Саиф–Ур Рехман: Един усмихнат пакистанец в София

пакистанец в София
Запознайте се със Саиф–Ур Рехман. Снимка: Стефан Сучев за Мулти култи колектив.

Срещнах Саиф преди много години в един телевизионен формат. Той дойде да разказва вицове. Много скептично подходих към него в началото. Пакистанец ще разказва някакви вицове, да бе да. Толкова много се смяхме всички. Беше невероятно забавен.

След това съдбата ни срещна по работа още няколко пъти. И смея да твърдя, че станахме приятели. Той е от оная рядка порода хора – изчезващите. Тези, които нямат една частица лоша мисъл в главата или душата си. Този безкрайно добър, сладък,

ignatova-i-saif
Този наистина забавен пакистанец в България търси талант.

усмихнат и талантлив пакистанец

ти грабва сърцето още на първата среща. Последната ни такава беше в неговия ресторант. Единственият истински пакистански ресторант в България. Мъничък и скромен, но храната… не знам как да я опиша. Реших да отида от уважение, а ми беше трудно да си тръгна от ресторанта му. Сетивата ми не можеха да се наситят на вкусната храна.

Явно всичко, с което се захване този усмихнат човек, му се получава! И вицовете, и готвенето. Затова реших да ви разкажа за него. Защото смятам, че вълшебните хора наистина съществуват. И той е един от тях. Поговорихме си с него за България, за храната, за любовта и доброто. Вие сигурно вече сте го виждали в България търси талант, където благодарение на страхотното си чувство за хумор, стигна до полуфинал. Въпреки това, за мен е истинско удоволствие да ви запозная със Саиф–Ур Рехман.

Саиф–Ур Рехман
Саиф–Ур Рехман – един пакистанец в София.
Саиф, от колко години живееш в България? Защо избра да живееш тук?

Живея в България от 1994 г. Съвсем случайно дойдох в България. Целта ми не беше България, но тук останах.

Има ли нещо, с което не можеш да свикнеш в страната ни?

Вече толкова години живея, че с всичко съм свикнал. Аз съм такъв – където и да съм, бързо свиквам.

Коя българска дума ти е най-трудна?

Има много думи, които не мога да кажа. Когато се събират в думите заедно З, С и Ц, става сложно за мен. Буквата Л също не мога да произнеса като българите.  Звученето на българския език ми допадна от самото начало, затова и бързо го научих. Гордея се, че говоря един красив и богат език.

Твоята съпруга е българка. Разкажи ми за любовта ви?

Много я обичам. Тя сигурно също, щом ме търпи. Подкрепя ме във всичко. По-добра съпруга не бих намерил никъде. Чувствам се голям късметлия.

Българите се запознаха с теб от малкия екран. Как започна телевизионната ти кариера?

Телевизионната ми кариера е много малка, но ме накара да се чувствам много щастлив. Първия път участвах по Нова телевизия в Нощта на аматьорите,  после в България търси талант, както и Седем часа разлика и още един сериал по ТВ 7. Имах възможността да играя с български актьори и режисьори, което беше много силна емоция за мен.

19578212_10212954364204035_1435140072_n
Каузата на един пакистанец у нас – да учи деца с увреждания на крикет на маса.

Крикетът е много важна част от твоя живот. Защо реши да се занимаваш с крикет на маса за деца с увреждания? 

Аз от малък играя крикет, в Пакистан този спорт е религия. Като дойдох в България и видях, че тук никой няма понятие от крикет, започнах да уча българите на тази игра. Много хора когато научат правилата дотолкова се влюбват в крикета, че не искат да играят нищо друго. През 1998 г. регистрирах първия клуб по крикет. Спокойно мога да кажа, че аз съм

бащата на крикета в България

За съществуването на крикет на маса научих от интернет.

Това е адаптирана версия на играта за деца и възрастни с тежки двигателни и ментални увреждания. Винаги съм искал да помагам на такива хора, да ги накарам да излизат от домовете си, да се смеят, да се чувстват част от обществото. Разучих правилата и започнах да се свързвам с медицински центрове и домове и да предлагам да тренирам децата там безвъзмездно. Медицински център Деца с проблеми в развитието в Студентски град ми отвориха вратите и първо там започнахме с тренировките.

