Музите в литературата са едно от ярките доказателства, че жените на големите автори са лакмус за таланта на собствените си мъже. В търсене на още и още примери, вече ви разказахме историите на големи любови, а също и на велики майки, лели и жени в сянка, но и жени вдъхновителки. Любопитството ни отведе и по-далеч – на север и назад във времето. Към
музите на 5 знакови имена
в руската поезия и проза. Някои, като Набоков, са били емигранти. Други, като Пушкин, стават част от придворното общество. Трети, като Есенин, цял живот прекарват в родината и я напускат само за малко и заради голямата любов.
Но където и да творят, вдъхновението е до тях. Само на ръка разстояние. Представяме ви жените до петима руски писатели и поети. И нека не се учудваме, че те не са непременно само пет.
ПУШКИН и фаталният чар на Наталия
“Аз съм о-гончарован”, пише Александър Пушкин за любовта си към Наталия Гончарова, заради която и загива – в дуел на честта. Дъщеря на обеднели московски аристократи, Наталия имала арсенал от друг вид богатства: младост, красота и домашно образование, както подобава на дворянските дъщери в онези времена.
Тези богатства били публично представени на аристократите в Москва с бал в чест на Наталия, когато тя навършва 16. На следващия ден целият град шепне за необикновената романтична красавица Гончарова. Тя е канена на още и още балове. И ето че на един от тях Пушкин я зърва за пръв път и остава поразен от красотата ѝ. 4 месеца по-късно прави на момичето
предложение за брак
Получава неясен отговор от майката, притеснена, че поетът е беден, обича хазарта и е “политически неблагонадежден”. Чува заветното “да” едва 2 години след това.
За сватбата Пушкин получава като подарък от баща си село в неговата губерния. Заминава, за да поеме владението, но заради епидемия от холера и наложената карантина, се налага да остане там три месеца. Период, който е считан за най-продуктивния в творчеството на тогавашния младоженец, влюбен до уши.
Дуелът идва 7 години по-късно и е с френски офицер, смятан за един от любовниците на Наталия. Тя и Пушкин вече са част от придворното общество, където красотата ѝ е нямало как да остане незабелязана.
Вера, лолитата на НАБОКОВ
“Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа.” Така започва един от най-великите романи – Лолита на Владимир Набоков. Името в обръщението обаче спокойно можеше да е на Вера, ако ще описваме страстната любов между писателя и неговата съпруга.
Първата им среща е като от филм. Вера Слоним носи черна сатенена маска и рецитира на Набоков собствената му поезия на един мост в Берлин. От този момент нататък руският поет и писател усеща, че госпожица Слоним му принадлежи по съдба. В едно от пламенните си писма до нея той споделя:
“Сякаш в твоята душа има предварително подготвено място за всяка от моите мисли.”
И те наистина споделят живота си през следващите 54 години. Отдадена до крайност на Владимир,
Вера носела пистолет, за да го защитава
Поне според мълвата. Тя била за съпруга си едновременно секретарка, учител, литературен агент, преводач, критик, редактор и муза. Някои вярват, че много от творбите на Набоков са писани от самата Вера. Но дори тя да не е истинският им автор, със сигурност е била вдъхновение и подкрепа за реализирането им.
Много пъти съпругата на Набоков го разубеждава, когато той, отчаян от публичната реакция срещу Лолита, иска да изгори романа. Владимир изразява любовта и благодарността си към своята жена с романите, които пише. Всеки един от тях започва с посвещението: “На Вера”.
Анна, младата булка на ДОСТОЕВСКИ
Анна била едва на 19, когато започнала работа за 45-годишния Фьодор. Руският писател явно се влюбил от пръв поглед, защото за нула време я пожелава за своя втора съпруга. Анна не е впечатлена. Описва го като объркан, нетърпелив, безпомощен, самотен, раздразнителен и дори болен. Завършила гимназия с отличие и обучена за стенограф, младата дама не бърза да се обвързва и отказва на Достоевски.
Фоьодор обаче е упорит и двамата все пак се женят. В брака им Анна била половинката с практичното мислене. Мъжът ѝ се оказва хазартен тип и тази негова страст вкарва семейството в дълг.
