Ако някой смята Red Hot Chili Peppers за прашасали старчета, моля веднага да си вземе думите обратно. Почти четири десетилетия, тази банда е на сцената и няма никакви намерения да се оттегля. Не и докато правят албуми като този, за който предстои да ви разкажем няколко реда по-надолу.
Слънцето изгрява от Америка, на фона на новия албум на групата – The Getаway…
Безвременни и многолики. Супер технични и чевръсти в омузицирането на идеите си. Неповтаряеми и топли. Такива са те – Red Hot Chili Peppers. Музикантите, които сменят настроенията в песните си с лекотата на женски нрав: бавни, джазови, сюрреалистични, бързи, чепати, величествени.
Нека да ви върнем малко назад във времето. Годината е 1983 г.
U2 издават втория си албум.
Уилям Голдинг печели нобелова награда за литература, а Лех Валенса – за мир.
Междувременно в друга част на света…
На фона на импровизирана музика вокалистът Антъни Кийдис чете своя поезия в опушен нощен клуб, където вероятно точно както в България може да запалиш, да речем – малко преди полунощ. Името не е чушчено тогава. Доста по-различно и дългичко от това, с което бандата става известна по-късно по цял свят. Кийдис пее в групата Tony Flow and the Majestic Masters of Mayhem.
Толкова добре му се получават изпълненията, че бирите на 30-тината посетители доближават температурата на човешкото тяло. Кийдис рапира по рокерски и публиката го харесва.
Малко по-късно… в рамките на около година: Името вече е цветово-люто-с чушков-оттенък. Име, което е благословия и проклятие едновременно (както твърдят самите музиканти). Red Hot Chili Peppers всъщност е производно от имената на няколко съществуващи блус и джаз банди.
Стилът: рок, фънк, рап рок…
Странни текстове, особени композиции – достатъчно комерсиални, за да ги запомните, недостатъчно мейнстрийм, за да ги забравите. Момчетата от
Red Hot Chilli Peppers обичат Калифорния
и я споменават при всеки удобен случай…
Кои са те? Имаме си Антъни (именик на 17-ти януари), Флий (в превод бълха), Чад Смит – бие тъпана (свирил и за Дийп Пърпъл) и невръстният китарист (само на два албума възраст) Джош Клингхофър.
Антъни: с интересна, макар не гениална бленда, мохиканец (това съвсем сериозно), нетипичен американец поради ДНК срещата на народите, които плуват из кръвта му – народи от Гърция, Англия, Франция, Холандия, Ирландия, Литва. Суров, необработен и недозрял. Тогава.
Флий: енергия, нескончаема… Никой басист не може да се похвали с толкова известност – бас сола, театралност. Флий е пружината, която е перпетуум мобиле.
Чад Смит: Пристига с барабаните си още през 1988 г. Номер 10 в класацията за най-велики барабанисти. Известна е и приликата му с комедианта Уил Ферел.
Джош: И детето на групата, бебето, както биха го определили, ако разговорът ни е за бой група, защото членува в отбора едва от 2007 г. Мултиинструменталист, свирил с редица големи музиканти като Пи Джей Харви, Бек…
Повече от 80 млн. жители на планетата ни са закупили или получили като подарък албум на Red Hot Chili Peppers. И много от тях имат нов повод за пазаруване – последния 11–ти подред албум на бандата, излязъл след 5 години безалбумие.
Продуцентът му Danger Mouse (работил с имена като U2 и Gorillaz) е сред най-влиятелните личности според медиите.
Първата песен е Dark Necessities, с режисьор актрисата Оливия Уайлд. Любопитно е да отбележим, че Елтън Джон има включване в написването на едно от парчетата.
Обложката е дело на талантливите ръце на Кевин Питърсън. Макар да изобразява животни, от нея лъха топлина и човечност. Всеки от образите всъщност е олицетворение на момчетата. Чад е мечката, Джош – момичето, Флий е енотът, а Антъни – странният малък гарван.
Момчетата замислят пъклени тайни прослушвания на албума броени минути преди излизането на този така бленуван музикален сувенир.
Турне също е сред плановете по поднасянето на този вероятно най-добър музикален разкош. И нека някои фенове продължават да коментират възрастта на героите от историята ни. Не годините, навъртели се около шията ни са пагубни, а липсата на идеи и желание да те има.
Чакай, турне ли казах?
Ще слушаме… не че сме спирали! И ще стискаме силно очи, докато умоляваме всички музикални богове отново да ги видим да опъват гърла и инструментариум из нашата родна действителност! А докато този ден настъпи, гледайте луната, цъкайте с възхита, надувайте колоните, нека и съседите ви разберат (моите вече са осведомени) и мислете как след толкова години и песни Святото Вдъхновение всe ще си намери приказка с Red Hot Chili Peppers.
Вижте още: Ако музикантите бяха художници
