Чие име първо ви идва наум, ако ви попитат за много популярен и продуктивен художник? А когато ви попитат за шантав творец-ексцентрик? Да, безспорен фаворит за мнозина е Салвадор Дали. Човекът със странните мустачки, домашно животно мравояд и творчески стил, който се разпознава моментално и отдалеч даже и от хора, които хич не са изкушени от изкуството.
Талант, енергия, невероятен ексцентризъм, гръмки скандали, мощни щуротии. Филии на раменете като модна хрумка. Лимузина, пълна с карфиол заради красотата на зеленчука. Съсипване на чекове, с които трябва да плати сметка в ресторант.
Това са само малка част от нещата, които описват този
неповторим щурак Салвадор Дали
Рисува, вае скулптури, илюстрира и пише книги и киносценарии (включително с Уолт Дисни), създава филмови декори за гиганти като Хичкок. Приятел с Хуан Миро. Почитател на Пабло Пикасо. Прави серия от портрети на Зигмунд Фройд в края на живота му. Гостува на Коко Шанел в къщата ѝ на френската Ривиера и там създава много от прочутите си творби. Свързва живота си с 10 години по-възрастната си любов, муза и мениджър Гала. Изобщо, интересен колкото си искате.
Салвадор Фелипе Жасинто Дали и Доменек. Това е цялото име, с което идва на този свят на 11 май 1904 г. в градчето Фигерас на границата на Испания с Франция. Това всъщност е областта Каталуния, където израства и животът му до голяма степен остава свързан с нея. Там е и последният му дом – този за вечността. Произлиза от семейство, в което очевидно се научава
да сътворява фантасмагории
Баща му например твърди, че произхожда от лекарска фамилия и собственият му баща загива драматично. В действителност дядото на Салвадор е продавач на корк, който се самоубива. Това обаче дава изключително богато поле за развитие на фантазията на бъдещия художник. Пак като дете се сдобива с определени фобии и развива силно нарцистични качества.
Кръстен е на по-големия си брат, който умира месеци, преди раждането на прочутия Салвадор. Но винаги присъства като сянка в живота му. На 5 годинки пък родителите му го водят на гроба на по-малкия му брат и това очевидно успява да го травмира, видно от труповете на бебета в творчеството му по-късно.
Расте самотен. Децата му се подиграват и търсят всякакви начини да го тормозят. Но той компенсира това със силен егоизъм. И известна доза садистичност. Твърди се, че бута свой съученик от високо съвсем тенденциозно и никога не показва съжаление за действието си. Дори се смее злобно по време на злодеянието. За щастие, момчето оцелява. В университета
Салвадор Дали бързо се прочува
с ексцентричния си външен вид и облекло от 19 век. И с поредните си скандални изцепки, разбира се. Проявява явно неуважение към преподавателите. В самия край на следването си е изгонен от академията заради изказването, че никой там не е достоен да го изпитва.
Годината е 1929-та. Ключова в живота му. Защото среща любовта. Първата и единствената. Става дума за Гала – родена в руския град Казан като Елена Дяконова. Когато се запознават, тя е омъжена за френския поет Пол Елюар. 10 години по-възрастна от Дали.
Жена, обсебена от това да изглежда добре, да е обект на обожание и да получава любовта на всеки, когото набележи. Става любовница на художника, неговата най-голяма муза, после и съпруга. Последното става факт през 1934 г. на полу-тайна гражданска церемония и през 1958-ма на католическа церемония.
Пак през 1929-та Салвадор Дали участва в писането на сценария на първия си филм Андалуски кучета, който е приет сензационно и скандално едновременно. Приет е в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас (откъдето впоследствие е прогонен). В самия край на годината се скарва с баща си заради връзката с Гала и е изгонен от дома си. И пак тогава си пуска прословутите мустаци, които остават негова запазена марка до края на живота му.
Гала е изключително влиятелна фигура в живота на Салвадор
Тя е негов мениджър и муза, както вече споменахме. Толерира закачките му с по-млади модели, очевидно сигурна в собствените си позиции, но и не само. Твърди се, че Дали страда от фобия от гениталии и затова има изключително ограничен сексуален живот, основно с нея. За сметка на това Гала обича истински секса. И затова през целия си живот има множество любовници – много от тях значително по-млади. Продължава да поддържа интимна връзка и с бившия си съпруг.
В същото време, менажирайки изявите му прецизно, Гала много поощрява, дори сама влиза с Дали в различни ексцентрични роли. При първата си поява в Ню Йорк през 1934 г. например той се появява на бал със стъклена витрина на гърдите, в която има сутиен. В Лондон през 1936 г. е във водолазен костюм и шлем.
Идеята му – да покаже, че се спуска дълбоко в човешкия ум. Явно обаче там не е най-доброто място за хора, защото в един момент се налага шлема да бъде развинтен и махнат, тъй като не му достига въздух. Пак през тази година в Ню Йорк присъства на филмова премиера. По време на филма изпада в ярост, тъй като решава, че авторът го е откраднал от подсъзнанието му.
Това далеч не е първият му сблъсък на творческа основа
През 1931 г. Салвадор Дали рисува Енигмата на Вилхелм Тел. Тази картина е приета като обида от сюрреалистите по това време и води до конфликт с Андре Бретон. Отговорът на Дали срещу критиките – Сюрреализмът, това съм аз.
След време Бретон ще измисли анаграмата (име, получено при разместване на буквите) Avida Dollars, което може да се преведе като жаден за долари. Това е директна подигравка заради нарастващата комерсиалност на Дали и все по-голямата му ексцентричност, която очевидно изисква все по-голяма слава и богатство.
По време на Гражданската война в Испания Дали напуска страната си и се установява в Лондон. После по време на Втората световна война двамата с Гала отново бягат – към Америка. Твърди се дори, че пристигането на художника в Ню Йорк е силен катализатор за превръщането на града в център на световното изкуство. През 1949 г. се завръща в родната Каталуния и остава там до края на живота си.
Използва различни техники на рисуване
Изработва свой собствен стил. Експериментира с оптични илюзии, визуални каламбури, поантилизъм и стереоскопични изображения. Един от първите, които използват холографията по художествен начин. Проявява интерес към природните науки и математиката. Рисува например често рог на носорог, тъй като смята, че тази форма е божествена геометрия. След години Анди Уорхол ще каже, че това е един от творците, оказали най-голямо влияние върху попарта.
Салвадор Дали рисува страховете, кошмарите, сънищата, фантазиите си. Изпъстря картините със символи и скрити послания. С времето става и все по-вярващ католик. Създава картини, в които събира християнската иконография с материалното разпадане, впечатлен от ядрената физика и случилото се в Хирошима и Нагасаки в края на Втората световна война.
Любопитно е как протича творческият процес при него. Единият от похватите, за да извика образите от подсъзнанието си, е като държи лъжичка и чинийка пред лицето си. Задрямва и в момента, в който се отпусне и лъжичката дрънне по чинийката, се стряска и моментално започва да скицира шантавите изображения, които са го споходили междувременно. Друга техника е висене с главата надолу.
Или влизане в състояние на параноя
През 1960 г. създава най-големия си проект – театър-музей Дали в родния му Фигерас. Работи по него дълги години и го открива чак през 1974 г. Радва се на изключителна популярност, съпроводена с много от най-любимото му нещо – блясъка и парите. Получава ордени, награди, признания на най-високо ниво в родната Испания и в чужбина.
През 1982 г. Гала умира и Салвадор Дали е съсипан. Дори не отива на погребението ѝ, макар да урежда всички подробности по него. С нея умира желанието да рисува и той никога повече не хваща четката. Буквално губи и желание за живот. Започва да прави куп глупости, за да ускори собствената си кончина. Съзнателно се дехидратира, едва оцелява при избухнал пожар в спалнята му и т.н. Напуска този свят от родния си град на 23 януари 1989 г. в резултат на сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.
За финал на тази щура история вижте някои от най-емблематичните творби на Салвадор Дали в галерията по-долу и обърнете внимание на някои от ексцентричните им заглавия:
