Истинският талант е призван да победи цензурата и да тържествува над нея. Макар и от оня свят. Доказателство за това е великият руски писател Михаил Булгаков. Когато преди време четох фейлетоните на Булгаков, си казах, че този човек трябва да е полудял, за да отправя толкова открито предизвикателство срещу комунистическата власт в СССР. И то по времето на Сталин!
Творческата съдба на Булгаков минава през много перипетии. Какво ще правите, ако сте свикнали да пишете иронично, а ви се налага да сте сериозен, възторжен или патетичен? Може ли един сатирик да спре да бъде себе си, да спре да вижда и описва смешното и абсурдното в обществото? Възможно е, но тогава трябва да се откаже от работата си.
Булгаков, разбира се, не спира да пише. В резултат днес имаме изключителния роман Майстора и Маргарита. В националното допитване за любим роман на българите именно тази творба се нареди на второ място от всички чуждестранни заглавия (след Малкият принц).
Как Михаил Булгаков побеждава цензурата?
Логичният отговор: като нито ѝ обръща внимание, нито се съобразява с нея. Прави се, че тя не съществува и продължава да пише, както си знае.
Булгаков вярва, че свобода на словото може да има всеки, но не всеки би поел риска да говори и пише, каквото мисли. Той самият има тази смелост. Не му пука за рисковете. По време на Първата световна война е военен лекар на фронта, доброволец към Червения кръст. Раняван е няколко пъти. Оттогава като че ли спира да се страхува от опасностите и смъртта.
Бедата е, че се пристрастява към морфина, който отначало взима, само за да не го болят раните. Така започват халюцинациите. Тогава за първи път вижда Дявола – Воланд от Майстора и Маргарита. Привиждат му се вещици и зли духове. В Морфин пише:
“Имах такава халюцинация: очаквам в черните прозорци да се появят някакви бледи хора. И ето, виждам, откъм рекичката по склона стремително да лети към мене старица с жълти коси… Изведнъж по гърба ми се застича студена пот – аз разбрах! Бабичката не тича, а именно лети, без да докосва земята”.
С края на войната доктор Булгаков се отказва от морфина и медицината, ставайки писател. Изведнъж се озовава в новия свят, наречен социалистическата действителност на СССР. Той му се струва
абсурден и кошмарен, почти колкото халюцинация
Започва да пише фейлетони, за да изрази учудването и присмеха си от настаналото всеобщо оглупяване наоколо. Предава смайващи мисли и диалози между социалистически човеци, от които можеш да си умреш от смях. Израства творчески като майстор на пародията.
“Бельото, другари, е предмет на чистотата. И нашите скъпи вождове непрекъснато учат пролетариата, че човек трябва да се поддържа чист.“ Московски сцени |
Както на всички ни е добре известно, тиранията не търпи да не я вземат насериозно. Официалната критика напада писателя с лозунга:
“Да спрем булгаковщината!”
В квартирата на Булгаков в Москва е извършен обиск и конфискация от страна на служба Държавно политическо управление. Иззети са дневникът и една непубликувана творба. Дневникът, озаглавен Под ботуш, е в издържан изцяло в антикомунистически дух. Всичко това стига до знанието на Сталин.
“Стълбата, която води към библиотеката на гара Москва–Белоруска, е цялата заледена, работниците падат и се пребиват”. Стълба за рая |
И какво следва? Най-логичното би било доживотна забрана за публикации, изселване, а може и затвор. Но се случва друго. Безстрашният писател адресира писмо до властите, в което настоява да му бъдат възстановени отнетите книжа, в противен случай ще си подаде оставката от Съюза на писателите.
Каква дързост!
Във времена на репресии и политически убийства този отявлен враг на властта, този присмехулник, как си позволява? Напук на логиката, Сталин възнаграждава дързостта на Булгаков. Дневникът му е върнат. Писателят продължава да твори (главно пиеси), а в негов най-голям почитател се превръща именно страховитият диктатор.
“Чрез нормализация, стандартизация Търговски дом на колела |
Сталин посещава Булгаковата пиеса Дните на Турбини повече от 15 пъти. Заучава я наизуст, а части от нея възпроизвежда, волно или не, в по-късните си политически речи:
“Братя и сестри, към вас се обръщам аз, приятели мои…”
Толкова се е врязала тя в съзнанието му… Връзката между Сталин и Булгаков става все по-мистична. Писателят продължава да минава всякакви граници и в поведението си на обществени места (ходи с костюм и папийонка сред рубашките наоколо), и в творчеството. Все по-саркастично се отнася към социалистическата действителност. Накрая злостната критика постига своето и го заставя да спре да пише.
Булгаков пак не се предава
Адресира безумно писмо до големия си почитател Сталин, в което го моли за разрешение да напусне СССР. Обясненията му са, че той се занимава със сатири и пародии, присмива се на хората. А пък в СССР всичко е толкова сериозно и тържествено, читателите нямат чувство за хумор, което го обрича да остане неразбран като творец.
Писателят с трепет очаква отговор на писмото си, но такъв не идва. Обезкуражен, той започва да си мисли, че това е краят му… Един ден телефонът иззвънява. Отсреща се чува глас:
“С Вас говори Сталин.”
След този разговор, протекъл неясно как, Булгаков е назначен за асистент-режисьор в Московския художествен театър. До края на живота си заема различни длъжности в столичните театри.
Михаил Булгаков умира от бъбречна недостатъчност на 10 март 1940 г., в разгара на ожесточените военни действия от Втората световна война. Това е много скръбен ден и за диктатора. В дома на покойника пак звънят: “Обаждаме се от секретариата на другаря Сталин. Вярно ли е, че Булгаков е умрял?”
По какъв точно начин Булгаков победи цензурата и спечели на своя страна Сталин – това ще остане вечна загадка. Дали заради смелостта и дързостта си, дали заради таланта, на който целият свят се покланя днес, дали заради нещо свише. Важното е, че накрая успя да напише Майстора и Маргарита. Роман, след който “небето се нажежи”…
