Невероятните приключения на сър Фермор в България

0

BBC го определя като „комбинация между Индиана Джоунс, Джеймс Бонд и Греъм Грийн”. Други като нещо средно между Питър Пан и Форест Гъмп. Роденият преди точно 100 години сър Патрик Лий Фермор (1915-2011) е един от най-великите пътешественици и писатели на XX век. Елегантен като котка, смугъл, чаровен и любопитен,

Фермор се превръща в един от най-големите писатели на своето поколение

Патрик Лий Фермор
Патрик Лий Фермор през 40-те години.

В изпълнения си с приключения, 96-годишен живот, той попада в такива премеждия, че в сравнение с тях опитите за ликвидирането на Распутин изглеждат като дело на аматьори. В началото на 1944-а Фермор скача с парашут в окупирания от немците остров Крит, за да организира местната съпротива. През април същата година е преследван от стотици нацисти из острова. Причината – отвлича германския генерал Хайнрих Крайпе с помощта на група гърци, преоблечени като германски войници.

През 1957 г. легендарните английски режисьори Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргър заснемат филм за отвличането на Крайпе, с Дърк Богард в ролята на Фермор. Англичанинът пуши по 80 цигари на ден в продължение на 30 години и често се самозапалва, след като заспива с фас в ръка. Но въпреки това оцелява. Когато е на 69, Фермор успява да преплува Дарданелите, при което за малко не се удавя, отнесен от силното течение. Маларията, ракът и няколко автомобилни катастрофи също не успяват да убият англичанина. Той изглежда е неразрушим…

Патрик Лий Фермор
Фермор (крайно дясно) предава германския генерал Хайнрих Крайпе (в средата) на британската военна мисия в Кайро, малко след като го отвлича на остров Крит.

Апетитът му за алкохол е епичен

както и махмурлуците, които той дави “като малки котенца”, с коктейл от бира и водка. Като млад агент на Управлението за специални операции, британската разузнавателно-диверсионна служба от времето на Втората световна война, той е пратен на служба в Кайро и посреща Коледата на 1944-а с пуйка, пълнена с… амфетамини.

Патрик Лий Фермор
Фермор (вляво) и отвлеченият от него генерал Хайнрих Крайпе се срещат отново през 70-те години в Атина като приятели.

Патрик Лий Фермор е роден през 1915 г. в Лондон в семейството на геолога сър Луис Лий Фермор. Малко след раждането на Патрик, майка му и сестра му заминават при баща му в Индия. Кърмачето е оставено със семейство в Нортхемптъншир. Като дете Патрик Лий има проблеми в училище и в резултат на това е изпратен в пансион за трудни деца. През 1933 г. 18-годишният Патрик, или Пади, както го наричат приятелите му, е изгонен от Кралското Училище в Кентърбъри, когато е видян хванат ръка за ръка с дъщерята на зарзаватчията. Така Фермор, който няма нищо по-добро за правене, решава да замине за Холандия, да тръгне пеша от Ротердам и да върви през целия път до Истанбул.

Патрик Лий Фермор
Паспортът, с който Фермор пътешества през 1933-1934 г.

На 8 декември, 1933 г., по-малко от година след идването на Хитлер на власт, Патрик напуска Лондон с чифт подковани обуща, джобно ножче, фенерче, тефтер, вързоп дрехи, няколко препоръки и томче с поезията на Хораций. Родителите на Фермор му отпускат по един паунд седмично за пътуването му. Той изминава пътя от Ротердам до Истанбул пеша, като минава през Германия, Унгария, Румъния и България. Пътуването му продължава почти година.

През това време той успява да научи три езика, сред които и български

Патрик Лий Фермор
A Time of Gifts (1977) – първата част от трилогията за приключенията на Патрик Лий Фермор.

Десетилетия по-късно Фермор описва пътешествието си в две книги, които моментално се превръщат в класика – “A Time of Gifts” (1977) и “Between the Woods and the Water” (1986). Във втората книга достига до Железни врата, пролома на Дунав, на границата между Румъния и Сърбия, в близост до българската граница. И в известен смисъл остава там. Умира през 2011 г. на 96 години, без да завърши планираната трета книга, която разказва за приключенията му в България, Румъния, Турция и Гърция.

През 2008 г. биографът на Фермор Артемис Купър открива в офиса на британския му издател ръкопис от 60-те години, който разказва за последната част от пътуването му в България. Фермор се е захванал с редактирането на книгата, на така и не успява да я завърши. Делото е завършено от Купър и британският писател, пътешественик и романист Колин Таброн.

Патрик Лий Фермор
The Broken Road: Travels from The Iron Gates to Mount Athos – третата книга за приключенията на Фермор, която разказва за пътуването му в България през 1934 г.

През 2013 г. издателството “Джон Мъри” публикува третата част от приключенията на Патрик Лий Фермор, наречена “The Broken Road: Travels from The Iron Gates to Mount Athos”. В нея писателят описва подробно пътуването си в България и приключенията си в Лом, Видин, София, Пловдив, Карлово, Велико Търново, Русе, Варна и Бургас.

Патрик Лий Фермор пристига в България

на 14 август 1934 г. Първият град в маршрута му е Лом, който силно го впечатлява с ориенталската си атмосфера. От Лом Патрик тръгва към София, но по пътя се отбива през Берковица, където си купува калпак от овча кожа на местния панаир. Оттам се отправя към столицата.

В София Фермор разглежда циганската махала, Женския пазар и джамията. Англичанинът отскача за няколко дни до Рилския манастир, където среща студентката от Пловдив Пенка Крачунова и между двамата пламва кратка, но бурна любов. Фермор твърди, че българката, с която имат само един ден разлика, е като негов астрален близнак. Двамата се разделят с уговорката да се срещнат няколко дни по-късно в Пловдив, където Пенка живее.

Патрик Лий Фермор
Патрик Лий Фермор пред Рилския манастир. Снимката вероятно е направена от Пенка Крачунова.

Когато се връща в София, сър Патрик Лий Фермор гостува на британския консул Бойд Толинтън и съпругата му Джудит. С тях играе крикет в двора на посолството.

Българите, които ни наблюдаваха вероятно си мислеха – “Тези англичани не са наред с главата”

пише години по-късно писателят в спомените си.

След няколко дни в София Фермор тръгва към Пловдив, където се вижда отново с Пенка Крачунова, която живее с дядо си – грък от Истанбул, който говори перфектен френски. Пенка подарява на писателя медальон със Св. Георги. Той го носи няколко години. Но един ден, докато плува в Егейско море, го изгубва. На 24 септември пътешественикът напуска града. Казва, че 5-те дни, прекарани в Пловдив, са вероятно най-щастливите в живота му.

Турската граница е на около 140 километра, но Фермор не иска да си тръгне от България без да е видял византийските църкви на Велико Търново. От старопрестолния град англичанинът планира да отскочи до Букурещ. А после да се спусне по Черноморското крайбрежие до Истанбул. Това ще прибави 250 километра към пътуването му, но Фермор не бърза за никъде. След толкова месеци далеч от дома, пътуването се е превърнало в негов начин на живот.

Фермор
Фермор в Гърция, няколко години след пътешествието си из България, с медальона, подарен му от Пенка Крачунова.

На път за Велико Търново Фермор се отбива в

Карлово, където присъства на турска сватба

Фермор върви в североизточна посока, следвайки билото на Стара планина, като целта му е Шипченския манастир. Когато пристига, Патрик Лий е неприятно изненадан да научи, че не може да преспи в манастира и е принуден да прекара нощта под един дъб, завит с палтото си. На другата сутрин Фермор се отправя към Казанлък. По пътя е заобиколен от банда циганчета, които берат орехи и които той успява да прогони, размахвайки тоягата си и псувайки на английски.

Сър Патрик описва Казанлък като “тъжен малък град”. Там той се среща с Барнаби Крейн – негов сънародник от Ланкашир, който идва в града на младини, за да работи в местната текстилна фабрика. Англичанинът нагостява Фермор с вкусна вечеря и му дава 250 лева на изпроводяк, които Фермор приема на драго сърце, тъй като е закъсал за пари. От Казанлък Фермор тръгва през Шипченския проход, но е застигнат от гръмотевична буря. След близо час скитане под проливния дъжд и прогизнал до кости, англичанинът се приютява в местен хан. Той изсушава дрехите си на огъня и ханджията го нагостява с греяна ракия и агнешко с картофи. Фермор прекарва остатъка от вечерта в бъбрене с местните овчари.

На другия ден Фермор заминава за Габрово, където се отбива при г-жа Пожарлиева – англичанка от Йоркшир, женена за българин. Патрик Лий прекарва вечерта със семейството, свирейки на цигулка. Пожарлиеви му подаряват няколко книги – “Андрокъл и лъвът” и “Пигмалион” на Джордж Бърнард Шоу, както и разкази на Балзак.

Фермор опитва българско кисело мляко, което той яде със захар

На 4 октомври вечерта Патрик Лий се озовава във Велико Търново. Ето как описва Фермор първите си впечатления от старопрестолния град: „Търново изникна от един каньон като омара. Като привидение в изпаренията – един стръмен полет на къщите, надвиснали на възходящи вълни по крайчеца на бездна, която се вие и губи небрежно встрани, а после се появява отново, почти затваряйки кръга. Скалистата основа, на която се извисява градът, преминаваше под него в пропаст от изпъкнали и натежали от сенки скали, напомнящи тръбите на орган, които се спускаха до криволичещия бряг на река Янтра.“

Фермор
Фермор е във Велико Търново, когато сръбският крал Александър I Караджорджевич е убит от Владо Черноземски на 9 октомври, 1934 г.

Фермор преспива в хан, пълен със селяни, дошли за панаира във Велико Търново.

Англичанинът обикаля пазарите на града. Един ден в хижа в покрайнините му дори пуши марихуана с няколко българи, с които се сприятелява.

“България, се оказа една от най-богатите градини за натурален хашиш в света

пише Фермор в спомените си – “Тук растението Cannabis indica расте в притеснително изобилие. Отглеждането му, което рядко е необходимо, както и пушенето му, бяха стриктно забранени от закона. Или както ми казаха моите български приятели между две дръпвания – “Много забранено. Ха-ха-ха!”

Докато е във Велико Търново писателят става свидетел на оживлението, обхванало града след убийството на сръбския крал Александър I Караджорджевич от ревюлюционера на ВМРО Владо Черноземски на 9 октомври.

“Българите ревяха националния химн “Шуми Марица” докато вените на челата им изскочиха”, пише Фермор в спомените си.

На 15 октомври сър Патрик Лий Фермор се отправя към Русе. По пътя среща друг пътешественик – бъбривия бръснар Иванчо. Анличанинът няколко пъти неуспешно се опитва да се отърве от досадния си спътник и накрая измисля гениален план. Той предлага на Иванчо да изминат остатъка от пътя до Русе с автобус, но предварително се наговаря с шофьора да потегли без него. Така най-накрая се отскубва от спътника си и продължава пътуването си необезпокояван.

Вижте още историята на мистериозната пещера, в която известният англичанин прекарва една нощ през декември 1934 г. Феновете на пътешественика я издирват безуспешно в последните няколко години. 

Отговор