Пърси Биш Шели: Провокации, скандали и романтика

Той живее кратко – няма 30 години. Оставя името си в историята на световната литература като един от най-значимите и вълнуващи поети-романтици. И продължава да вълнува след смъртта си дори още по-силно, отколкото е успявал да го прави приживе. Знае се, че Пърси Биш Шели вдъхновява други безспорни таланти като Оскрай Уайлд, Томас Харди, Джордж Бърнард Шоу, Бъртранд Ръсел, Айседора Дънкан… И не само това.

Вижданията му за морала и икономиката според критиците оказват влияние върху Карл Маркс, а се смята, че ранните му творби, в които говори за невъоръжена съпротива, дават импулс на

Лев Толстой и Махатма Ганди

Пърси Шели живее на бързи обороти, екстравагантно, скандално дори. Сред приятелите му са някои от най-важните прогресивно мислещи хора на времето като поета Лорд Байрон и философа Уилям Годуин. А странно или не, мнозина издания по това време отказват да публикуват творбите му поради страх да не бъдат обвинени в богохулство или подтикване към размирици. Сами разбирате колко буден ум има той. Но ако не е така нестандартен, сигурно не би бил толкова специален.

За музика божествена копнея!
Сърцето ми е зажадняло цвете!
О, нека като вино тя се лее,
потоците на песните пуснете! * (1821)

Пърси Биш Шели се ражда на 4 август 1792 г. в Хоршам, Англия. Той е най-големият законен син на английския депутат сър Тимоти Шели (от вигите). Детството си прекарва у дома. Там получава първото си обучение, а свободното време минава в скитане из горите, лов и риболов.

На 10 постъпва в колеж в западен Лондон. Две години по-късно е преместен в прочутия колеж Итън. Там е постоянно тероризиран от други момчета – книгите и дрехите му са разкъсвани, блъскан и удрян, докато не изпадне в истерия. И така редовно. Така и не намира приятели там.

Дори се сдобива с унизителния прякор Лудия Шели

Както заради крясъците, до които го докарват, така и заради специфичните му интереси. Сред тях – към науката. И този интерес го кара да прави купища щуротии, до голяма степен провокирани от другите момчета. Като това да зарежда ток по бравите на вратите (с машина – предвестник на електростатичните генератори) или да взриви с барут едно от дърветата в двора на колежа.

През 1810 г. е приет в Оксфордския университет. Легендите говорят, че той посещава само една лекция там, но за сметка на това чете в стаята си по цял ден и цяла нощ. По това време публикува първата си готическа новела Застроци, в която изразява атеистичните си виждания. Година по-късно публикува анонимно памфлета Нуждата от атеизъм. Ръководството на колежа му е обезпокоено, разбират кой го е писал и го привикват на разговор. Пърси изобщо не се явява и в крайна сметка е изключен от Оксфорд.

Щуротиите на Пърси Биш Шели не приключват

Само няколко месеца след изключването от Оксфорд, той бяга с приятелка на сестрите си – 16-годишната Хариет Уестбрук, в Шотландия. Женят се и пътуват между Англия, Шотландия и Ирландия, където Пърси призовава за автономия, политически права за католиците и свободно мислене.

Бракът му обаче не върви. И Пърси търси отдушник. Попада под влиянието на философа Уилям Годуин. И не само това – влюбва се в най-малката му дъщеря Мери. Изоставя първата си съпруга Хариет и децата им през 1814 г. и заминава с Мери за Европа – през Франция пеш стигат до Швейцария. Когато се завръщат в Англия, се оказва, че бащата на Мери – Уилям Годуин не признава връзката им и това им навлича поредица от неприятности.

С лъчи по устните ти бледни,
любима, вятърът играе.
По твоята коса
скрежи роса.
Ти легнала си и с дихания ледни
небето би могло да те досегне,
когато пожелае. (1815)

През 1816 г. Пърси и Мери отново пътуват до Швейцария, където прекарват известно време в компанията на лорд Джордж Байрон и неговата любима – доведена сестра на Мери. Наемат съседни къщи на Женевското езеро, разхождат се с лодки, пътуват из Алпите. Един на друг двамата великани сред английските поети си влияят дори в творчеството. По това време и Мери започва да пише прочутото си произведение Франкенщайн.

В края на годината Мери и Пърси Биш се завръщат в Англия и най-после се женят. Създават собствен дом, Пърси влиза в литературния кръг на Лей Хънт, запознава се с Джон Хийтс. Продължава да пише

силно провокативни творби

По това време се ражда неговата анти-религиозна поема Лаон и Ситна, в което описва кръвосмесителна връзка. Бързо е изтеглена от пазара, редактирана и публикувана отново под името Бунтът на исляма. Пише и революционни трактати.

През 1818 г. Мери и Пърси Шели отново напускат Англия и се отправят към Италия, където остават до края на живота му. Пътуват между Рим, Ливорно, Флоренция. Губят две от децата си. Раждат се някои от най-прочутите произведения на Пърси Биш – Освободеният Прометей, Маската на анархията, Адонаис, много стихотворения. Планира издаването на списание заедно с Лорд Байрон и поета Лий Хънт.

Поетите на таз земя жестока
са, както би живял хамелеонът,
затворят ли го в пещера подморска,
където само сенките се гонят
Под лъч хамелеонът се променя;
поетът — без любов и слава,
а е тях малцина са удостоени
Защо се чудиме тогава,
че той непостоянен става? (1820)

През 1822 г. решава да се отдаде на поредната (и последна) страст. Специално за него в Генуа е построена шхуна, с която той тръгва по море. Корабът обаче попада във внезапна буря на 8 юли, скоро след потеглянето си. Никой не оцелява. Тялото на Пърси Биш Шели е изхвърлено на италианския бряг. Мери Шели прибира сърцето му и го пази при себе си до смъртта си. Останките са кремирани и положени в протестантското гробище в Рим.

Когато любовта сърцата слива,
по-твърдото напуска бързо тя;
по-нежното държи немилостива,
за да се гърчи в свойта самота. (1822)

* Превод на стиховете – Илия Люцканов

Вижте още… Време за поезия: Пърси Биш Шели: Нетрайността и Лека нощ