Езерото Чад – най-пренебрегваната криза в света

майка
Една майка, бродила 2 денонощия по пътищата заедно с децата си, след като селото им било нападнато от терористи.

Новините, които са около нас и пряко ни засягат, се въртят всекидневно и ежеминутно из всички медии и социални мрежи. Български, европейски, американски… Но когато се натъкнем на проблем от подобен мащаб като кризата с езерото Чад, сърце не ни дава да замълчим. Вярваме, че и за много от вас, макар и далеч от нашите ширини, казусът с бежанците в Африка и тяхната борба за оцеляване, няма да остане безразличен. Ако сте сред хората, на които наистина им пука – прочетете този текст.

Може и да сте чували за проблема. Но може и да не сте. Тъй като спокойно можем да обявим

кризата с езерото Чад

за една от най-пренебрегваните в световен мащаб. За какво става дума? За трайното намаляване на водите в езерото Чад в Централна Африка и реалната заплаха след 20-тина години то съвсем да изчезне. Тази новина е сама по себе си достатъчно тревожна. Но има и още една подробност, която я превръща в направо ужасяваща.

От съществуването на този воден източник зависи животът на над 17 млн. души. За гражданите на Камерун, Чад, Нигер и Нигерия водите от езерото Чад представляват около 90% от всички запаси на питейна вода.

В наши дни огромни части от езерото вече са пресушени. То разполага с едва 10% от размера, в който се е намирало преди 50 години. А заплашителното намаляване на обема му през последните години и трайният недостиг на водни ресурси направи от мирните граждани на тези държави истински бежанци. Живеещи в лагери с нечовешки условия и все пак опитвайки се да спасят собствените си животи и тези на своите семейства.

езерото Чад
Кризата с езерото Чад може да бъде обявена като най-подценяваната в света.

Често бежанските лагери се превръщат в постоянен дом, вместо във временно убежище, за пристигналите в тях хора. И въпреки мизерните условия, те все пак избират сигурността пред непредвидимата и плашеща обстановка извън лагерите. Пред настъпващия

тотален апокалипсис за езерото Чад

Сигурността обаче също идва с цена. Огромни общи помещения или оголени, празни стаи. Храна – често по веднъж на ден. Ресурси за повече – няма. Малко вода, колкото да не умрат от жажда и постоянно нагаждане спрямо условията и обстоятелствата. Посещавайки именно един такъв лагер в Северен Камерун, фотографът Крис де Боде* се натъква на покъртителна гледка. Мъж с видими увреждания седи пред хижата, под жарките лъчи на парещото слънце. В ръка човекът държи памперс и… яде вътрешността му!  

Звучи ужасяващо наистина. Нямам думи да изразя съжалението и съпричастността си към трагедията на всеки един от тези хора. Защото нито един от тях не е напуснал дома и живота си доброволно. Направили са го заради единствената и най-голяма човешка нужда – оцеляването.

“Имам доста опит. Посетил съм много бежанци по целия свят. – казва Крис де Боде пред BBC – Но това, което видях тук (в лагера в Камерун – бел.а.) беше импровизиран лагер без храна, без дървета, без сянка. Единственото нещо, което могат да правят хората тук е просто да се навъртат наоколо и да стоят вътре, под леката си тента, чакайки да дойде следващият ден.“

Африка
Тероризмът е другият огромен проблем, който кара хората да бягат от родните си домове.

Сушата, гладът, главоломното покачване на температурите и липсата на достатъчно количество питейна вода заради пресушаването на езерото Чад обаче са само едната страна от огромния проблем на африканците. Другият

не по-малко важен и също толкова плашещ

аспект е тероризмът

И ако се чудите каква е връзката между двете – веднага обяснявам. Според експертите, недостигът на водни ресурси и тежките условия на живот в Африка и по-конкретно в региона около езерото Чад, е предпоставка за нарастването на броя на терористите и техните престъпни действия.

Главната терористична групировка в този район е небезизвестната Боко Харам. Конфликтът, който беше започнат от тях преди около 8 г., обхваща основно териториите на същите 4 държави, които споменахме по-горе. А бомбените атентати, изнасилванията, убийствата, нападенията и отвличанията от страна на екстремистите спрямо цивилните местни граждани, накараха хиляди от тях да напуснат домовете си. Търсейки сигурност, вода и подслон в бежанските лагери.

Но най-вече търсейки защита от кръвожадните разбойници и техните последователи. А истината е, че броят им расте със скоростта на светлината.

Това е отчаяно място – споделя де Боде – както за онези, които са напуснали собствените си домове, така и за тези, които вече живеят там. Семейството може и да има нещичко за малките деца, но няма нищо за по-големите. Те биват изпращани на пазара – да просят.“ Въпросът, който си задаваме днес е:

Защо?

Защо въпреки крещящата нужда от действия за справяне с кризата, причинена от безводието на езерото Чад от една страна и тероризма в африканските държави от друга, проблемът се пренебрегва. Толкова много години. Защо целият свят мълчи?!

Хората, институциите, медиите, политиците, организациите… Според представителката на Червения кръст Алекс Клер причината е, че бедствието тук не се случва изведнъж, а постепенно. Ако стане наводнение или земетресение например, проблемът идва изневиделица и всички се взират в него. Но тук не е така.

нападение
7-годишно момченце, оцеляло след пожар, предизвикан от членове на “Боко Харам”.

Тук размерът на проблема нараства постепенно, но сигурно и трайно с години. Кризата обаче се неглижира от властите и просто всички замижават, правейки се, че не виждат какво става. Правейки се, че този проблем не съществува.

Но затварянето на очите няма да помогне на хората от Камерун, Нигер, Чад и Нигерия. Няма да ги напои, нахрани и няма да се погрижи за сигурността им. Нито ще спаси животите им и тези на

техните деца и близки

Тъжно е. Идеята ни обаче не беше да ви натъжаваме, а повече хора да разберат за кризата на черния континент. Да се замислят и да помогнат с каквото могат. Ако могат. И най-вече идеята ни е да се говори за нещата, които са неудобни за политиците и за световните сили. Не поради някакви други причини и политически пристрастия, а защото те са единствените, които наистина биха могли да помогнат на Африка в мащаба, в който е необходимо това да се случи.


* Снимките в този материал са дело на фотографа Крис де Боде и са направени в бежански лагер в Северен Камерун.


Вижте още: Бялата вдовица – най-страшната терористка в света

Отговор