Нестинарството: Силна мъка, дето се гори с огън

0
нестинарството
Нестинари. Снимка: Асоциация на българските села

Тази история е за празник. За пречистване. И за голяма мъка. Нестинарството не е игра, не е радост. То е обред, тайнство и голяма болка.

Цял ден е горял огънят. Вече няма пламък. Само жарава. Отдалеч се усеща топлината ѝ. Хвърлиш ли нещо в нея, пламва и изгаря. Ето, някой загребва в жаравата. Разстила я. Прави кръст. Продължава. Докато стане голям кръг. Забива тъпан. Засвирва гайда.

Изведнъж ръцете изстиват. Нозете се вледеняват. Очите се изменят и почват да блуждаят. Пулсът се усилва. Дишането се учестява. Силата на свети Костадин в този миг влиза в тялото на нестинарката. И тя го вижда. Как върви пред нея и полива с вода въглените. Тя с писък се хвърля подире му. С ръце, протегнати към небето, впива за кой ли път крака във въглените. Върви право към центъра, където е най-горещо. Пресича в едната посока, после и напреки.

нестинарството
Нестинарите са хора, изпитали страшна мъка и отворили сърцата си за болката на другите. Снимка: infotourism.net

Чертае кръст с танца си

Тъпанът бие ли бие. Задъхано, точно като сърцето ѝ. Вече няма болка. Не ѝ пари. Върви след светеца и вижда чудни видения. А на душата ѝ едно такова по-леко става.

Отстрани хората са притихнали и не вярват на очите си. Как тъй човек ще ходи по живата жарава? Без да се подпали и да изгори? Даже рани няма по краката. Невредима излиза оттам. Та тя отдавна е прегоряла. Обръгнала е, дето има една дума. Защото е белязана. Голяма болка носи. Нещо страшно е преживяла. Огромна рана има в душата си. Тя не зараства. Ето, пак се отвори, пак прокърви. В мига, в който светецът се всели в тялото ѝ.

Затуй скокна, та се хвърли в огъня. За да се пречисти. Да измоли прошка. Хем своите грехове, хем за чуждите. Танцува, докато може и после пада. Все още е в транс. И почва да говори. Какво ще бъде. Туй, което сам светецът ѝ е доверил…


Нестинарството е чудо

То е магия, която още никой не е разгадал. Древна, никой не помни откога. Нито откъде е дошла. По нашите земи се говори, че е наследена от гърците и траките. Свързана е с култовете към бог Дионисий и екстазите, в които изпадат неговите жреци. Под влиянието на християнството впоследствие нестинарите разпознали своите богове в образите на свети Константин и майка му Елена и те станали техни покровители.

Но тези хора са специална общност със свои канони и празници. Всъщност, по същество нестинарството не е само еднократен ритуал на танцуване с боси крака в огъня. То е целогодишен култ, свързан със светите Константин и Елена и затова една от връхните точки на ритуала е именно на техния празник. Но кулминацията е на 3 юни, следвайки традицията в село Българи в Странджа. Петко Славейков пише за нестинарите:

Константин и Елена
Светите Константин и Елена.

Тези хора нямат празници или по-добре не ги почитат и дори работят в неделя. Празнуват само, и то с особени обредности, св. Константина – 21 май, или св. Еня на 24 юни, или на Рождеството на Йоан Предтеча.”

В миналото на много места владиките се опитвали да забранят нестинарството. Запрещавали го със съдействието на местните власти и куп нещастия спохождали селата. Хора боледували, лудости ги обхващали. Докато не влезели в огъня да се пречистят. А нестинарите скришом по домовете си огън палили и пак в огъня играели.

Ако не успеели – залинявали, пощурявали

Имат строга йерархия от древни времена та чак до наши дни. И най-интересното е, че се възприемат един друг като братя. Без значение от етническия произход. Досущ като в тайно общество. Имат си свои свети храмове, които наричат конаци и в тях извършват своите ритуали. Там изпадат в своя транс – вдишвайки топлината на огъня с аромата на запаления тамян. Пак в конака танцуват в жаравата през зимата, когато не е възможно това да се прави навън.

Туй, нестинарството, човек не си го избира. Трябва или да се родиш в семейство на нестинари, или огънят да те извика. Сам свети Константин трябва да те е докоснал. Обикновено избира жени, които вече не могат да раждат. Но и много мъже нестинари има. Познали са радостта, болката, болестта, горестта по тежка загуба. Голямо нещастие трябва да ги е сполетяло, за да са отворили сетивата си за чуждата мъка. Само с нея се става нестинар. Заради нея се влиза в огъня.

Тъпанът и той не е случаен

И в него се е вселил духът на на св. Константин. Прави чудеса. Ако болен човек го забие по време на празника – оздравява.

нестинарството
Подготвянето на иконите е задължителна част от ритуала на нестинарството.

Огънят се запалва още в ранни зори. Извършват се жертвоприношения – бик или агне. Важното е животното да е бяло като ангел на 1, 3 или 9 години (числата не са случайни). Кръвта му трябва да изтече в земята. Ако по време на приношението животното не се дърпа, значи светецът го приема и годината ще е добра. Щом кръвта е пролята, от нея се червят бузите на нестинарите. После храната за ритуала се готви в най-святото за тях място – огнището в свещения им дом конака.

Част от приготовлението за празника е

подготвянето на иконите

За нестинарите те са като живи същества. И как не – нали сам свети Константин ще влее силата си в тях за важния момент… Преди това обаче те се обличат, мият, пременяват с обредни одежди (червени), а после се събличат, оправят и дори се връзват, за да не бягат.

Като мръкне нестинарите излизат от конака. Най-отпред върви този с иконата на светите Константин и Елена. Подире му други с кърпи, закачени на пръти подобно хоругви. После тъпанът и гайдата. Отиват в посока към огъня в центъра на селото. Засвирва пак гайдата, тъпанът забива. Преди да влязат в огъня, нестинарите казват, че голяма мъка изпитват. И те не знаят защо.

нестинарството
Всяка година на една и съща дата е празникът в село Българи – 3 срещу 4 юни. Няма значение какъв ден е. Така е заръчано.

По нашите земи култът е запазен в оригиналния си вид в четири странджански села – Българи, Кости, Бродилово и Ново Паничерево (от по-ново време). Всичките в мистичната Странджа планина.

В най-автентичния си вид

обаче ритуалът се спазва само в село Българи, където между другото нестинари не са останали. Преди няколко десетилетия си отишла последната нестинарка баба Злата и оттогава други не са се раждали. Днес за празника на чудотворците в селото идват нестинари от други села. Там те играят винаги на 3 срещу 4 юни. Тогава се завръщат всички млади, излезли да търсят препитание навън.

В края на 2009 г. нестинарството е включено в списъка за нематериално наследство на ЮНЕСКО, за да бъде опазвано и съхранено. Доколко това води до нови нестинари, посветени в тайнството след силна болка или тежка загуба, както би трябвало да е, не е ясно. Със сигурност обаче увеличава броя на чудотворците, танцуващи върху жива жарава в заведенията и събиращи очите на шашардисаните чужденци. Колцина виждат светеца да полива въглените пред тях, е тема на друг разговор. Но каквото и да е, опазването на нестинарството е от жизнено значение за страната ни. И дори и в най-комерсиалния му вид, може само и единствено да струва добро на България.


Вижте още за… престилките, в които жените криели тайните си

Отговор