Анна играе ролята на спасителката
Впуска се в изучаване на книгоиздаването – от дизайна, през дистрибуцията, до всичко между двете. И скоро превръща Достоевски в първия самоиздаващ се руски автор. Помага му и да преодолее зависимостта си от хазарта, да се превърне в нещо, което днес бихме нарекли национален бранд, и да възстанови финансовото си състояние. Нищо чудно, че Анна Достоевска е считана от мнозина за първата жена издател и бизнесдама в Русия.
Сергей ЕСЕНИН и четирите му съпруги
Три са по-възрастни от него. По-млада е единствено внучката на Лев Толстой – София Толстая, която е и последната жена на Есенин. Първата пък е коректорката Анна Изряднова, която постепенно го въвежда в литературния свят на Москва. Втората – популярната актриса Зинаида Райх, му ражда две деца, за да разбере, че семейният живот не е в кръвта на поета.
В същото ще се убеди и двойно по-възрастната от него Айседора Дънкан. И макар бракът им да не продължава дълго (едва 2 години), тя е тази, която ще му покаже целия свят.
Основателка на модерния танц в Европа и САЩ
калифорнийката, до появата ѝ в Русия, вече била станала известна със своя стил, вдъхновен от древните гърци и отричащ каноните на балета. Чувствените ѝ движения, подчертавани от ефирни воали и изпълнявани на босо (заради което я наричали божествената босокрака) ѝ печелели овациите на буржоазията в годините на европейската бел епок.
Убедена феминистка, Айседора призовавала жените към свободна любов и се била зарекла, че няма да се омъжи. И все пак, явно вярвала в любовта:
“Изкуството никак не е необходимо. Единственото, което прави света обитаем, е любовта.”
Преди да срещне бъдещия си съпруг Есенин, танцьорката е преживяла роман с богатия наследник Сенже, а с пристигането си в Москва и със Станиславски. Била е ухажвана и от българския цар Фердинанд. Почитател на сценичното изкуство, той седял на нейното диванче и слушал теорията ѝ за свободния танц, а после си разменял и писма с нея.
Изключителната ѝ съдба не била лишена и от трагедии. Загубата на двете ѝ извънбрачни деца в автомобилна катастрофа
потресла цял Париж
И въпреки това танцьорката ходатайствала в съда за шофьора от добро сърце – защото имал семейство. Третото ѝ дете живяло едва няколко часа. Така че нейното наследство, и тя го е осъзнавала напълно, била нейната революция в хореографията. От нея черпела самочувствието си, което омаяло 26-годишния Есенин.
Двамата се запознават на литературно четене и на своята първа среща се държат така, сякаш се познават отдавна. На страстта им, видима за всички присъстващи, не пречи нито езиковата бариера, нито 18-те години разлика във възрастта. Като всяка друга жена обаче, и божествената босокрака започва да омръзва на поета. Тя пък няма намерение да го дели с алкохолните му другари. За да го откъсне от тях, броени дни след сватбата им, организира
пътешествие за двама
Есенин за пръв път излиза извън Русия. Придружава известната си съпруга на гастролите ѝ в Европа и САЩ, на които рецитира и своите стихове. Въпреки успехите, двойката постепенно се разпада.
Раздялата им тласка Есенин към нов период на депресия, пиянство и кръчмарски скандали. Но тъкмо в този период се ражда един от най-популярните му сборници: Москва кръчмарска.
София, ангелът пазител на ТОЛСТОЙ
И още един пример, че не е лесно да си жена на велик писател. В този случай – на Лев Толстой (дядото на последната Есенинова съпруга, която се убеждава в същото).
Макар финалът на историята им да не е съвсем романтичен (заради промяна във възгледите си Толстой лишава семейството си от наследство), София оказва неоспорима помощ на мъжа си. Не само в емоционален план. Тя работи като негова преводачка и секретарка (преписва Война и мир 7 пъти!), негова муза и
майка на 13-те им деца
Покрай него е развила и фотографския си талант, като е правила хиляди снимки на съвместния им живот.
“Чудех се напоследък защо няма много жени писателки, артистки или гениални композиторки”
пише София Толстой в дневника си през 1898 г. “Така е, защото всичката страст и възможности на една енергична жена са консумирани от нейното семейство, любов, съпруг и особено – от децата ѝ. Другите ѝ способности не се развиват, остават ембрионни и атрофират. Когато тя приключи с ражданията и образованието на децата си, артистичните ѝ нужди се пробуждат, но вече е твърде късно.”
Може би затова жени като София се посвещават на мъжете си. Залагат всичко на тях, включително и своя собствен талант. За да ги помним днес като музите на…
