Стар Дойран – любов от пръв поглед

Стар Дойран
Стар Дойран ще ви очарова със зеленината, спокойствието, храната и историята си.

Стар Дойран е от онези места, които чакат да бъдат открити от любителите на некомерсиалните туристически дестинации. Добрата кухня, културно-историческите забележителности, езерото и ниските цени със сигурност ще започнат да привличат още повече българи сред гостите на града. В следващите редове

ще ви представя Стар Дойран

За него бях слушал от дете, но едва преди четири години го видях за пръв път и се влюбих веднага.

Дойран
Стар Дойран – любов от пръв поглед

Чувал съм хора да казват, че им се е случвало, когато отидат за първи път на едно място, да изпитат усещането, че са били там много пъти преди това. Винаги съм гледал с насмешка на тези твърдения, докато един ден това се случи и на мен. Когато влязох за пръв път в Стар Дойран и минах по тротоарите под огромните зелени дървета, които са навсякъде, усетих точно това чувство на спокойствие и уют. Както човек се чувства вкъщи.

Вярно е, че от малък слушам за подвизите на 34-ти Троянски пехотен полк по време на Дойранската епопея от Първата световна война. Чувал съм и много истории за самия град, но не вярвам, че това ми е повлияло подсъзнателно. Смятам, че самото място излъчва такава атмосфера. Всъщност

името Дойран в момента носят три селища

около красивото Дойранско езеро. Това е така, защото след Първата световна война красивият стар град е опожарен и жителите му са се изселили. Първото селище е село Стар Дойран, който се намира на мястото на стария град. Винаги предпочитано място за пребиваване от мен, то е център на община Дойран.

unnamed (13)

На пет километра северно от Стар Дойран се намира село Нов Дойран. Значително по-голямо населено място, създадено от преселници след погрома на града през Първата световна война. Третото село Дойран се намира в гръцката част на бреговата ивица на езерото. Това е мястото, където е била старата гара на града. Според мен най-голямо внимание заслужава селото Стар Дойран и затова ще се ви опиша по-детайлно именно него.

В Стар Дойран живеят постоянно около 350 жители. В последните години започва да се обособява като курорт, но хубавото е, че засега

всичко е в начален стадий

При влизане в селцето след бариерата на гръцко-македонската граница веднага прави впечатление обилната естествена зеленина и култивирана растителност. В частта си по крайбрежието на езерото, където е и общината, се намира чудесна пешеходна алея. Тя е съчетана с красив и почти естествен парк за разходки, риболов и почивка. Държа да спомена, че Дойранското езеро наистина е пълно с риба.

Дойранското езеро
Гледка към езерото.

До алеята в централната част на селото е обособен плаж със сламени чадъри и спасителни постове. От другата страна на главния път започват леки възвишения, където са разположени почти амфитеатрално към езерото повечето частни къщи и вили. Мястото има немалко почивни станции и хотели от времето преди разпада на Югославия. Повечето от тях

не предлагат особен лукс

но пък има и такива с прилични условия на ниски цени, където нощувката на човек струва до 20 евро. До брега на езерото се намира и един нов, луксозен хотел, който си заслужава цената от 40 евро на нощ. Този хотел може да ви примами и с хубавия си басейн с летен бар, който се намира точно на брега на езерото. Един български лев се равнява приблизително на 31 македонски денара. Навсякъде обаче в Стар Дойран като разплащателно средство се приема еврото, а на повечето места и левовете вършат добра работа.

взривен паметник
Взривеният паметник на полк. Каварналиев.

Когато споменах Югославия, не мога да не кажа, че главната улица, която минава през Стар и Нов Дойран, още се нарича Маршал Тито. Освен старите почивни станции и името на главната улица, за комунистическия режим в страната напомнят и

взривените български исторически паметници

в околностите на общината. Но за тях ще разкажа по-нататък.

Една от най-големите забележителности в Стар Дойран е изключителната черква, строена от местното население през 1848 г. и наречена на свети Илия. В разгара на Българското възраждане през 1870 г. българите като най-голям дял от местното население започват борба тя да премине в лоното на българската екзархия. През 1911 г. делото им е увенчано с успех.

черквата Свети Илия - Дойран
Черквата Свети Илия

С изключителната си архитектура и високия хълм над езерото, където тя е построена, черквата Свети Илия привлича отдалеч погледите на всеки, който минава през района. По време на българската отбрана на Дойранската позиция, красивият храм е разрушен от противниковата артилерия.

Все още по фасадата могат да се видят дупки от артилерийските снаряди, които са изстрелвани срещу българските позиции и града. През 2003 г. много бавно започва реставрация на храма и днес той е почти готов. Изграден е изцяло нов покрив и са възстановени повечето от рухналите през времето зидове. В момента остава да се извърши само изографисването на красивия храм.

unnamed (16)
Ресторант Фук-Так

Другата най-емблематична забележителност в самия Стар Дойран е

историческият ресторант Фук-Так

Отворил врати през далечната 1887 г., той е притежание на едно и също семейство през цялото това време. В централния вътрешен салон, който се използва само през зимата, има портрети на няколко от собствениците на ресторанта, както и на водачите на ВМОРО Гоце Делчев, Даме Груев и редица други. Много интересна е историята за името на ресторанта.

Фук-Там
Ресторантът в Стар Дойран предлага местни деликатеси като рибена супа с хайвер, пържен шаран, кюфте от хайвер и още какво ли не!

