Нестинарството: Силна мъка, дето се гори с огън

нестинарството
Нестинари. Снимка: Асоциация на българските села

Тази история е за празник. За пречистване. И за голяма мъка. Нестинарството не е игра, не е радост. То е обред, тайнство и голяма болка.

Цял ден е горял огънят. Вече няма пламък. Само жарава. Отдалеч се усеща топлината ѝ. Хвърлиш ли нещо в нея, пламва и изгаря. Ето, някой загребва в жаравата. Разстила я. Прави кръст. Продължава. Докато стане голям кръг. Забива тъпан. Засвирва гайда.

Изведнъж ръцете изстиват. Нозете се вледеняват. Очите се изменят и почват да блуждаят. Пулсът се усилва. Дишането се учестява. Силата на свети Костадин в този миг влиза в тялото на нестинарката. И тя го вижда. Как върви пред нея и полива с вода въглените. Тя с писък се хвърля подире му. С ръце, протегнати към небето, впива за кой ли път крака във въглените. Върви право към центъра, където е най-горещо. Пресича в едната посока, после и напреки.

нестинарството
Нестинарите са хора, изпитали страшна мъка и отворили сърцата си за болката на другите. Снимка: infotourism.net

Чертае кръст с танца си

Тъпанът бие ли бие. Задъхано, точно като сърцето ѝ. Вече няма болка. Не ѝ пари. Върви след светеца и вижда чудни видения. А на душата ѝ едно такова по-леко става.

Отстрани хората са притихнали и не вярват на очите си. Как тъй човек ще ходи по живата жарава? Без да се подпали и да изгори? Даже рани няма по краката. Невредима излиза оттам. Та тя отдавна е прегоряла. Обръгнала е, дето има една дума. Защото е белязана. Голяма болка носи. Нещо страшно е преживяла. Огромна рана има в душата си. Тя не зараства. Ето, пак се отвори, пак прокърви. В мига, в който светецът се всели в тялото ѝ.

Затуй скокна, та се хвърли в огъня. За да се пречисти. Да измоли прошка. Хем своите грехове, хем за чуждите. Танцува, докато може и после пада. Все още е в транс. И почва да говори. Какво ще бъде. Туй, което сам светецът ѝ е доверил…


Нестинарството е чудо

То е магия, която още никой не е разгадал. Древна, никой не помни откога. Нито откъде е дошла. По нашите земи се говори, че е наследена от гърците и траките. Свързана е с култовете към бог Дионисий и екстазите, в които изпадат неговите жреци. Под влиянието на християнството впоследствие нестинарите разпознали своите богове в образите на свети Константин и майка му Елена и те станали техни покровители.

Но тези хора са специална общност със свои канони и празници. Всъщност, по същество нестинарството не е само еднократен ритуал на танцуване с боси крака в огъня. То е целогодишен култ, свързан със светите Константин и Елена и затова апогеят на ритуала е именно на техния празник – 21 май (или 3 юни по традиция в село Българи в Странджа). Петко Славейков пише за нестинарите:

Константин и Елена
Светите Константин и Елена.

Тези хора нямат празници или по-добре не ги почитат и дори работят в неделя. Празнуват само, и то с особени обредности, св. Константина – 21 май, или св. Еня на 24 юни, или на Рождеството на Йоан Предтеча.”

В миналото на много места владиките се опитвали да забранят нестинарството. Запрещавали го със съдействието на местните власти и куп нещастия спохождали селата. Хора боледували, лудости ги обхващали. Докато не влезели в огъня да се пречистят. А нестинарите скришом по домовете си огън палили и пак в огъня играели.

Ако не успеели – залинявали, пощурявали

Имат строга йерархия от древни времена та чак до наши дни. И най-интересното е, че се възприемат един друг като братя. Без значение от етническия произход. Досущ като в тайно общество. Имат си свои свети храмове, които наричат конаци и в тях извършват своите ритуали. Там изпадат в своя транс – вдишвайки топлината на огъня с аромата на запаления тамян. Пак в конака танцуват в жаравата през зимата, когато не е възможно това да се прави навън.

Туй, нестинарството, човек не си го избира. Трябва или да се родиш в семейство на нестинари, или огънят да те извика. Сам свети Константин трябва да те е докоснал. Обикновено избира жени, които вече не могат да раждат. Но и много мъже нестинари има. Познали са радостта, болката, болестта, горестта по тежка загуба. Голямо нещастие трябва да ги е сполетяло, за да са отворили сетивата си за чуждата мъка. Само с нея се става нестинар. Заради нея се влиза в огъня.

Тъпанът и той не е случаен

И в него се е вселил духът на на св. Константин. Прави чудеса. Ако болен човек го забие по време на празника – оздравява.

нестинарството
Подготвянето на иконите е задължителна част от ритуала на нестинарството.

Огънят се запалва още в ранни зори. Извършват се жертвоприношения – бик или агне. Важното е животното да е бяло като ангел на 1, 3 или 9 години (числата не са случайни). Кръвта му трябва да изтече в земята. Ако по време на приношението животното не се дърпа, значи светецът го приема и годината ще е добра. Щом кръвта е пролята, от нея се червят бузите на нестинарите. После храната за ритуала се готви в най-святото за тях място – огнището в свещения им дом конака.

Част от приготовлението за празника е

подготвянето на иконите

За нестинарите те са като живи същества. И как не – нали сам свети Константин ще влее силата си в тях за важния момент… Преди това обаче те се обличат, мият, пременяват с обредни одежди (червени), а после се събличат, оправят и дори се връзват, за да не бягат.

Като мръкне нестинарите излизат от конака. Най-отпред върви този с иконата на светите Константин и Елена. Подире му други с кърпи, закачени на пръти подобно хоругви. После тъпанът и гайдата. Отиват в посока към огъня в центъра на селото. Засвирва пак гайдата, тъпанът забива. Преди да влязат в огъня, нестинарите казват, че голяма мъка изпитват. И те не знаят защо.

нестинарството
Всяка година на една и съща дата е празникът в село Българи – 3 срещу 4 юни. Няма значение какъв ден е. Така е заръчано.

По нашите земи култът е запазен в оригиналния си вид в четири странджански села – Българи, Кости, Бродилово и Ново Паничерево (от по-ново време). Всичките в мистичната Странджа планина.

В най-автентичния си вид

обаче ритуалът се спазва само в село Българи, където между другото нестинари не са останали. Преди няколко десетилетия си отишла последната нестинарка баба Злата и оттогава други не са се раждали. Днес за празника на чудотворците в селото идват нестинари от други села. Там те играят винаги на 3 срещу 4 юни. Тогава се завръщат всички млади, излезли да търсят препитание навън.

В края на 2009 г. нестинарството е включено в списъка за нематериално наследство на ЮНЕСКО, за да бъде опазвано и съхранено. Доколко това води до нови нестинари, посветени в тайнството след силна болка или тежка загуба, както би трябвало да е, не е ясно. Със сигурност обаче увеличава броя на чудотворците, танцуващи върху жива жарава в заведенията и събиращи очите на шашардисаните чужденци. Колцина виждат светеца да полива въглените пред тях, е тема на друг разговор. Но каквото и да е, опазването на нестинарството е от жизнено значение за страната ни. И дори и в най-комерсиалния му вид, може само и единствено да струва добро на България.


Вижте още за… престилките, в които жените криели тайните си

СПОДЕЛИ
Предишна статияДжо Кокър: Музикантът, който проби с кавъри
Следваща статияНеостаряващата Шер, която не може да си тръгне
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 18 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор