На 33 съм и все още не искам да ставам майка

На 33 г. съм и смятам, че все още ми е рано за деца. И не. Не се чувствам виновна за това си не/желание да стана майка сега. Макар всички около мен да не спират да ме назидават за моя избор.

Далеч не съм единствената жена в света с подобна позиция. Същите мисли се въртят в главите на къде по-известни и влиятелни от мен дами. Като Дженифър Анистън. След поредния фалшив слух за несъстояла се бременност.

“През последния месец видях как стойността на една жена се определя единствено от това дали има мъж до себе си и дали е майка. Само че тя може да е завършен и стойностен човек и без да има приятел, без да има дете. Не е нужно да сме омъжени или майки, за да сме Някой. Всеки човек има различна представа за хепиенд,” казва актрисата.

Тя е от жените, които смело отстояват правото си на избор и на личен живот. Защото това дали искаш дете или не, дали можеш да имаш или не – касае единствено самата жена! До Дженифър Анистън смело застават нейни колеги като Шарън Стоун, Порша де Роси и Ким Катрал. Това, че няма да бъдат майки прави ли ги по-малко успешни и значими?

Тази тема винаги буди много емоции и поражда цунами от въпроси и коментари.

Трябва ли жената непременно да стане майка?

Ако няма деца това прави ли я по-малко човек и по-малко реализирана? Защо непременно се върви по модел, заложен от обществото, ако самата тя не чувства такава необходимост? Пластовете са много, а отговорите – най-различни.

Аз самата винаги заставам на нокти, когато ми се налага да обяснявам за пореден път, че в момента все още не искам деца. Да, дори да звучи скандално, аз харесвам живота си такъв. Имам прекрасна половинка, интересна работа и хобита… И точно сега това ми стига. Не казвам, че решението ми е окончателно. Само мисля, че не му е дошло времето.

Твърдо убедена съм, че да стана майка би било премислено действие. И то не бива да лежи на емоции, чувства или задължения. Защото

майчинството е любов, разбиране и търпение

То е отговорност и отдаване… Майка според мен не ставаш от задължение към нещо и някого. А роднини и познати постоянно ме притискат с неудобния въпрос кога? Много често именно жената, майката е тази, която трябва да отгледа децата, да се справи с всичко, да им даде всичко. Ами ако самата тя също не е готова? Ако има други приоритети, не изпитва нужда, не желае да се лиши от всичко останало в името на новия живот… точно сега?

Задавам си тези въпроси и си мисля колко много хора в днешното ни модерно общество осакатяват емоционално децата си и създават чудовища. Прехвърлят собствените си комплекси и неосъществени мечти върху поколението си. Това оставя трайни следи върху психиката на бъдещия човек. И всичко само, защото не са били готови да станат родители или не могат да се променят в името на детето си.

И не говоря абстрактно за широкия бял свят. Говоря за България, която е на първо място в Европа по брой на изоставени деца до 3-годишна възраст за 2008 г., според данни на Фондация За нашите деца. Но според масата от обществото съпругът и децата правят жената завършена. Трябва да родиш, докато все още ставаш за това… А

ако не си омъжена или майка не ставаш за нищо

Провалила си се… Все едно до онзи момент си никой, без значение колко лични и професионални успехи имаш.

Не пиша този текст, за да кажа – не раждайте! Искам да покажа монетата от двете ú страни. Защото толкова много жени искат да станат майки, но или не могат или просто не са намерили човека, с когото да създадат семейство. А моралистите не пестят въпроси и жлъч. Въпроси, които вменяват на тези жени чувство на вина и усещането, че не са наред. Не и щом не са намерили някой да ги забремени.

Казват, че раждането след 40 години, от което толкова се плашат суеверните, влияе положително на целия организъм. Тогава се активират всички скрити енергийни резерви. Така че някой ден, като реша да имам дете, пък било то и след 40, ще осигуря на тялото си едно прекрасно презареждане. Дотогава обаче, мисля да не давам обяснения на никого!