Има толкова различни видове хора, колкото различни видове животни. И хората са по отношение на други хора това, което са разните видове животни помежду си или всички животни от даден вид едни спрямо други. Колко хора живеят от кръвта и живота на невинни: едни като тигри, всякога диви и жестоки; други като лъвове, запазили привидно някакво великодушие; други като мечки, груби и лакоми; или като вълци, грабливи и безмилостни; или като лисици, свикнали да живеят чрез хитрина и измама!
Колко хора приличат на кучета! Те унищожават себеподобните, ходят на лов за удоволствие на онези, които ги хранят; едни следват всякога господаря си, други пазят къщата му. Има хрътки, които живеят от своята смелост, отличават се във война и проявяват благородство в храбростта си; има настървени догове, чието единствено качество е яростта; има кучета, малко или много безполезни, които често лаят и понякога хапят; има дори и градинарски кучета.
Има маймуни и маймунки, които се харесват с държанието си, които са духовити и които правят всякога пакости. Има пауни, които са само красиви, а
дразнят с гласа си и рушат обиталището си
Има птици, които се препоръчват само с цвърченето и багрите си. Колко папагали говорят непрестанно, без да разбират никога какво говорят! Колко врани и свраки се опитомяват само, за да крадат; колко грабливи птици живеят само от плячка; колко видове мирни и тихи животни служат само за храна на други животни!
Има котки, всякога дебнещи, зли и коварни, но с кадифени лапи; има змии пепелянки, чийто език е отровен, а другото у тях е полезно; има паяци, мухи, дървеници и бълхи, всякога досадни и непоносими; има жаби, колкото отвратителни, толкова и отровни; има бухали, които се боят от светлината.
Колко животни живеят под земята, за да се запазят! Колко коне, използвани за разни цели биват изоставени, щом като повече не ни служат! Колко волове се трудят цял живот, за да обогатят тогова, който им налага ярем; колко щурци минават живота си в свирене; колко диви зайци се плашат от всичко, докато питомни се стряскат и успокояват мигновено; колко прасета се лакомят и валят в мръсотия; колко опитомени патици предават подобните си, като ги примамват в примката; колко гарвани и орли лешояди
живеят само от гнила мърша!
Колко прелетни птици, които странстват тъй често от страна в страна, се излагат на толкова опасности при търсене на прехраната си! Колко лястовици търсят винаги хубавия климат; колко бръмбари, лекомислени и скитащи без цел; колко пеперуди търсят изгарящия ги огън! Колко пчели се подчиняват на началника си и спазват правилата на труда! Колко търтеи, скитници и безделници търсят да живят за сметка на пчелите! Колко мравки има, чиято предвидливост и пестеливост им идва на помощ при нужда! Колко крокодили се преструват на милостиви, за да изядат трогнатите от сълзите им свои жертви! И колко животни са подчинени, понеже не знаят силата си!
Всички тези качества се срещат у човека и сам той прилага към другите хора всичко, за което говорихме по-горе и което животните прилагат помежду си.
Франсоа дьо Ларошфуко – френски херцог
талантлив творец, освободен мислител. В почти всички източници за него пише, че е писател-моралист, сатирик-изобличител. Във всичко вижда егоизъм, невежество, глупост, лицемерие. За егоизма казва, че е природна необходимост, която обяснява човешките слабости. И твърди, че разумът е безсилен пред желанията и страстите на тялото.
Ларошфуко е роден на 15 септември 1613 г. в Париж. Заради благородническото си потекло получава солидно образование, включващо дворцов етикет, елегантност в изразяването, военно дело, лов, разнообразни познания за света. Женят го едва 15-годишен. Година по-късно постъпва в армията, където се бие смело, но заслугите му така и не получават публично признание. След армията последователно се сближава с някои от най-забележителните европейски дами на времето си. Започва и да пише – издава мемоарите си през 1662 г., а малко след тях на бял свят излиза и най-прочутото му произведение – Максими и размисли. Умира на 17 март 1680 г.
