Спомени, които раждат усмивки

Когато бях малка, баба ми разказваше истории от своето детство. Така се връщаше назад в спомените си. Редеше думите като приказка, чието семе покълваше в душата ми и в детското ми съзнание изплуваха непознати светове, невидяни образи, недокоснати надежди.

С разказите си баба ми съживяваше миналото си, изтупваше прахта от младостта си и рисуваше картината на нашата родова памет.

Баба отдавна я няма, но когато отворя раклата със спомени оттам сякаш отново оживяват нейните притчи.

И въздухът пак се напоява с детски смях,
с прохладата на асмата, с аромата на малини

Някъде там в детството си за първи път отворих празна тетрадка и започнах да изписвам листите ú с преживяното от деня. Страница след страница, тетрадка след тетрадка събирах спомен след спомен. Без да се налага да трупам в скрина на паметта си, старателно инвестирах в спомени, изписани със синьо мастило. За идните поколения. За тези, които след мен ще поискат, дай Боже, да научат за живота преди тях.

11233511_10204055394201379_1704428337390167877_n 1

За наивните мечти.

          За ужуленото коляно.

                   За неуспешно прескочената локва с кал.

                               За игрите на криеница и ластик.

                                          За таблицата за умножение.

                                               За тортите с роза от масло.

                                                           За пипера със сирене, който заместваше сладоледа.

                                                                     За бозата.

                                                                           За топлата пита.

                                                                                За първите срички.

                                                                                      И първите трепети.

                                                                                           За първата любов.

                                                                                                  И поредното разочарование.

                                                                                                         За новата надежда.

                                                                                                             И аромата на неизвестното.

1931050_10205292498648217_6158002179260602396_n
Снимки: Личен архив на автора

Днес дори дневникът е едно отдавна забравено средство за кътане на спомени. Социалните мрежи изместиха и него. Те обаче дадоха

шанс да трупаме спомени ежеминутно

Докато се събуждаме.  Докато пием първото кафе за деня. Докато слушаме коментарите на спирката.

Докато бързаме за поредната среща в офиса. Когато тръшваме уморено вратата в края на деня.

Когато прекрачваме прага на бара. Докато отпиваме питие. Докато слушаме музика.

Докато флиртуваме. Докато се смеем.

Стига само всяка изживяна емоция да бъде споделена в мрежата. След това можем да разчитаме на странния избор, който ще ни върне към отдавна забравен момент година по-късно. Социалната мрежа ни опреснява миналото. Опитва се да съживи отново мига. Да събуди забравен спомен. Да провокира размисъл и усмивка. Дали пък снимката, качена на същата дата преди година, две или пет ще ни докосне по сходен начин като тогава, когато споменът е бил все още реалност? Дали думите, излезли от сърцето ни, сега се връщат по-силни и смислени?

10151786_10204235775870808_2037723845811918992_n 1

Дали споменът ни носи наслада зависи от нас. За хубавите са нужни усмихнати преживявания. За топлите мигове от миналото са важни емоциите.

За да греем и утре, днес трябва да отворим сърцето си, да споделим обичта си, да изречем добра дума, да протегнем в нужда ръка.

Преживяното с любов ще направи спомена по-ярък и незабравим!

СПОДЕЛИ
Предишна статияКуентин Тарантино: Особеностите на един гениален режисьор
Следваща статияЗагадката на Айнщайн: Само 2% ли могат да я решат?
Десислава Георгиева
Родена съм в Бургас. Изкушена от писането направих първите си стъпки в журналистиката преди 16 години и продължавам и до днес. Работила съм като репортер в регионални вестници. Била съм част от екипа на национален ежедневник. В момента пиша в регионален сайт с новини от Черноморието. Преди 6 години от печат излезе първата ми книга с есета и проза в стих, озаглавена "Притча за момичето с къдриците". Сега работя над втората си книга. Пътешествията са моя страст. Непознатите места, запознанства с хора с различна националност и култура ме провокират за журналистически материали и прозаични текстове. Снимка: Ана Адамова

Отговор