Когато основателят на ресторанта бил малко момче, се строяла железопътната линия, която свързвала този край с центъра на Османската империя – Истанбул. Сами можете да си представите колко отдавна се е случило това. Та след дълги години линията най-после била готова. Дошло време да се пусне по нея

първият парен локомотив

Това, разбира се, било истинско събитие за Дойран и почти цялото население се събрало, за да наблюдава как с пъхтене и обвит от дим, първият локомотив ще пристигне на новата гара. Малкото момче и бъдещ кръчмар гледало от едно възвишение към линията със затаен дъх.  Нямал той търпение да види, така интересната машина. Най-накрая локомотивът се появил, а от движението в съзнанието на момчето се запаметил характерният звук “фук-так-фук-так-фук-так”. Това впечатлило момченцето за цял живот и когато решил да отвори ресторант, порасналият вече мъж го кръстил именно Фук-Так.

Дори днес на една от стените на ресторанта има стенопис, на който е нарисуван, движещ се парен локомотив. Искам да ви кажа, че всичките тези години на съществуване на ресторанта не са минали напразно. Осъществило се е натрупване на познания в кулинарното изкуство, което днес в целия си блясък може да се усети, когато човек си поръча каквото и да било от менюто му. Близостта на езерото и прясната риба, уловена от местните рибари, подсказва, че акцентът на ресторанта е в рибното меню. По

чипс от шаран
Чипс от шаран със специален дресинг.

изключителен начин

се приготвят местни деликатеси от сом, шаран и червеноперка, които директно се доставят от дълбините на езерото. Разбира се, има и богата месна кухня, която също не е за изпускане, поради високото качество на свинското месо в тази част на Балканите.

В селата около Стар и Нов Дойран има останки от паметници на загинали български офицери, както и заличени по времето на титовска Югославия български войнишки гробища. Един от тях е грандиозният преди време, а сега представляващ купчина развалини, паметник на геройски загиналия подполковник Константин Каварналиев. Останките на паметника се намират на възвишение по пътя за Валандово на около четири километра от Дойран.

От дълги години община Троян и община Дойран са побратимени общини. Допреди няколко години, поради добрата воля и от двете страни, се направиха много добри инициативи – като Фердинандова чешма, за която ще разкажа след малко.

гроба на полк. Каварналиев
На гроба на полк. Каварналиев.

Но никога властта в Македония не намери сили да позволи възстановяването на паметника на полковник Каварналиев. Още повече след последните местни избори в Македония, в Дойран бе избран за кмет човек, който по никакъв начин не отговаря на добрите и взаимно полезни инициативи от страна на Троянската община и представители на българския културен клуб в Македония. Срамно е да превръщаме във врагове, дори и мъртвите.

Друг изключителен български паметник е

т. нар. Фердинандова чешма

Намира се на около час път пеша от Нов Дойран по пътя към връх Кала тепе. Построена е от 34-ти Троянски пехотен полк през 1916 г. Патрон на делото е цар Фердинанд, който посвещава чешмата на войниците от 34-ти Троянски пехотен полк от 9-а пехотна плевенска дивизия. До 2007 г. чешмата е била в окаяно състояние. Нищо не подсказвало за първоначалния ú вид.

Родолюбиви българи начело с троянеца Христо Данов учредяват инициативен комитет и започват да търсят начин за възстановяване на паметника-чешма. В началото не срещат съпричастност от македонска страна, но упоритостта им е възнаградена. През 2010 г. чрез дарения на предприемачи в Троян и логистика от страна на община Дойран и местни жители чешмата е възстановена в първоначалния ú вид.

Христо Данов, председател на "Комитет за издирване и възстановяване на паметниците на загиналите във войните за национално обединение", изнася пред Фердинандовата чешма.
Христо Данов, председател на “Комитет за издирване и възстановяване на паметниците на загиналите във войните за национално обединение”, изнася беседа пред Фердинандовата чешма.

Ако продължите по пътеката след прочутата Фердинандова чешма, на двадесет минути от нея по посока върха ще стигнете до основното възвишение, наречено Кала тепе. Там е била

основната позиция на българската войска

по време на Първата световна война. Сто години след жестоките битки и опита на англичани и французи да превземат върха, съвсем ясно се виждат следите от войната. Огромни бетонни бункери, построени от опитния в изграждането на фортификационни линии ген. Владимир Вазов опасват самия връх и цялата планина. Подземни галерии между основните огневи точки все още пазят забравени шанцови инструменти и боеприпаси.

unnamed (25)
Камбанарията на църквата Св. Илия.

Стотици входове на подземни укрития и скривалища са зейнали и примамват местни иманяри да вършат скверните си дела. Посещението на връх Кала тепе е както хубава тонизираща разходка, така и удоволствие за всеки с

афинитет към историята

и военната археология турист.

Това накратко са местата в Дойран, които винаги са ме впечатлявали. Най-важното за мен обаче е, че когато отида там ме обзема странно спокойствие. Чувствам се като у дома си. Веднъж дори сънувах, че живея в Стар Дойран от дълги години в една от къщите на главната улица. Хубаво е човек да посещава места, на които се чувства добре. Дойран за мен е едно такова място.


Прочетете още… Кои са четиримата обесени книжари, дали името на Лъвов мост

Отговор