Годината е 1918-та. Лятото е в разгара си. В Екатеринбург, на около 1500 км източно от Москва и 2500 км източно от Петербург се случва нещо извънредно. В една красива къща, собственост на руския строителен инженер Ипатиев, се разиграват най-грозни сцени. В мазето, където всичко ще остане скрито от очи и уши, са се събрали малка група въоръжени болшевики. А насреща им са строени 11 души. Седмината Романови и четирима души от свитата им.
Да, досетихте се. В Lifebites.bg ще обърнем поглед към самия край на монархията в Русия. Ще си спомним за убийството на царското семейство и
края на управлението на династията Романови
Там, в мазето на Ипатиевата къща тогава са последният руски цар Николай Втори, съпругата му Александра Фьодоровна, дъщерите им Олга (на 22 години), Татяна (21), Мария (19), Анастасия (17) и синът им Алексей (13). До тях са строени царският лекар, готвачът, придворен лакей и камериерка. На болшевиките от наказателния отряд са дадени нареждания да не проявяват милост към никого. Да стрелят право в сърцата на омразните височайши особи.
По информация на DW по това време руският цар е смятан за най-богатия монарх в света. Притежава 70% от земята в царството си, което прави близо една десета от територията на Земята. А икономисти изчисляват, че ако към земята се добавят златото, произведенията на изкуството, дворците, бижутата и всичко останало, размерът на богатството на Николай Втори ще надхвърли 45 млрд. долара.
Самият Николай Втори не е претенциозен, носи едни и същи дрехи, буквално докато започнат да се късат. Но всички останали в двора му живеят повече от охолно. В управлението на страната пък се ширят корупция и шуробаджанащина. За охраната на Романови и другите благородници се отделят огромни средства. В същото това време хората гладуват, а икономиката на страната се тресе от криза заради участието в Първата световна война.
И нищо чудно, че се стига до поредицата от повратни събития от 1917 г. Първо през февруари, насред люта гладна зима, работниците в Петроград се вдигат на стачки и демонстрации. Протестират срещу неуспехите на руската политика по време на войната (която също е в разгара си) и слабото управление на царя.
Открито искат отстраняването му
При сблъсъците с полицията загиват много демонстранти. Част от царските войници и полицията се обръщат на страната на демонстрантите и бунтът се разраства неимоверно. В крайна сметка царят е принуден да абдикира. Това става на 2 март 1917 г.
Малко по-късно Николай Втори и семейството му са арестувани. Известно време са под домашен арест в Царское село (днес град Пушкин, близо до Санкт Петербург), после са заточени в старата сибирска столица Тоболск. Междувременно става факт Октомврийската революция. Болшевиките идват на власт и настървено започват да заличават следите от монархическото минало на Русия. А няма как това да стане, ако царят е жив. Или някой от наследниците му. Пък и в страната, и извън нея са останали не един и двама монархисти. Антиболшевишката Бяла гвардия също настъпва от изток. Трябват решителни действия.
Така стигаме до нощта на 16 срещу 17 юли 1918-та. Болшевиките стрелят. Но куршумите отскачат от телата на момичетата. Що за чудо е това? Болшевик в чудеса обаче не вярва. Нова заповед – не в сърцето, а от упор. Приближават и отново стрелят. Цялото царско семейство и тяхната малка свита са избити. Успешно.
Телата после са изгорени, скелетите заровени
След години (през 1991-ва) ще бъдат открити 9 от тях. Това ще дава известно време поводи за спекулации, че вероятно най-малките участници в трагедията – Анастасия и Алексей, са се измъкнали. Дори се говори, че са стигнали България и са се заселили в някое от казанлъшките села. През 2007 г. обаче са намерени и липсващите два скелета. И всичко приключва окончателно.
А защо първите куршуми не ги достигат? След смъртта, при разсъбличането на телата, под дрехите на царкините са открити множество ценности. Перли, злато, всякакви бижута. Общо 8 килограма диаманти, както е записано в доклада на командира на екзекуторите Яков Юровски.
След убийството на Романови, Ипатиевата къща е превърната в Музей на революцията. През 1977 г. къщата е разрушена с решение на Политбюро. Днес там има църква, издигната през 2003 г. Казва се Храм върху кръвта.
