Г-н Никой се отпусна тежко в масивното кожено кресло и изпухтя тъй силно, че облак слюнка се изстреля из тлъстите му устни, разпръсквайки се като лятна мараня из кабинета. Беше изтощен от изкачените стълби в министерството, а и го тровеше махмурлук. Гърлото му бе пресъхнало, та реши, че трябва да се освежи…
Наля си уиски. Кехлибарената течност се плъзна живително през широкия хранопровод и загря обемистия му корем, заемащ ¾ от мазното му туловище. На вратата се почука.
– Влез – изгрухтя г-н Никой.
Муци кокетно пристъпи към писалището и сервира горещо кафе, като протоколно се задържа наведена току пред носа на г-н Никой, по-дълго от нужното, за да може началникът да оцени дълбокото деколте. Всъщност Муци носеше пищното и “традиционно” българско име Виргиния, но
за г-н Никой всички секретарки се казваха Муци
Така или иначе, за него те бяха само крака и цици, така че пет пари не даваше как се казват всъщност.
Не му се пиеше кафе, уискито вършеше по-добра работа. Затова след като Муци напусна бавно кабинета, сподиряна от жадните очи на г-н Никой, той си доля и пак поднесе чашата към премляскващите си устни.
Тази сутрин г-н Никой бе настроен някак екзистенциално философски и разсъждаваше полугласно (не можеше да мисли наум, а и беше влюбен в гласа си) за отминалите президентски избори. Всъщност, предстоеше втори тур и това хем го дразнеше, хем го радваше, но интелектуалната шизофрения не бе диагноза, а необходимо състояние. Все пак той е политик.
– Та какво направихме дотук? – мърмореше си той и веднага се сети, за най-голямото постижение в Избирателния кодекс.
– Ама как ги метнахме с това квадратче, ей – продължи той на глас – голямо “демократично” постижение е това дето им набутахме опцията “Не подкрепям никой”.
Засмя се самодоволно и продължи:
– Че какво има да избира Някой, когато има опция от 23 квадратчета с Никой, а 24-то, което е “Не подкрепям Никой” е всъщност “Подкрепям Някой”, ама ние го замаскирахме тъй добре, че пак е с моето име.
Г-н Никой се радваше, че неговото име е на практика изписано срещу всички квадратчета и това безспорно щеше да обърка Някой. Така и стана. Значи, все тая.
Някой неизбежно ще избере за президент Никой
В нашата страна е винаги така. Три пъти Ура!!!
– Ех, каква дълбока конспирация – продължи дълбокомислено, с философско изражение разсъжденията си г-н Никой. – Законспириран съм като шумкар след обир на мандра. Не могат с пръст да ме пипнат. Аз съм като феникс – и на клада да ме изгори Някой, ще се възродя от пепелта и пак ще си гледам тиферича. Г-н Никой, вие сте гений!
На вратата пак се почука.
– Да – изрече отегчено и полугласно г-н Никой и сбута чашата с уиски по-навътре в лавицата на махагоновото си бюро.
Муци показа само голямото си деколте на прага и гласът ú зад вратата изписка:
– Началник, негово Високопреосвещенство е дошъл да ви поздрави за победата на изборите.
– Оф – изсумтя г-н Никой – въобще не ми е до тоя педераст.
После по-високо додаде:
– Нека заповяда.
Негово Високопреосвещенство отец Никой пристъпи важно в просторния кабинет.
– Добър ден отец Никой, заповядайте – ласкателно измяука г-н Никой и целуна “святата” ручица на преосвещенството.
– Г-н Никой, да ни е честита победата! Радваме се и аз, и всички останали овци в паството, задето ще ни водите вовеки, като наш представителен Никой. Искам още да кажа…
– Остави бе, отче Никой – прекъсна го приятелски и с добродушно-мазна усмивка г-н Никой.
Нали знаеш, че ние сме вечни.
– Де да знам – подхвана с леко безпокойство в гласа си народният жрец. – Това 24-то квадратче не беше безопасна заигравка с Някой.
– Не бой се бе, братле, нали трябва от време на време да се опипва почвата. Да не мислиш, че Някой има избор? Нали след всяко квадратче е все Никой? Айде отивай по делата си, че и аз съм зает.
– Тръгвам, началство – този път преосвещенството целуна ръка и се упъти към изхода.
Съвсем на вратата се обърна и напомни:
– Началник, довечера има сбирка на обществото.
– Там съм – рече г-н Никой и помаха нетърпеливо с ръка, за да го изгони.
– Уф, аман от подмазвачи. Толкоз пари им налях на тия келепирджии за диверсия и заблуда на Някой и пак сме на същия хал. Лакомии! Едно време застрелвахме некадърните полковници, ама сега е “демокрация” и само ги угояваме, ама и тяхната Коледа ще дойде.
Г-н Никой остана отново сам в “леговището си” и се огледа. Кожено канапе, дъбов салон, кристален пепелник до луксозен хумидор, пълен с кубински пури…
Ех, добре се беше погрижил Някой за Никой…
Налегна го отново отегчение за туй, че единствената му работа за деня ще е да пие уиски и да мисли на глас (не можеше да мисли наум, а и беше влюбен в гласа си).
После се сети за Муци и за това, че не е зле да се позабавлява. И тя отдавна бе станала Никой – още от деня, в който почна да взима насилствено заплата от Някой. Все пак прогони тази идея за по-късно, да речем за към 13.00 часа, в края на работния ден. Сега бе едва 12.30 часа и трябваше да запълни половин час с тежка мисловна дейност.
След секунда размисъл г-н Никой измисли да не мисли, а да остави телевизора да мисли вместо него. Плесна два пъти с ръце (новата опция на купената от Някой плазма) и почна да мига срещу 4K HDR екрана, за да превърти каналите до някой филм. Опаааа, 128-ми канал – даваха Винету, беше чел тази книга като дете. Идеално! Г-н Никой се настани на коженото канапе, изхлузи Gucci пантофите, извади чашата с уиски изпод лавицата на бюрото, запали пура и зачака края на тежкия работен ден.
В това време Някой работеше някъде, за да осигури за Никой по 12 лева на глава овца, че да може Никой да “мисли”. После, по тъмно, Някой щеше да се прибере при Някоя, да целуне децата, да въздъхне и да започне утре всичко отначало, докато накрая Някой умре. Никой обаче никога не умира. Той е вечен. А може и да не е – всичко зависи от Някой, който постепенно се превръща в Никой, защото това е мечтата му, затова постоянно гласува за Никой. А имаше време, а може и да е нямало, когато Никой искаше да е Някой… Днес обаче е обратното. За утре … знам, ама няма да ви кажа.