Оказа се, че това е и много добра рехабилитация за тях, допълва ефекта от другите процедури по един приятен и забавен начин. После започнах да обикалям страната и да обучавам персонала на медицинските центрове и домове, както и доброволци на крикет на маса. Към момента имаме много голяма мрежа в седем града и над 300 деца редовно тренират крикет на маса. Правим два пъти годишно национални турнири и веднъж годишно крикет фестивал.

Трудно ли е? Какво ти носи като емоция?

Трудностите са много и те са свързани главно с финансиране. Не се намират лесно и хора, които да работят с деца с увреждания. Има и бюрократични пречки, има и дикриминация към хората с увреждания. Работата ми с тези деца ме прави много щастлив, чувствам се пълноценен. Те ме зареждат с много позитивна енергия. Няма нищо страшно или тревожно около тях. Хората не бива да се притесняват или да ги избягват. Тях ги има и трябва да ги направим част от нашия живот.

Какво най-много ти липсва от родното място. Не хората, какво?

Мангото. Пакистанското манго има неповторим вкус и аромат. Липсват ми фестивалите. Народът ни умее да празнува по много живописен начин. Сватбите са много колоритни, пълни с вкусна храна, танци, шоу програми. Народът ни е много артистичен и с много тънко чувство за хумор, което тук рядко срещам.

19576092_10212955343708522_1052198508_n

Защо реши да отвориш ресторант?

Моята съпруга и приятелите много харесваха как готвя. Те ме насърчиха. А и аз мисля, че пакистанската кухня е все още  слабо позната в България и има какво да предложи. Затова си казах: Пакистански ресторант – защо пък не?

(Повече за ресторанта на Саиф може да намерите на неговата Фейсбук страница)

И сега онзи въпрос. Каква е разликата между индийската и пакистанската кухня?

Индия и Пакистан са големи територии, етническите, културни и географски разлики са също големи. Разликите в кулинарните традиции също доста варират от регион на регион. Готвя предимно ястия от Пънджаб. Има разлики в приготвянето на ястията, затова трябва да се опита и пакистанската кухня. Обичам да се шегувам, че пакистанската е като индийската, но по-вкусна.

Ти сам ли готвиш? Как се научи?

Сам готвя. Научил съм много неща още в Пакистан. Тук в България нямаше кой да ми готви ястия от нашата кухня и започнах да си готвя сам. Мога да кажа, че имам 24-годишен стаж.

Ще ни разкриеш ли някоя рецепта?

Пакора – много вкусни пържени хапки от лук, картофи и нахутено брашно.


Пакора


Необходими продукти за 4 порции:

4 средно големи картофа
4 средно големи глави лук
200 г бесан (нахутено брашно)
1 чаена лъжица лют червен пипер
1 чаена лъжица куркума
1 чаена лъжица кориандър на прах
1 чаена лъжица кимион на прах
1 чаена лъжица аджвайн (на бг ароматен ажгон)
1 чаена лъжица сол
Вода
Олио за пържене
Чат масала – по желание (специален микс от подправки) за поръсване


Начин на приготвяне:

Картофите и лукът се обелват. Главите лук се нарязват на две, а след това на лунички. Картофите се нарязват на ситни и тънки парчета (с дебелина около 3 мм). В купа се смесва бесанът с вода до получаване на рядка смес. Прибавят се солта, смлените подправки и накрая – аджвайнът. Разбърква се добре до получаване на гладка смес.

В нея се изсипват лукът и картофите. Обърква се много добре, докато зеленчуците поемат и залепнат. В дълбок тиган се изсипва олиото и се загрява. Със супена лъжица се изсипва по малко от сместа. Пакората се пържи от двете страни до златисто кафяво. Готовата пакора се изцежда добре от олиото. Поднася се топла, поръсена по желание с чат масала.


Кажи ми сега някой виц за пакистанци!

То не е виц, истинска случка си е. Един пакистанец гостува в Англия и играе крикет в местен клуб в град Саутпорт, който както подсказва името му, е пристанище. Първата вечер в местния пъб неговият приятел англичанин Оуен му разказва за града, за страната, за отбора. Изведнъж пакистанецът го прекъсва с въпрос: “Оуен, а в Англия имате ли море?”. Настава гробна тишина, всички се обръщат да видят що за човек е задал този гениален въпрос. Този пакистанец бях аз.


Вижте още… каква храна пазаруват българи по света

Отговор