Пиер дьо Кубертен, който върна величието на спорта

Барон Пиер дьо Кубертен
Барон Пиер дьо Кубертен - бащата на съвременното олимпийско движение.

Той казва, че “олимпизмът възвеличава и съчетава в едно балансирано цяло качествата на тялото, ума и волята“. Вярвайки, че само по-добрите хора могат да направят света по-добър, барон Пиер дьо Кубертен посвещава живота си на възраждането на онова, което и в Древността, пък и в наши дни, успява да накара света да живее макар и за кратко в мир, обединен от спорта и играта. Как започва всичко това?

Годината е 1870-а, месецът – юли. След няколко години на политическо напрежение, Франция обявява война на Прусия. И претърпява погром. Немската тактика и военна технология успяват да надхитрят тромавата френска армия. В решителната битка при Седан император Наполеон III е пленен с цялата си войска. Това е краят на Втората френска империя и началото на Третата република. С тази война се нарушава тотално балансът на силите в Европа. Франция е на колене и в сериозна политическа криза. Като губеща във войната, страната е принудена да предаде на победителите от Прусия териториите си в Елзас и Северна Лотарингия. Над 750 хиляди французи са мъртви, в плен или ранени.

През март 1871 г., гневни на липсата на храна и заради лошото положение в страната като цяло, жителите на Париж се вдигат на бунт срещу правителството. Това е т.нар. Парижка комуна. Въоръжават се и барикадират улиците. Френската армия си връща контрола над града цели два месеца по-късно. И тогава идва Кървавата седмица, когато над 25 хил. парижани са екзекутирани.

Пиер дьо Кубертен
Пиер дьо Кубертен. By Unknown[1] Dutch National Archives, The Hague, Fotocollectie Algemeen Nederlands Persbureau (ANEFO), 1945-1989 bekijk toegang 2.24.01.04 Bestanddeelnummer 918-5434 (colorised version), CC BY-SA 3.0 nl, Link

В такова време живее Пиер дьо Кубертен

Интелектуалец и учител, който не спира да поставя точните въпроси, водещи към най-значимите отговори. В този момент той заявява убеждението си, че на младежите в страната им липсва дисциплина, която да изгради характер у тях. А такава дават спортът и физическото възпитание. Заключава, че ако моралът на войниците е бил отглеждан по друг начин, тогава и изходът от войната би бил друг.

Пиер дьо Кубертен е с благороднически произход. Ражда се в първия ден на 1863 г. Още като ученик в йезуитския колеж, който посещава, блесва със силното си самостоятелно мислене и отличителните си възгледи. Но бунтарството му се проявява основно в домашна обстановка. И така схващанията му не успяват да му попречат да се впише добре в йезуитската среда.

Като аристократ, той може да избира измежду множество възможности за бъдещата си реализация. Със сигурност би имал успешен път в политиката или военното дело. Той обаче избира да се посвети на интелектуалните си щения. Изучава педагогика, история, литература, социология. Темата, която най-много го вълнува обаче безспорно е развитието на образованието. А заедно с него – и спортът. Защото, както той казва:

“За всеки човек спортът е потенциален източник на вътрешно самоусъвършенстване.”

Увлича се по програмата по физическо възпитание на Томас Арнолд в училището в английския град Ръгби. А освен това е почитател и на спорта със същото име. Дори е съдия по време на първия шампионат по ръгби във Франция през 1892 г. Пиер дьо Кубертен стига до извода, че развитието на масов спорт може да способства

моралното развитие на едно силно общество

Че спортът поставя тялото и съзнанието в баланс. И освен това осмисля времето на хората, което иначе би било пропилявано в безсмислени дейности.

“Една страна може да се нарече спортна само тогава, когато мнозинството от хората в нея изпитват вътрешна и лична потребност от спорт”.

Като историк и мислител, естествено той се увлича по романтиката на Древна Гърция. И казва, че философията на елините по отношение на спорта като част от образованието е била изключително правилна, но за съжаление – забравена. Затова решава да посвети живота си на възраждането ѝ. Заедно с чисто романтичните обаче, Кубертен има и чисто практични подбуди. Убеден е, че физически добре подготвените мъже могат да воюват по-успешно и да печелят войни. А това заключение е важно с оглед на контекста на времето, в което живее Кубертен.

Пиер дьо Кубертен
Бюрото на барон Пиер дьо Кубертен, което се съхранява в Олимпийския музей в Лозана. Снимка: Lifebites.bg

Освен всичко, по това време археологическите разкопки се радват на особена популярност. Древна Олимпия разкрива все повече от тайните си на света. И понеже идеите на Кубертен да вкара физическото възпитание в училищата във Франция пропадат, силите му се насочват в нова посока – възраждане на олимпийските игри. Защото вярва, че:

“В живота не е важна победата, а борбата. Съществено не е да вземеш връх, а да си се борил добре.”

Първата стъпка в посока възраждане на олимизма е направена на 23 юни 1894 г. В парижката Сорбона баронът прави предложение за възстановяване на игрите

по начина, по който са се провеждали в древността

Взима се решение първите модерни олимпийски игри да се проведат през 1896 г. в родината на олимпизма – Гърция. Основан е Международният олимпийски комитет (МОК), а Пиер дьо Кубертен става първият му генерален секретар. А след като първата модерна олимпиада е проведена успешно, баронът става и президент на МОК. Оттегля се през 1924 г., но остава почетен ръководител на организацията до края на дните си. На неговото име е учреден и медал, който се дава на атлети, показали висок дух на спортсменство по време на олимпийски игри.

“Олимпийските игри са четиригодишно тържество на разцвета на хуманността”.

Пиер дьо Кубертен
Портрет на Пиер дьо Кубертен от Олимпийския музей в Лозана. Снимка: Lifebites.bg

Между другото, самият Кубертен също се изявява в рамките на олимпийските игри и не само като ръководител на МОК. В програмите на олимпиадите се включват и състезания по изкуства. През 1912 г. в такава надпревара се включва Ода за спорта на някои си Георг Онрод и Мартин Ешбах, състезаващи се за Германия. Стихотворението печели златния медал за литература на Петите олимпийски игри в Стокхолм, Швеция. Впоследствие се оказва, че “авторите” са само един човек, скрит зад тези два псевдонима.

И този човек е самият барон Пиер дьо Кубертен

В личен план Пиер дьо Кубертен преживява доста драми. През 1895 г. се жени за дъщерята на приятелско семейство – Мари Ротан. Двамата са родители на син и дъщеря. Когато е още съвсем малко дете, синът им Жак се разболява. Дъщеря им Рене преживява тежки емоционални сривове и така и не се задомява. Пиер и Мари се утешават с два племенници, докато не убиват момчетата на фронта по време на Първата световна война.

Барон Пиер дьо Кубертен напуска този свят след сърдечен удар на 2 септември 1937 г. в Женева. Тялото му е погребано в Лозана, където се намира седалището на МОК и прекрасният Олимпийски музей. А сърцето му – то е пренесено в Древна Олимпия, за която така силно е туптяло и където по право принадлежи.


Вижте още историята на основателя на българското спортно движение
Луи Айер

СПОДЕЛИ
Предишна статияВъзвишение: Лично от Алек Алексиев и Стоян Дойчев
Следваща статияДругото лице на Бали – извън туристическите брошури
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор