Снегът – в различни измерения и нюанси

Една дума, която навява толкова много мисли... за щастието да се возиш на дядовата шейна, за нощ в тиха хижа, за бедствие или за плодородие...

снегът
Снимка: soelin via Foter.com / CC BY-ND

Покакток, пукак, акилукак, силик, нутагак. Това са само част от думите, които ескимосите използват за сняг. Снегът като сол, като захар, мек, твърд, прахообразен. Наличието на десетки названия в езика им, описващи това явление е съвсем разбираемо предвид климата в Аляска, Канада и Сибир.

Но въпреки изобилието от думи, снегът за всички инуити навярно означава едно и също: на лов с шейната, сурово месо от тюлен за вечеря, завивка от кожа на бяла мечка, кремък, харпун и иглу. Не звучи привлекателно, но поне е просто. Тях не ги интересува опазването на тюлените, топенето на полярните шапки, свръх-консумацията или екзистенциализма на модерните общества. Те са сурови като Арктика, като месото, което ядат, като снега, за който имат толкова думи.

ескимос
Снегът при ескимосите.

С*Н*Я*Г – В българския език има една единствена дума. Това са: 1. Падащи като валеж през зимата бели ледени кристалчета — снежинки и 2. Масата от такива кристалчета върху земята (Според Българския тълковен речник). Макар и само една, тя има множество измерения и нюанси в живота на всеки един и в различните етапи от живота ни.

Снегът на детството

сняг
Снегът на детството

Това е снегът, когато си дете. На езика на ескимосите може да се използва думата пигнарток /снежна покривка, удобна за шейните/. Само, че тук означава много повече. Означава дядо да те дърпа с шейната, а ти да си умираш от смях и да викаш “Дий, конче!”.

А когато си малко по-голям да се пързаляш с приятели на възвишението в края на квартала или на село, докато бузите ти се пръскат от студ. И все пак да не искаш да си тръгнеш, защото знаеш, че утре ще си с гърлобол и няма да те пуснат на пързалката.

Бой със снежни топки. Снежни човеци. И снежни деца. Този сняг ще ти напомня за любовта ти към него, която е на път да се изпари всяка зимна сутрин, когато го изчегъртваш от стъклото на колата си, мърморейки.

Бяла приказка

Това е първият сняг за сезона. Когато поглеждаш през прозореца на дома си и всичко е застлано с апирлат – тъкмо навалял сняг на езика на ескимосите. Няма ги довчерашните голи клони, бетонни площи и найлонови торбички. Нищо не е сиво, не е черно, не е грозно. Бяло е. И крещиш на домашните Честит първи сняг!. Подскачате и се прегръщате.

Коледен сняг

Снегът, в който вървиш за удоволствие, който леко се сипе над главата ти, да го наречем акилокок – меко падащ сняг.  Когато се прибираш у дома в последния работен ден, за да прекараш вечерта със семейството си. И още вечери със семейството.

И също вечери с приятели.  Вечери пред камината с чаша вино и приятна компания. В домашен уют. Може би ваканция в някоя тиха хижа, от прозореца на която виждаш единствено сняг. Една поредица от приятни зимни дни и вечери.

сняг
Снегът по пистите – толкова красив и примамващ!

Снегът от ски пистите

Когато в белотата всички черни мисли и всички мисли въобще изчезват. Когато съзнанието ти се пречиства, а мозъкът ти се изпълва с адреналин, в зависимост от скоростта и височината. Когато след това пиеш топъл чай и се поглезиш със спа процедури или отново уют пред камината.


Вижте още… няколко причини защо през зима трябва да си бъдеш у дома


Снегът на бездомните

Ако си човек-бездомник той е пропиващ се през дрехите, през кашоните и найлоните сняг. Ескимосите му казват аяк – сняг върху дрехите. Макар при тях да няма бездомници. Това е снегът, който по нашите ширини има вкус на обострен артрит, кашлица, болки в мускулите и ставите. И повече глад от обикновено. Замръзнали остатъци храна. Студени подлези и ветровити булеварди. Вечери, в които не можеш и не смееш да заспиш, защото може да не се събудиш.

9
Снегът може да е дом…

И още толкова много измерения има снегът. Ако си куче-бездомник – на кучешки сняг – “онова, върху което и под което спиш”. Пропиващ се през козината. Отвсякъде мирише на храна. Гладен си. Затрупани, замръзнали остатъци храна. Тъкмо си намерил своя половин метър сушина и контейнер с отпадъци и “Марш оттук!”. Кучи студ и вълчи глад. Никаква човешка милост.

А снегът за бежанците-бездомници?

Те са клетите жени и деца, измръзнали по наветите от преспи граници и мизерните лагери. Останали без майки, без бащи, без деца… Бягащи от нищото към още по-голямото нищо. Те са и онези бежанци-атентатори и подпалвачи, които носят зло като смразяващ вихър, предизвикващи лавини от тревога и страх, които хвърлят храна и палят флага ни.

Ами този на затворените пътища и на бедстващите райони? Както и снегът на плодородието – ще има зърно, ще има хляб, няма (няма ли?) да има гладни. Както и снегът (студът) на всеобщото (глобалното) благо – глобалното затопляне ще спре или поне ще се забави с няколкостотин години.

сняг
А такъв сняг виждали ли сте?

И още много, много сняг. Сняг бял, сив, кафяв и черен и всичките им нюанси.

Снегът, на който не знаеш да се радваш или да мразиш, защото никога не е просто сняг. Когато не знаеш дали да повозиш децата с шейна, да идеш на ски, да занесеш топла храна на някой бездомник, да строиш кучешки колиби от кашони, да пращаш DMS-и или да си останеш вкъщи пред камината и да го гледаш от прозореца как се сипе, трупа или вее.

Нощите са стъклено студени и ние не сме повелители нито на снега, нито на студа. Все пак сигурно има начин през януарските нощи да не сме сами за себе си. Дори ескимосите се събират на общности през тяхната зима. И си помагат.

Отговор