Лазаровден: Кой, къде и как празнува на този празник

Лазаровден
Лазарки на Лазаровден.

Лазаровден е! Един от най-красивите български празници, в който народните ритуали носят послания, свързани с дома, семейството, плодородието и щастието. В основата на най-големите и обичани български празници стоят библейски и религиозни събития, които се почитат на определен ден или дата.

Църквата има строги традиции и канони за отбелязването им. За повечето от тях народът също си има свои традиции, много от които водят началото си от езически вярвания за човека и природата. Те са останали още от времената, когато

хората си обяснявали природните стихии и феномени с гнева на Боговете

и търсели начин да ги умилостивят. С течение на хиляди години Езичество и Православие така са се преплели, че в наше време приемаме това за даденост и отбелязваме религиозни събития като извършваме и различни народни обреди.

Някои празници са винаги на една и съща дата. Такива са например Йордановден (06.01), Бъдни вечер (24.12) и Коледа (25.12). Други са т. нар. „подвижни празници“. Те се изчисляват по специална формула спрямо датата, на която се е паднал Великден, която също е подвижна и зависи от циклите на Луната. Тази година Възкресение Христово се пада на 16 april (както винаги – неделя). Преди него ни чакат още два светли празника – Лазаровден (8.04) и Цветница (9.04).

Лазаровден се празнува съботата преди началото на Страстната седмица и е денят преди Цветница. Той се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. На този ден в религията се отбелязва възкресяването на Лазар от Иисус Христос. В народните обичаи това е и денят, в който се извършва обичаят лазаруване.

[Вижте малките лазарки, които засне фотографът Васко Врачовски във врачанския етнографски комплекс Софроний Врачански]

Лазаровден
Българките, пременени в народни носии, изглеждат още по-красиви.

В него млади момичета обикалят къщите на селото (или града) пеят песни и танцуват за здраве и берекет. В различните краища на България ритуалът се извършва с определени детайли, характерни за съответния регион. Ето някои интересни факти за лазаруването.

  • Всяка от лазарките в групата си има наименование (длъжност). „Поялци“- тези, които пеят, „шеталци“ – тези, които танцуват („шетат“). „Поялците“ също имат и подкатегории. Първата в редицата е “предница”, втората – “средница”, а крайната – “задница”. “Танчерица” се нарича тази, която води хорото. „Другарки“ са момичета, които обикалят по къщите заедно с лазарките.

Песните, които се изпълняват на Лазаровден не се пеят в нито един друг ден от годината

„за да не бие град“. Според други вярвания, ако пееш такава песен по друго време на годината, никой няма да те иска за жена.

  • Лазарките се обличат във взети на заем от „невести“ дрехи, които трябва да върнат още същия ден след приключване на ритуала. Най-често това са народни носии с бели забрадки.
  • В репертоара на лазарките има тематични песни, които се изпълняват конкретно – за стопанина, за стопанката, за детето, за младоженците, за къщата, за стадото. Лазарките никога не повтарят една и съща песен в две различни къщи.

[Прочетете още: Силата на народните носии]

Лазаровден
Лазарки хвърлят венците си.
  • Преди да започне обиколката (преди изгрев), лазаруващите моми се събират на висок баир и изпяват една песен. Когато се чуят гласовете им, всички хора в селото трябва вече да са „хапнали нещо“: “Станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)” ( с. Леска)
  • Често домакините на къщите хранят лазарките с хляб, сол и лук. Където има кошери – с мед.
  • Според вярванията едно време,

мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи

Такава девойка „може да бъде открадната от змей“.

  • В Северна България стопанинът дарява лазарките с яйца, които да боядисат за предстоящия Великден. Те носят със себе си кошнички, в които ги събират.
Лазарка
Традициите са живи. Снимка: Деян Стефанов
  • На Лазаровден се случва още нещо много вълнуващо. Момците искат ръката на своята избраница.
  • В Бовския край се прави т.нар. „мятане“ на кърпа през рамото. Момичетата слагат бяла кърпа на рамото на домакина, а той пуска паричка в кърпата –
да е здрава годината като желязото

След обреда пуснатото остава за лазарките, а след края те разделят парите по равно помежду си.

  • В някои райони едно от момичетата се облича като момче, а друго като булка. Това трябвало да подсети младите мъже в селото, че е време да си потърсят жена и да се задомят.
  • На Лазаровден се почита паметта на мъртвите, като се раздават толкова на брой кравайчета, колкото е броят на починалите в дома хора.
  • „Боенец“ или „буенец“ се нарича танца на лазарките, в който те подскачат високо – да растат високо стеблата на посевите. В някои райони на България той се играе без спиране в центъра на селото от Лазаровден до Великден.
  • Ако някоя къща бъде пропусната в обиколката на лазарките, това ще донесе нещастие на нейните стопани, животни и реколта.
  • В някои райони лазарките трябва да са момичета над 16 години, в други – над 10, а в трети участват и съвсем малки момиченца на 4-5-годишна възраст.
  • Със себе си момичетата задължително носят здравец и букет от прясно набрани цветя и клончета от плодни дръвчета, най-често джанки.
  • На някои места броят на лазарките не може да е по-малко от 14 момичета в една група.

Имен ден имат: Лазар, Лазарка, Лазарина, Лазарета, Лазо.

Отговор