Казват, че Зюскинд е нетипичен. Слабо определение. Един от най-четените немски писатели щеше да се опише сам далеч по-ексцентрично. Ако можеше. Но не, този велик скулптор на образи, е толкова затворен в себе си и изолиран от света, че все едно не съществува.
Нищо, че всъщност е жив и в края на март навършва 68 г. Защо тогава говорим за него сякаш го няма? Ами, да започнем от това, че
Патрик Зюскинд не дава интервюта
Нито позволява да бъде сниман. Добре, че все някога, преди да въведе това изискване, е заставал пред обектива, за да знаем поне как изглежда. Защото по-късно писателят спира да се появява дори на премиерите на собствените си книги. Отказва да приема и отличия за своите романи и сценарии.
Нищо чудно, че знаем повече за считания за литературен шедьовър Парфюмът. Историята на един убиец, отколкото за автора му. Макар и смразяващ кръвта, романът е доказателство за таланта на Зюскинд. За способността му
да превърне сетивата ни в думи, и обратното
Напоявайки страниците с всеки мирис, аромат, воня, доловени от ноздрите на главния герой, съответно – и от нашите.
Ако не сте чели Парфюмът…, разчитайки, че екранизацията на книгата ще ви спести усилието, непременно трябва да се върнете към печатната версия. Не за друго, а за да видите литературата в стихията ѝ.
Неслучайно толкова много читатели са оставяли романа преди финалните страници. Отвратени, изплашени, изпитващи реална, осезаема погнуса от миризмата на гнило в Париж от XVIII в. От Жан-Батист Грьонуй – гениалният парфюмерист, обсебен от мрачната амбиция да създаде съвършения аромат. И от детайлните описания на убийствата, на плътта, на тленното, чиято красота Жан-Батист се
опитва да улови във флакон
Има защо да сравняват романа с духа на немските народни приказки. С митологичните зверствата на героите-чудовища, преданията за които са събрани някога от Братя Грим (в нецензурираната версия, а не тази за деца). Героят в Парфюмът… пък може да ви напомни за прочутия урод от Тенекиеният барабан на Гюнтер Грас, както и за Квазимодо на Виктор Юго.
Автори, за които, макар и вече покойници, знаем далеч повече, отколкото за Зюскинд. За него дори не можем да кажем къде точно живее. Дали в Мюнхен, близо до който е роден (в градчето Амбах, на Щарнбергското езеро)? Или пък в Париж или Монталийо – също сочени за
вероятен адрес на писателя
Идващ от семейство на баща журналист и братя със същата професия, Зюскинд е не просто добре начетен. Той познава аристократичните среди. Владее чужди езици, включително и латински, покрай изучаването на средновековна и модерна история в Мюнхенския университет.
Но вместо към историята, или пък към журналистиката, се насочва към телевизията. Където през 80-те е сценарист. Тогава пише и първата си пиеса – Контрабасът. И с нея става известен. Това е
една от най-играните постановки в света
Не само тогава, но и днес. Поставяна е и на българска сцена и през 2001 г. носи награда Аскеер на актьора Валентин Ганев (за ролята на Жан-Батист). Можете да я гледате и тази година, на сцената на Народен театър Иван Вазов.
Освен нейния текст, на български от Зюскинд са излизали и романът му Гълъбът, както и сборникът му с есета, озаглавен За любовта и смъртта.
Днес обаче се обръщаме отново към първия му роман – Парфюмът… Мракът, ужасите и ароматите в него са само обвивката. Онова, което прави книгата наистина ценна, е същността ѝ. Иронизирането на закърнялата ни култура на възприятия, заради която
един парфюм е станал по-силен от словото
от погледите, от чувствата и волята. Не знаем как да върнем властта на думите. Но затова пък Зюскинд играе с тях умело. Да се потопим в неговата ароматерапия с цитати…
„Не можеш да разчиташ на хората. Ще живееш в мир само ако ги държиш на ръка разстояние.“
„Парфюмът живее във времето – притежава и младост, и зрялост, и старост.“
„Хората могат да затварят очите си за величието, за ужаса, за красотата. Да затворят ушите си за мелодията или лъжите. Но не могат да избягат от аромата.“
„Убедителната сила на парфюма е неудържима. Тя прониква в нас, както въздухът в дробовете ни. Изпълва ни докрай и няма средство, което да я спре.“
„Този, който управляваше аромата, управляваше сърцата на хората.“
