Плевна и финландците, които се биха за България

Плевна
Входът на комплекс Плевна в Тампере, финландски войници от 19 век и паметникът на загиналите финландци край Горни Дъбник.

През 1994 г. във финландския град Тампере е открита единствената в града пивница с оригинално местно производство на бира. И бързо се превръща в едно от най-любимите места на жителите на града и туристите. Казва се Плевна. Звучи ли ви познато това име? Да, това е руското име на нашия град Плевен. И заведението е кръстено точно на него. Защо ли? Всички знаем от часовете по история, че в Руско-турската война, довела до нашето Освобождение, се сражавали и финландски воини. Това е всъщност тяхната история.

фабрика Финлейсон Тампере Финландия
Първата фабрика във Финландия на шотландеца Джеймс Финлейсон. Photo credit: Tampereen kaupunki via Foter.com / CC BY-NC

Ще върнем лентата още малко по-назад във времето. През 1820 г. един шотландец – Джеймс Финлейсон, отваря първата си памучна фабрика в Тампере, Финландия. Отишъл е там с религиозна мисия – да продава Библии. И остава, за да проведе индустриалната революция в тази северна страна. През 1836 г. я продава, но новите собственици решават да запазят името на прочутия шотландец и фабриката е известна именно с него и до ден днешен – Finlayson. А финландците, известни с постоянството и дисциплината си, продължават да поддържат там изключително висококачествено производство на памучни изделия.

Само за двайсетина години фабриката се разраства дотолкова, че става най-голямата в Северна Европа и то за дълго време. Разбира се, тя става и най-големият работодател в град Тампере, където е разположена. През 1877 г. там е завършена най-голямата тъкачна зала в скандинавските страни, в която са разположени цели 1200 тъкачни стана.

Точно тази зала е кръстена Плевна

в чест на победата над турците при Плевен. Тази сграда е първата в скандинавските страни, където светва електрическа крушка и едва четвъртата в цяла Европа!

Kauan on kärsitty

Дълго страдахме от студ и глад 
в битки из планините на Балканите.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Музика звучеше, докато момчетата ни маршируваха
към стените на Горни Дъбник.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Момчетата ни лежат погребани в земята на Балканите
от другата страна на Дунава.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Ако телата ни загинат, душите ни ще останат
в наследство на любимата родина.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

Ура! Сега дружината ни тръгва към дома,
към обичните брегове на Финландия.
О, скъпа родино, Финландия – скъп Север,
ти си най-мила за нас.

 

Каква е обаче връзката с нашия град Плевен?

Когато започва Руско-турската война от 1877-1878 г., е свикана мобилизация. По това време Финландия е част от Руската империя. А т.нар. Финландски лейбгвардейски полк (във войната около 900 войници в 4 роти) е единственият финландски полк в рамките на руската императорска гвардия. В състава на този полк влизат и доброволци – работници от фабриката на Финлейсон, мобилизирани за войната. Техен командир е генерал-майор Василий Лавров. Включени са в състава на Западния отряд, който взима участие в епичната битка за Плевен.

Finlayson Финлейсон
Старите сгради на фабриката в Тампере в центъра на града. Photo credit: Antti Simonen via Foter.com / CC BY

Финският батальон е мобилизиран на 3 август 1877 г. Месец по-късно – на 6 септември, те напускат Хелзинки и поемат на юг към българските земи. Изпратени са тържествено. На участието им във войната се гледа като на

голяма чест и повод за национална гордост

В рамките на този полк е и известният генерал Казимир Ернрот, който впоследствие ще бъде военен министър, служебен премиер и вътрешен министър на Княжество България. Достигат нашите земи на 3 октомври.

Финландците проявяват изключителен героизъм при боевете при Горни Дъбник. После преминават Стара планина и участват в превземането на София и Пловдив. Впоследствие край Горни Дъбник като знак на признателност е обособен парк на името на генерал Лавров. Издигната е братска могила, в която са положени костите на финландците, загинали за българската свобода.

Дъбник Лавров
Братската могила в парка Лавров край Горни Дъбник.

В края на войната финските воини достигат Сан Стефано, където е подписан прочутият мирен договор, уговарящ свободата на България. Прибират се у дома в Хелзинки на 9 май 1878 г., където са посрещнати с празненства и като същински герои. Във войната загиват 24 фински лейбгвардейци и още 6 умират впоследствие от раните си. Отделно още около 170 души са покосени от избухналата тифна епидемия.

финландци
Бойци от финския батальон през 19 век.

От това време е останал един от най-известните финландски военни маршове – Kauan on kärsitty. Известен, както казват финландците, защото и днес се

пее в армията

А в тази северна страна казармата е задължителна, следователно почти всички мъже в страната го знаят добре. Неслучайно приятел финландец съвсем наскоро ми каза: “Не разбирам български, но всеки път, когато споделиш нещо за историята на страната си в социалните мрежи, започвам да си припявам Kauan on kärsitty” (вижте карето).

През 1995 г. зоната с първите производствени сгради от фабриката на Финлейсон в центъра на Тампере е закрита, а сградите са превърнати в модерен мултиплекс с кина и всякакви други забавления. Открита е и най-известната в района пивница със собствена пивоварна. Сградите на първата фабрика са паметник на културата, дом на музеи и център на изкуството. Това е едно от най-любимите места на жителите на Тампере и винаги се препоръчва на туристите като основна дестинация в града.

Плевна
Ресторантът в комплекс Плевна в Тампере. Снимка: www.plevna.fi

Вижте и други късчета от България по света

СПОДЕЛИ
Предишна статияПустата запетая: Кратък наръчник на основните правила
Следваща статияС половин тяло, но с цяло сърце: Живот без липсващи части
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

1 КОМЕНТАР

Отговор