Обичаме повече хората, които правят грешки

0
грешки
Оплитането в грешки добавя човешки облик на иначе стегнатия възел на перфекционизма

Ако има страх, който си заслужава да бъде излекуван, то това е страхът от правенето на грешки. Защото ние обичаме грешките. Нашите собствени – не, разбира се. А би трябвало – тъкмо те карат другите да ни харесват повече.

Тъкмо те са нещата, които, избождайки очите, пронизват и сърцата.

Тъкмо хората, които грешат, споменаваме най-много, харесваме най-необяснимо, героизираме най-неочаквано.

“Не обичам да пиша за съвършени хора”

казва писателят и преподавател по креативно писане Дейвид Бел. “Никой от нас не е съвършен. Героите в книгите трябва да имат разпознаваеми недостатъци, като истинските хора.” В този ред на мисли…

Знаете ли коя е най-скъпоплатената актриса в света днес?

Ако сте фенове на Дженифър Лорънс, холивудската звезда от Игрите на глада, Х-мен и Джой, сигурно да. Сигурно знаете и че Форбс я класира на първо място сред печелившите холивудски знаменитости от нежния пол за втора година поред. И сигурно, като повечето ú почитатели, я смятате за земна, скромна, човечна. За разлика от повечето звезди в нейния бранш.

грешки
Дженифър Лорън знае какво е да правиш грешки пред публика. Снимка: alien_artifact via Foter.com / CC BY-SA

Защото – за разлика от тях – Лорънс буквално бе на земята. И стана известна като звездата, която се спъна в роклята си, тъкмо две години поред (през 2013 и през 2014 г., и двата пъти – на връчването на наградите Оскар).

Има връзка между двете “постижения” на актрисата – излагацията ѝ и оглавяването на престижната класация. И обяснението се крие в

ефекта на гафа

описан още през 1966 г. от известния социален психолог Елиът Арънсън.

Той изследва феномена в свой експеримент, с който успява да докаже, че хората симпатизират най-много на личностите, които са доказали своята компетентност, но въпреки това правят малки или големи гафове, признават ги пред другите и продължават напред.

За целта на изследването си Арънсън измерва нивото на симпатия, което предизвикват у участниците в експеримента четирима състезателя в мнима игра. А именно:
1) почти съвършен човек;
2) почти съвършен човек, който допуска грешка;
3) посредствен човек;
4) посредствен човек, който допуска грешка.

Преди експеримента на всеки анкетиран е казано, че ще чуе отговорите на кандидат за “Купата на университетската викторина”, когото ще трябва да оцени. В единия случай кандидатът е представен като човек с висока степен на компетентност – отговаря правилно на 92% от въпросите, а когато е запитан за дейността му в гимназията, става ясно, че е бил отличен ученик, редактор на училищния годишник и член на отбора по лека атлетика.

Следващия път е представен като човек със средни възможности: отговаря правилно само на 30% от въпросите и обяснява, че в гимназията е получавал средни оценки, бил е коректор на годишника и е опитал да се включи в отбора по лека атлетика, но не се е класирал.

На другите два записа към края на разговора двамата кандидата

несръчно разливат върху себе си чаша кафе

Кой мислите е бил най-високо оценен? Изненада: това е способният човек, който прави гаф! Посредственият човек, който прави същия гаф, е оценен като най-непривлекателен. Съвършеният човек (който не допуска грешка) е втори по привлекателност, а посредственият човек (който не допуска грешка) заема трето място.

Вижте още: Капанът на еднопосочната любов

грешки
Не се тревожете следващия път, когато се залеете с кафе пред колегите

Обяснението: разливането на чаша кафе добавя ново, човешко измерение към перфектния кандидат. Доближава го до нашите ежедневни неволи и увеличава неговата привлекателност и съответно – симпатиите, които изпитваме към него.

Това може да разясни и защо Дженифър Лорънс, която, освен че пада на публични събития, често прави и грешки на езика по време на интервюта, е по-харесвана от зрителите (а явно и от продуцентите). Така че, ако се спънете на сцена или се залеете с кафе пред колегите, не се тревожете – вероятността да бъдете по-добре приети се увеличава.

Същото важи и в любовта

Ако не вярвате, припомнете си всички онези пъти, в които сте полагали усилия да бъдете съвършени, а сте си оставали, тръгвали или лягали сами. Най-вероятно защото някой по-малко съвършен от вас се е сторил по-чаровен на когото трябва.

Вместо да се отчайвате обаче, опитайте пак. Опитвайте колкото и грешки да ви струва! Защото, както казва Джон Грийн:

“Не познавам перфектни хора. Познавам само несъвършени хора, който заслужават да бъдат обичани.”


Прочетете още… Минусите на това, да си перфектен

СПОДЕЛИ
Предишна статияThe Golden Buddha Jazz: Що е то китайски джаз
Следваща статияГ-н Стоичков, срам ме е от вас!
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор