За какво си мислите, когато някой ви спомене Париж? Стил, елегантност, изкуство, романтика… Да, но, когато слънцето залезе, изисканите дами по улиците на френската столица отстъпват място на жриците на любовта. Поне така е било през 19-ти век…
От най-тъмните кътчета на Париж се измъкват стотици палави жени
в пъстри рокли и предизвикателните им погледи закачливо флиртуват с клиентите на кафенета и кабарета като Мулен Руж.
Тези картини, буквално, могат да се видят и днес. Не, нямаме предвид днешните проститутки, а онези от 19-ти век. Те са увековечени от едни от най-известните художници и фотографи, живели или посетили Париж по това време. Творбите им са подредени в специална изложба и могат да бъдат разгледани в Musée d’Orsay.
През втората половина на 19-ти век
проститутките, работещи в над 200-те законни бордея, са задължени да се регистрират в полицията, както и да минават на медицински преглед
Стотици други работят на улицата нелегално. Въртят се основно около кафенетата и баровете, където нито една порядъчна жена не би влязла.
Това е времето, когато проституцията във френската столица процъфтява и едни от най-известните творци в града запечатват в творби жриците на любовта – с красотата, скандала и греха, които носят лицата и телата им.
Тяхното нежно, но порочно присъствие се приема като своеобразен феномен на модерното общество.
“Всеки голям творец от това време е отразил темата за проституцията по един или друг начин. Това е нещо, което ги е интересувало. Защо? Очевидният отговор е, че са били мъже, но другата причина е, че проституцията се е свързвала с идеята за модерност. Хората са се местили от селото в града, където моралните задръжки изчезвали. Градът е бил флуид и това е въодушевявало артистите”, казва пред “Обзървър” Ричард Томсън, професор по изящни изкуства от Edinburgh College of Art.
Той добавя, че
през 19-ти век Франция е имала сериозни проблеми като нисък прираст, висок процент на алкохолици и болни от сифилис
В същото време на елитните проститутки не се заплащало с пари, а с диамантени огърлици и расови коне.
“Историята е ужасна, но картините са фантастични”, отбелязва проф. Томсън.
На тези от вас, които не са планирали да посетят френската столица и да разгледат на място експонатите,
предлагаме да видите част от тях в галерията по-долу:
