Щипката сол от кухнята на похотта

0
похотта
Снимка: Foter.com

Това е малко тъжен текст. Но и обнадеждаващ. Всеки знае, че за щастието си трябва не само да се потрудиш, а да се хвърлиш през глава в купчина трудности. Никой не си дава сметка, че доброто изживяване във връзките често е предхождано или дори съпътствано през цялото време от препъни-камъни. Щипката сол от кухнята на похотта понякога е сол в раната ми, онази… между краката, и другата – право в сърцето.

Ще ви разкажа две от най-любимите си истории, за да ви убедя, че

похотта си има своята история

И също – невинаги нещата са такива, каквито изглеждат. Понякога за да реализираш желанието си е нужно да чупиш стойки, да пречупиш егото си или пък да разбиеш на пух и прах очакванията си. Но пък всичко си струва и носи незабравими спомени.


История номер 1:

Когато счупеното носи щастие


В една интригуваща и позната на всички софийска сграда в София (ама наистина от особена важност) ми се случи да се озова полугола върху една непригодена за целта маса. Е, озовах се. Ако стените в този огромен кабинет можеха да говорят, щяха да кажат как по здрач, когато работещият персонал вече щастливо беше на път за вкъщи, двама души бяха на път към сигурния оргазъм – секс на забранена територия в забранено време и в забранена от всички травматолози поза.

89fd32aa1c53793e06b620fd87bde8a5
Зад кулисите на похотта… ве всичко е такова, каквото изглежда.

Той беше, както винаги, неотразим. Познавам погледа и жестовете му и знам отлично, че ако чуя зад гърба си превъртането на ключа в ключалката, ако свали часовника си с отработен жест, докато гледа замечтано през прозореца – аз вече ще съм настръхнала… дори в погледа си.

Сценарият беше известен

и аз се впуснах трескаво в това вечерно изживяване. Вратата беше заключена, часовникът – на масата. Аз също! А тя в никакъв случай не беше монолитна като сградата, голяма като самото ми желание и издържлива като проверената ни (и по-нерегламентирана отвсякога) връзка във времето. И някак бързо, неусетно и внезапно се чу тропот, който би сепнал и най-разгорещената повелителка на мъжките фантазии.

Не стига, че масата беше на три крака, ами сега лежеше безпомощна на пода, само с два от тях. Разбрах по-късно, че моят изкусител е имал известни трудности от битов характер, докато се опита да поправи масата и след очаквания неуспех на заниманието си да обясни на хората от поддръжката как и защо ги ангажира с ремонт на толкова стандартна мебел. Но аз съм сигурна, че счупеното носи щастие, защото тъкмо с такива емоции напуснах мястото.

Продължих все толкова силно да обичам този, който ме пожела така болезнено. И друг път съм опитвала да съживя този приятен спомен, като съм карала няколко маси да се срамуват от предназначението си. Но истината е, че никога не беше същото. Първият път на масата е като първия път в живота. Експертите го препоръчват.


История номер 2:

И когато счупеното не носи нищо


Не всеки път обаче, нещата имат такъв грандиозен финал. Не всеки път изобщо имат някакъв финал. Разбрах го късно и още ме боли при тази мисъл. Защото всичко обещаваше да е магично – тъй като едва ли щеше да се случи отново.

Обичам работата си и мястото, където тя се случва. Сега обикнах всичко това още по-силно, защото всеки ден възстановявам случилото се (извън работно време). Да, оттогава мебелите не са съвсем същите, бравите на вратите потрепват при спомена, а крушките на всички лампи ми намигат. И тялото ми не е същото – боли ме, както вече споменах.

Беше обидно късно и имах пикантна и дълго отлагана

първа секс среща

Почти импровизирана, внезапна и… драматична среща. От опит да ви кажа – в такъв момент, когато похотта чука на вратата, трябва да се действа светкавично. Така и направих – тъкмо се срещнах със забранения обект и тъкмо, когато вече нищо не ми помагаше да се държа прилично, инсценирах едно забравяне на ключове на работното ми място и предложих да се отбием да ги вземем.

e75da1e75c2cf492a5df05352f3baa11
Щипката сол от кухнята на похотта понякога е сол в раната ми… Все още го чакам, за да завършим онази история.

Не ме чакаха ключове, а неприятности. В ласкавата тъмнина на стаята и трескавото отключване на празното помещение, не ни остана нищо друго, освен да се нахвърлим един връз друг. В такъв момент всяка една издатина в интериора ми се стори подходяща за мърсуване – столове, етажерки, шкафчета, врати, стени… Буквално всичко.

Лошото на подобни помещения е, че не може да се обладаете внезапно и решително на пода, по ред причини. И е съвсем естествено – когато някой се налага да е прав и да изпитва телесно неудобство, инцидентите да са на по-малко на една ръка разстояние. Но пък каква ръка… След не повече от

15 минути ласки

които и сега ме карат да се просълзя от удоволствие, нежният ми партньор в греховната наслада, стъпи накриво, нещо грозно изхрущя, той се хвана за глезена си, а аз – за главата. Стенеше, но не от моето настойчиво присъствие до голото му тяло, а от болка.

На път към болницата в главата ми бушуваха отговори и въпроси, неутолени желания, пулсираща все още плът и пълното съзнание, че нашият първи и единствен път хич не завърши триумфално. Сега все още искам да хвана телефона и да му се обадя, да викам и да мисля, че и той крещи името ми. Но е възможно да го е забравил. А аз бих му простила, защото дългото чакане понякога не означава дълго чукане, а някаква искра, която свети някъде далеч, но никога не топли…


Вижте още… Да поговорим след секс! Или по-добре не?!

СПОДЕЛИ
Предишна статияСифу Йосиф Хедер за философията на винг чун
Следваща статияАвиаторът Асен Йорданов, който учи Армстронг да лети
Ружа Буковска
Корените на фамилия Буковски се губят някъде в далечна Арика, Чили. Това, което не cъм загубила обаче, е горещата кръв на предците си по бащина линия. Дързостта ми отива... понякога твърде далеч. Не живея по правилата, но пък обичам да разказвам истории за това как ги нарушавам. В живота ми няма табута и съм готова да експериментирам с хора, ситуации, чувства и предразсъдъци. Социалното пространство е любимото ми място за игра, в което понякога губя, понякога печеля, но винаги намирам история, която си струва да бъде споделена.

Отговор