерение, в което миналото означава, че можеш да имаш и бъдеще. Където има как да го срещнеш отново.

А сега?

Сега е единственото време, в което няма измерение. Което е необятно, понеже побира всички пресечни точки на “помниш ли…” и “представи си, че…”. За да можеш да ги срещнеш обаче, трябва да освободиш пространство и да се настроиш за случването на тази среща.

Да срещнем „помниш ли…“ и „представи си, че…“!
Да срещнем „помниш ли…“ и „представи си, че…“!

И ето че вече си на брега, стъпваш бос по дюните, с коса, пусната да лети с вятъра, и кожа, подправяща целувките със сол! Ето че няма значение как си стигнал и колко ще останеш, къде ще нощуваш и има ли къде да се върнеш. Ето че всичко това са глупости. Или “умности”, всъщност. Тоест –

въпроси на ума, за които сърцето нехае

На него му дай хоризонти, които да прескача с пулса си. Приливи, които да изпомпва с едно свиване. Песъчинки, които да запълват кървящите му пробойни.

Дай му късчета време, от които да си сглоби настояще.

Дай му представа, за която да се хване и да изплува.

Дай му днес.

И – стига глупости – не го питай за утре!

Прочетете още… за удоволствието от малките неща

СПОДЕЛИ
Предишна статияМоите 25 години като проститутка
Следваща статияЦветни фотографии от България от 1913-1918 г.
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор